Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
| мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Обаче когато зависимият прави много неща за някого другиго, той много обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това поведение обаче често води до много болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови. Често е на приливи и отливи. За известно време е щастлив и всичко върви добре и изведнъж започва да се чувства нещастен и тъжен. И дори се пита защо, тъй като много често тази ситуация настъпва без видима причина. Ако потърси добре, той би могъл да открие страха си от самота. Формата на помощ, от която зависимият най-много се нуждае, е подкрепата на другите. Независимо дали изпитва трудност да взема сам решения, зависимият обикновено търси мнението и одобрението на другите, преди да реши. Той има нужда да се чувства подкрепян, поддържан в своите решения. Това е причината, поради която този вид индивид ще мине за човек, който трудно се решава, но всъщност той се решава или се съмнява относно решението си, само когато не се чувства опрян на някого другиго. Неговите очаквания спрямо другите са в зависимост от това, което те могат да направят, за да му помогнат. При това той не търси толкова физическа помощ, а по-скоро да се чувства подкрепян от някого в това, което прави или иска да направи. Когато е подкрепян, той се чувстван подпомаган и обичан. Макар че има нужда от подкрепа, интересно е да установим, че зависимият често използва израза: „Не понасям". Това показва до каква степен много често ние причиняваме на другите, без да си даваме сметка, това, за което ги обвиняваме, или това, което се страхуваме те да не ни причинят. Зависимият може да бъде взет за мързелив, защото не обича да извършва дейности или физическа работа сам; нужно му е присъствието на някого другиго, за да го подкрепя. Когато прави нещо за някого, то е с очакване за емоционално връщане. Когато получи желаната обич, извършвайки някаква приятна дейност заедно с някого, той желае това да продължи. Когато всичко приключи, ще каже: „Колко жалко, че вече свърши!" Краят на нещо приятно се преживява като изоставяне. Когато зависимият човек се намира в своята част на жертва, често е склонен, особено при жените, да има слаб детски гласец и да задава много въпроси. Това се вижда особено добре, когато иска помощ - много му е трудно да приеме отказ и е склонен да настоява. Колкото повече страда от отказа, толкова повече е готов да използва всякакви средства, за да получи онова, което желае, сиреч манипулация, цупене, шантаж и т.н. Следователно зависимият често иска съвети, тъй като не се смята способен сам да постигне нещо, но не слуша непременно получените предложения. В крайна сметка ще направи каквото си иска, тъй като това, което е търсел, не е било непременно помощ, а по-скоро подкрепа. Когато върви заедно с други хора, той ги оставя да минат пред него, защото предпочита другите да го водят. Смята, че ако се оправя много добре сам, никой няма да се занимава с него за в бъдеще, и изолирането, от което иска да се спаси на всяка цена, ще се случи. Действително, самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Способен е да направи трудните ситуации още по-трудни, преди да сложи край. Неговият страх е: „Какво ще правя сам, какво ще стане с мен? Какво ще ми се случи?" Често е в конфликт със самия себе си, защото, от една страна, иска твърде много внимание, а, от друга, се страхува, че ако иска много, това може да свърши с обезпокояването на другия. Тогава другият може да го изостави. За зависимия мислят, че обича страданието, за да проявява търпимост към известни положения, макар че не го допуска. Да Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 20 вземем за пример жена, която живее с алкохолик или която търпи мъжът й да я бие. Може би нейното страдание ще е по-голямо, ако го напусне, отколкото ако търпи още по-тежки положения. Всъщност нейното съществуване почива на надеждата, една емоционална надежда. Тя не може да допусне своята травма, защото ако го направи, би рискувала да преживее отново страданието, което тази травма представлява. Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|