Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
| Зависимият човек притежава най-голямата способност да не вижда проблема в своето семейство. Той предпочита да вярва, че всичко е много добре, защото се страхува да не бъде изоставен. Ако другият му съобщи, че иска да си тръгне, той страда изключително много, защото, тъй като не вижда проблемите, не е очаквал такова нещо. Ако това е твоят случай и виждаш как си се вкопчил, как правиш всякакви пируети, за да не бъдеш изоставен, трябва да потърсиш подкрепа. Намери някакъв умствен образ, представи си нещо, което ти дава опора. И особено не се „отпускай", когато преживяваш моменти на отчаяние и смяташ, че вече нищо не можеш да направиш, за да ти помогнат отвън. Може би смяташ, че не би могъл да се справиш сам, но има решение за всеки проблем. Като се подкрепиш сам, ще ти просветне и ще намериш решение. Зависимият изпитва големи трудности с думата „оставям", която за него е синоним на „изоставям". Ако например зависимият говори с някого, който му казва: „Трябва да те оставя, трябва да тръгвам", него го заболява сърцето. Простият факт да чуе думата „оставям", дори по телефона, събужда емоции в него. За да не се почувства изоставен, би трябвало другият да му обясни причината за своето тръгване, без да използва тази дума. Когато зависимият се чувства изоставен, той вярва, че не е достатъчно значим, за да заслужава вниманието на другия. Често съм забелязвала, че ако посмея да си погледна часовника, за да видя колко е часът (което правя често поради натоварения ми график), когато съм в компанията на зависим човек, лицето му се променя. Той смята, че това, което трябва да правя, е по-важно от него. Този вид хора се затрудняват също така да напуснат някакво място или да оставят дадено положение. Дори и мястото, където отива, да му се струва приятно, той е тъжен при мисълта да си тръгне. Да вземем за пример някой, който предприема пътуване от няколко седмици. Ще му е трудно да остави близките си, работата си или къщата си. Щом като веднъж се е озовал на другото място, когато дойде времето да се връща вкъщи, отново ще преживее съпротива да напусне това място, както и хората, които са там. Най-наситената емоция, преживявана от зависимия, е тъгата. Той я чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Но може да отиде и в другата крайност, сиреч да се отдръпне, да изостави човека или положението, които му причиняват тази тъга или това чувство на самота. Той не разбира, че всеки път, когато остави някого или нещо, и той на свой ред изоставя. В момент на криза той може да стигне дотам, че да се замисли за самоубийство. Обикновено си остава само с говоренето и с това да заплашва другите, че ще го стори, но няма да го направи, защото всичко, което иска, е подкрепа. Ако направи опит за самоубийство, няма да успее. Ако след няколко опита никой не иска да го подкрепи, възможно е в края на краищата наистина да се самоубие. Зависимият изпитва също така страх от всякаква форма на власт. Той си представя, че някой, който използва власт или показва властен вид, няма да иска да се занимава с него. Смята го за безразличен и студен. Точно по тази причина той е сърдечен с другите, дори понякога до степен да се насилва. Вярва, че той като е такъв, и другите ще бъдат сърдечни и внимателни, а не студени и авторитарни. Зависимият често използва думата „отсъстващ" или думата „сам". Когато говори за своето детство, например, той ще каже, че често са го оставяли сам, че майка му или баща му са отсъствали. Може да признае, че страда от изолираност, а всъщност преживява силно безпокойство при мисълта да бъде сам. Вярва, че всичко ще бъде толкова по-добре, ако с него има още някой. Човек може много добре да се чувства сам, без да страда от това. Степента на тревожност определя степента на страданието. Това да се чувства изолиран, поражда също така чувство на спешност у човека, който страда от изолираност, защото се страхува, че това, което му липсва, ще му бъде отказано или ще Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 21 стане недостъпно или не на разположение в момента, когато той го иска. Това, което се крие зад усещането за изолираност, е фактът, че този, който страда от нея, несъзнателно се затваря за нещото или за човека, които толкова желае да са до него. Той не се разтваря, за да получи или приеме даденото нещо или дадения човек от страх да не би да не може да се изправи лице в лице срещу тях. Той се страхува и от емоциите, които цялото това внимание може да го накара да преживее. Лесно забелязваме това поведение у множеството хора, които пречат на собственото си щастие. Веднага щом дадена връзка стане по-силна, те правят всичко възможно, за да я прекратят. Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|