Д-р Н. Ще те помоля да бъдеш откровен. Наистина ли вярваше в това, което говореше пред енориашите си, че виждаш демонични сили навсякъде, или имаше други подбуди?
Д-р Н. Сигурен ли си, че не е било фалшива набожност? Не се ли преструваше?
К. Не! Вярвах. Разобличаването беше моят начин на проповядване и обичах властта над другите, която ми даваше тази способност. Да, признавам, че се провалих... Че причиних страдания на някои от паството си... Вместо да видя доброто у хората. Непрекъснато ги подозирах, защото бях пристрастен към търсене на злото, и това ме поквари.
Д-р Н. Мислиш ли, че отчасти причината да станеш такъв е била в избраното от теб тяло за този живот?
К.(спокойно.) Да, липсваше ми сдържаност. Избрах тяло с раздразнителен темперамент и се подведох. Бях твърде суров като проповедник.
Д-р Н. А знаеш ли защо душевното ти съзнание е избрало да се съчетае с тяло на свещеник, който непрекъснато плаши хората?
К. О, аз... По дяволите... Допуснах да се случи, защото ми харесваше да имам власт... Боях се, че иначе няма да се отнасят към мен с достатъчно уважение.
