Физически вид на зависимия (травма от изоставяне) Да
изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да не искаш да се занимаваш с него. Много хора бъркат отхвърлянето и изоставянето. Да погледнем заедно разликата. Ако в една двойка, например, единият от партньорите
реши да отхвърли другия, той го отблъсква, за да не е повече до него. Ако обаче реши да го изостави, той го напуска, отива си, за да се отдалечи временно или завинаги.
Травмата, преживявана в
случая с изоставянето, е разположена повече на равнището на
имането и на
правенето, отколкото на равнището на
битието, както е в случая с отхвърлянето. Ето
няколко примера за ситуации, които могат да пробудят травмата от изоставяне при детето.
Малкото дете може да се почувства изоставено...
... ако майка му изведнъж се окаже много заета с ново бебе. Чувството за изоставеност ще бъде още по-силно, ако бебето изисква повече грижи, защото често е болно или пък има някакъв недъг.
Детето ще
има чувството, че майка му постоянно го изоставя, за да се занимава с бебето. То ще започне да вярва, че това ще продължи така завинаги, че никога повече няма да има своята някогашна майка.
.. ако родителите му отиват на работа всеки ден и имат твърде малко време за него. когато е заведено в болница и трябва да бъде оставено там. То не разбира какво му се случва.
Ако е осъзнало и най-дребната неприязън през изминалите седмици и ако е почувствало, че на родителите му
им е омръзнало от него, чувството за изоставеност ще бъде още по-изявено. В
болницата може да реши, че родителите му са го изоставили завинаги. Дори ако родителите му отиват да го видят всеки ден, болката, отбелязана в
момента, когато се е почувствало изоставено,
взема надмощие. Това страдание го подтиква да започне да си
създава маска с убеждението, че тя ще му помогне повече да не преживява тази болка.
... когато родителите му го оставят при бавачка през ваканцията, дори и това да е баба му.
... ако майка му е постоянно болна и баща му е твърде зает да се грижи за нея. Тогава детето е принудено да се оправя съвсем само.
Познавах една жена, която беше преживяла ужасен страх, когато умрял баща й, а тя била на 18
години.
Тази смърт, която за нея била като изоставяне от негова страна, е била силно белязваща за нея, тъй като в продължение на години майка й не преставала да й повтаря, че ще я изгони в
Изпратена на
www.spiralata.net
от Георги Трифонов
17 момента, в който навърши 21 години. Тази жена, която се чувствала отхвърлена от майка си,
изпитвала страх, защото непрестанно си мислела:
„Какво ще стане с мен без татко, който да сеСподели с приятели: