Д-р Н. И какъв извод правиш? К

На този етап от сеанса ни Емили разбра, че има елементи на синхронност в проследяването на минали събития в „пръстена" с мен точно в този момент и свободната й воля да промени живота си. При някои пътувания до „пръстена" се научават повече подробнос­ти за бъдещето, отколкото при други. Емили разбра, че не случайно е отраснала в строго религиозна среда, кое­то я е отблъснало от старите установени модели на поведение и тласнало към нови мисловни пътища. Видя, че свободата й да прави избор, доверявайки се на инту­ицията си, й позволява да търси начини за себеутвърждаване.

Несигурността в Живота често се дължи на слабос­ти и привички от минали прераждания. Старият вътре­шен страх на Емили, поради който е отказала отговор­ния пост в църквата, защото не вярвала, че ще се спра­ви, отново се е проявил в сегашния и професионален жи­вот. Пред нея се е разкрил ясен път в медицинската област, но получената възможност я е накарала да се почувства объркана. Защо едновременно й се струваше, че постъпва правилно и че греши? Емили се луташе между плановете си за промяна в средата на живота и несъз­нателните съмнения, надигнали се в нея в миналия й живот като сестра Грейс.

Шест месеца след срещата ни получих писмо от Еми­ли, в което сподели, че е постъпила като болногледачка в старчески дом и харесва работата си. Заведението се нуждаело от медицински сестри, които не се смущават да помагат със съвети на пациенти, изпаднали в депресия поради чувство за безпомощност, самота и непълноценност. Емили писа, че се чувства духовно удовлетворена. Нямам голяма заслуга за прозрението й, защото преди сеанса Емили вече бе поела по верния път и само се нуждаеше от насърчение да продължи. Сега, на близо петдесетгодииша възраст, е постигнала своята свобода.

Не представям този случай с цел отрицание на тра­диционната религия или религиозните ордени, намеквайки, че душата на Емили по някакъв начин е пропиляла пет столетия прераждания, Като е поемала роли на свещеници и монахини. Това са ползотворни години, в Кои­то е работила по духовното си призвание. В днешния й живот същото призвание намира реализация в различна област. Промяната е съществен белег на кармата, кой­то позволява чрез свободната си воля да поправяме грешките си в непознати води. Търсенето на истинската същност представлява свързване с вътрешното „аз" и придаване на цел и смисъл на това, което правим в жи­вота.