Д-р Н. Какво те зарадва толкова?
К. Сара се смее, защото я гъделичкам по брадичката както преди, всяка вечер, преди да заспи.
Д-р Н. А сега какво правиш?
К. Тълпата се разотива, защото са ме изнесли на улицата и качили в линейка. Айрин влиза сама в спалнята, за да се приготви, след което една съседка ще я откара до болницата. Иска и да нагледа дъщеря ни. Сара вдига поглед към нея и казва: „Мамо, не е нужно да отиваш, татко е тук, с мен. Зная, защото усещам как ме гъделичка по брадичката!"
Д-р Н. Какво прави съпругата ти тогава?
К. Очите на Айрин са насълзени, но не ридае неудържимо както по-рано, за да не изплаши Сара. Прегръща дъщеря ни.
Д-р Н. Айрин не приема това, което смята за фантазии на Сара, че си с нея?
К. Все още не. Но вече съм готов за Айрин. Веднага щом съпругата ми прегръща дъщеря ни, скачам в пролуката между тях и изпращам енергийни струи и към двете. Айрин също ме усеща, макар и не така силно както Сара. Седят на леглото, притиснати една към друга, със затворени очи. За миг тримата сме заедно насаме.
Сподели с приятели: |
