Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
| Зависимият човек плаче лесно, особено когато говори за проблемите си или за изпитанията, които е преживял. В неговите оплаквания може да се почувства това, че обвинява другите, че са го оставили да падне, когато са се появили проблемите или болестите му. Обвинява дори БОГ, че го е изоставил. Смята, че има основателна причина. Не разбира, че самият той често оставя другите да паднат. Не си дава сметка и за множеството проекти, които оставя да пропаднат по пътя си. И още веднъж неговото его му изиграва лош номер, както на всички нас, впрочем. Зависимият се нуждае от вниманието и присъствието на другите, но дори не забелязва колко пъти той не прави за другите това, което иска те да правят за него. Той би искал, например, да седне сам и да си чете книга, но не би искал съпругът/съпругата му да го прави. Би искал да отиде сам някъде, когато това е неговият избор, но ще се почувства изоставен и пренебрегнат, ако съпругът/съпругата му постъпи по същия начин. Ще си каже: „Ето това е, не съм достатъчно важен, за да ме вземе тя със себе си". Зависимият човек преживява трудно това да не бъде поканен на някакво събиране, когато логически той би трябвало да присъства. Той преживява силна тъга, чувство на изоставеност и усещане за липса на значимост. Зависимият има навика да се вкопчва физически в любимия човек. В детството си малкото момиченце се вкопчва в баща си, а малкото момченце - в майка си. В семейството зависимият се опира на другия или му държи ръката, или го докосва често. Когато стои прав, той търси да се опре на някоя стена, врата или друго нещо. Дори седнал, на него му е трудно да се държи изправен; опира ръката си на облегалката или потъва в стола си. Във всички случаи на него му е трудно да стои изправен, гърбът му се накланя напред. Когато видиш някого, който се стреми към много внимание по време на публично събрание, погледни тялото му и ще видиш, че в него има нещо от зависимия. От своя страна, аз забелязвам, че в ателиетата винаги има хора, които се възползват от почивките и от времето преди или след ателието, за да ми зададат един или повече въпроса насаме. И всеки път установявам, че тези хора носят маската на зависим. В повечето случаи искам от тях да зададат въпросите си по време на ателието, защото това са хубави въпроси и отговорите сигурно ще са интересни и за другите участници. Когато ателието отново започне работата си, те често пропускат да зададат въпросите си. Това, което ги е интересувало, е било вниманието, което бих могла да им отделя специално на тях. Случва ми се да посъветвам такива хора да направят лична терапия, за да получат по този начин цялото внимание, което искат. И все пак това решение си има своите граници, защото рискува да подхрани травмата, вместо да я излекува. Друг начин да привлече вниманието е заемането на обществена длъжност, при която има достъп до широка аудитория. Много певци, артисти, актьори и други работещи в артистичната област, които са гледани от широка публика, са зависими. Те се чувстват добре във всяка една роля на звезда. По време на лична консултация зависимият е най-податлив да установи връзка със своя терапевт. Всъщност той търси у своя терапевт неполучената от своя родител или съпруг подкрепа. Една приятелка психоложка ми разказа, че веднъж един клиент й направил криза на ревност, когато му казала, че ще бъде заместена от свой колега през двете седмици отпуск, които щяла да прекара със съпруга си. По този начин тя установила, че клиентът й е направил „пренос" към нея. След като проверила, оказало се, че той е зависим. Използвам случая да предупредя всички онези, които работят по изграждане на връзка на помощ, да бъдат особено предпазливи към риска от трансфер, когато клиентът им страда от изоставяне. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 22 |