К. Отначало приемам единението като годеж. Влязох в сегашното си тяло в осмия месец. Предпочитам да изчакам до по-късен етап, когато мозъкът е по-голям и имам по-развита основа за работа.
Д-р Н. Няма ли и отрицателни последици от късното съчетаване? Имам предвид факта, че тогава се сливаш с по-независим индивид.
Д-р Н.(Нетърпелив съм да получа обяснение.) Разговаряш... с плода... какво му казваш?...
К.(Смее ми се.) Разбира се, че общувам с детето.
Д-р Н. Разкажи ми по-подробно за това. Кой заговаря пръв и какво казва?
К. Детето пита: „Кой си ти?", а аз отговарям: „Приятел, дошъл да поиграете и да стане част от теб.
Д-р Н.(Съзнателно го провокирам.) Не го ли подвеждаш? Не си дошъл, за да играете, а да завладееш съзнанието му.
К. О, моля ви! Откъде ви хрумна? Това съзнание и аз сме създадени да бъдем заедно. Нима мислите, че съм някакъв извънземен нашественик на Земята? Съединявал съм се с бебета, които са ме приемали като очакван гост.