Д-р Н. Какво става с теб после? К

Въпреки специфичното енергийно лечение при дверите на духовния свят повечето завръщащи се души минават през лечебна станция, преди най-сетне да отидат при групите си. Всички освен най-напредналите се посрещат от духове благодетели, които установяват контакт с положителната си енергия и придружават нуждаещите се души до тихите възстановителни зони. Само по-раз­витите, чиито енергийни сигнали остават силни след преражданията им, направо се връщат към редовните си занимания. Напредналите души по-лесно превъзмогват трудностите след поредния си живот. Един клиент ми каза: „повечето хора, с които работя, имат нужда от почивка, но не и аз. Винаги бързам да се върна и да продължа програмата си." .

Във възстановителните зони за завръщащи се души се провеждат процедури за ориентация в духовния свят. Могат да бъдат интензивни или умерени в зависимост от състоянието на душата. Обикновено се започва с кратък предварителен преглед на отминалия живот. По-късно, при заниманията на групите с водачите и пред съвета на старейшините, има по-задълбочено обсъждане. Писах за този ориентационен период в „Пътят на душите". Обстановката във възстановителните зони е като на познати места на Земята. Създава се въз осно­ва на спомените ни и това, което духовните ни водачи смятат, че би подпомогнало лечението ни. Обстановката за ориентация не е една и съща след всяко наше прераждане. Както сподели жена, завършила миналия си жи­вот в немски концентрационен лагер:

„Има леки различия във физическото разположение, което зависи от току-що завършилия живот. Понеже се завръщам след живот, изпълнен с ужас, студ и пустота, всичко е много ярко, за да се отърся от тъгата си. До мен има дори камина, която създава уют, топлота и задушевност."

Много от клиентите ми разказват, че при завръща­нето си в духовния свят попадат в градина. Други се озовават в помещение с кристални стени. Градината представлява красива и успокояваща обстановка, а какво ли би трябвало да означава кристалът? Чувал съм за кристали не само в зоните за ориентация. Например в съзнанието на някои души, прекарващи известно време насаме в размисъл след края на живота, се появяват кристални пещери. Ето едно типично описание на крис­тален център за възстановяване:

„Обстановката, в която се възстановявам, е кристална стая. Тя ми помага да подредя мислите си. В кристалните стени има разноцветни камъни, отразяващи светлинни призми. Геомет­ричните ъгли на тези кристали излъчват ивици светлина, които се кръстосват около мен и избистрят мислите ми."

След като разговарях с доста клиенти след излизане­то им от транс и със специалисти по кристалите, раз­бирам, че те насърчават мисълта чрез уравновесяване на енергията. Като магически инструмент кристалът под­помага настройването на вибрационните ни сигнали към универсална енергийна сила и същевременно ни освобождава от отрицателната енергия. Извличането на мъдрост от повишена чрез лечение съзнателност е главната при­чина да минаваме през зона за духовно възстановяване. В следващия пример обстановката е градина. Имах клиент, работил върху скромността в много животи. В по-ранните си прераждания, обикновено в мъжко тяло, тази душа бе ставала надменна, арогантна и дори без­милостна личност. В миналия си живот, тъкмо напро­тив, бе приемала всичко с примирение, почти граничещо с пасивност. Понеже това е доста нетипично за клиен­та ми, при пристигането си във възстановителната зо­на душата му изпитва чувство на неудовлетвореност. Чух следния разказ:

„Намирам се в красива кръгла градина с върби и езеро с пати­ци. Тук цари спокойствие, което ми помага да преодолея разоча­рованието си от последния живот. Водачът ми Макил ме отвежда до мраморна скамейка в беседка, заобиколена от лозници и цветя. Толкова съм тъжен заради пропиления си живот, в който прекалих, от една крайност преминах в друга. Макил ми се усмихва и ме черпи с освежителни. Пием нектар, хапваме плодове и гледаме патиците. Постепенно аурата на старото ми физическо тяло се отделя от мен. Започвам да се чувствам сякаш вдишвам тази силна енергия като кислород, след като едва не съм се удавил.

Макил е щедър домакин и знае, че имам нужда от одобрение, защото съдя себе си твърде критично. Винаги съм се отнасял по-строго към слабостите си от него. Разговаряме за прекаленото ми старание да компенсирам предишните си грешки, за това, ко­ето исках да направя, а не постигнах или изпълних само отчасти. Макил ме уверява, че все пак съм научил нещо от този живот и то ще ми бъде от полза в следващия. Обяснява ми, че най-важно-то е да не се страхувам да се променя. Цялата атмосфера в градината е така отпускаща, че вече се чувствам по-добре."

От случаи като този зная, че водачите ни използват сетивната памет, която имаме от физическите си те­ла, за да ни помогнат да се възстановим. Има много средства за постигане на това, едно от които е памет­та ни за вкус, използвана от Макил в цитирания случай. Слушал съм разкази, в които участват спомени за допир или мирис. След поемането на струи ярка бяла „течна енергия" някои описват допълнително лечение чрез усе­щания за звук и разноцветни светлини.

„След пречистващия душ преминавам в съседното помещение за уравновесяване. Докато се нося към центъра на това пространс­тво, виждам над себе си безброй прожектори. Някой ме вика по име: „Бешън, готов ли си?" отговарям утвърдително и в мен завибрират звуци, подобно на камертон. Постепенно достигат височина, от която енергията ми закипява като сапунена пяна. Чувствам се прекрасно. После прожекторите един по един се за­действат. Отначало към мен се насочва силен лъч лекуваща зелена светлина. Виждам около себе си кръг, сякаш съм на сцена. Предназначението на тази светлина е да открие уврежданията на енерги­ята ми, загубите и измененията, и да я възстанови. Мисля, че е ефективно, защото енергията ми кипи от звуковите вибрации. Сега усещам как ме облива златиста светлина за сила и синя - за осъзнаване. Най-сетне един прожектор възвръща собствения ми розово-бял цвят. Всичко това е като успокояваща ласка и съжаляваш, че свършва."