К. Мозъкът му е бил твърде примитивен, за да очаква шока от раждането. Малко неща са били осъзнати. (Смее се.) Естествено в онези дни аз все още не съм бил с него.
Д-р Н. Можеш ли по някакъв начин да успокоиш разтревожена майка?
К. Трябва да притежаваме такава способност. През голяма част от съществуването си почти не успявах да повлияя на майките си, ако бяха изплашени, тъжни или ядосани по време на бременността. Душата трябва да умее да синхронизира енергийните си вибрации с тези на детето и с естествения ритъм на майката. Да хармонизира трите групи нива на вълните, включително и своите, за да я успокои. Мога дори да накарам бебето да ритне майката, за да й покаже, че всичко с нас е наред.
Д-р Н.Предполагам, че трудностите на съчетаването свършват с раждането?
К. Истината е, че сливането все още не е напълно осъществено. До шестата година разговарям с тялото си като външна същност. По-добре е да не избързвам с пълното съединяване. Известно време си играем като двама приятели.
Д-р Н.Забелязал съм, че доста деца говорят на себе си, сякаш общуват с въображаем партньор в игрите. Това душата им ли е?
К.(Усмихва се.) Точно така, въпреки че и водачите ни обичат да си играят с нас, докато сме малки деца. А забелязали ли сте, че и хората на преклонна възраст често си говорят сами? Подготвят се за раздялата в края на своя път.
Д-р Н. Как приемаш дадената ти способност да се завръщаш на Земята в множество Животи?
К. Като дар. Това е толкова многообразна планета. Естествено носи страдания, но и наслада... И е невероятно красива. Човешкото тяло е прекрасно творение. Винаги съм признателен за различните възможности, Които ми дава то, да изразявам същността си, особено в най-важното отношение - любовта.
