Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Скованият, също като контролиращия, често има проблем с липсата на време, но поради различни причини. Скованият няма достатъчно време, защото той прекалено много иска всичко да е съвършено, докато контролиращият няма време, защото е твърде зает да се бърка в работите на другите. Скованият също така не обича да закъснява, но често го прави, защото му отнема много време да се приготви.
Когато скованият е убеден, че има право по отношение на някакъв авторитет или на някого, който се смята за авторитет в някаква материя, той ще се обосновава, докато му признаят правото. Страхува се от авторитета, защото като малък е разбрал, че той винаги е прав. Когато другите сякаш се съмняват в него и му задават много въпроси по повод на някаква ситуация, а той знае, че е бил почтен и справедлив, скованият го преживява като инквизиция и чувства несправедливост. Тъй като постоянно търси справедливостта, иска да е сигурен, че е достоен за това, което получава. Заслугата е важна за скования и означава признание в резултат на добър успех. Ако получи много, без да е работил много, не мисли, че го е заслужил и прави така, че да загуби това, което е получил. Този, които са изключително сковани, се организират така, че нищо да не получават, понеже, според тях, те трябва да бъдат изключителни, за да заслужат възнаграждение. В своите обяснения скованият се стреми всички подробности да бъдат точни, но изразите, които използва, далеч не винаги са толкова точни, защото лесно прекалява. Редовно използва думите „винаги", „никога" и „много". Например скована жена казва на мъжа си: „Ти НИКОГА не си тук, ВИНАГИ си някъде другаде!" Тя не осъзнава, че като се изразява по този начин, е несправедлива, защото много рядко някаква ситуация се възпроизвежда винаги или никога. За скования често всичко е много добро, много добре, много специално и т.н. Обаче не обича другите да използват тези думи. Когато те го правят, той ги обвинява, че прекаляват и не използват подходящата дума. Религията има повече шансове да окаже своето влияние върху скования, отколкото върху тези, които страдат от другите травми. Доброто и злото, правилното и неправилното са много важни за него. Впрочем това е, което направлява живота му. Можем да го забележим и в езика му. Често започва изреченията си с „добре", за да е сигурен, че това, което ще каже, ще бъде добро и точно. Завършва ги с „нали?", за да провери точността на това, което е казал. Използва много наречия: точно, правилно, сигурно, вероятно. Ще каже също така: „Това не е ясно". Обича ясните и прецизни обяснения. Когато скованият е развълнуван, той не иска да го покаже, но можем да го познаем по тона на гласа му, който става сух и скован. Може да използва смеха, за да прикрие своята чувствителност и емоциите си. Може лесно да се смее за нищо, дори за нещо, което на другите не им се струва смешно. Когато някой попита скования как е, той систематично отговаря: „Супер добре!" Отговаря много бързо, защото не губи време да чувства. А после, в разговора, ще говори за много неща в живота си, които съвсем не вървят толкова добре. Когато му кажат: „Струва ми се, че ти каза, че всичко е супер добре", ще отговори, че това не са някакви истински проблеми. Страхът да не сбърка е много силен у скования. По време на моите ателиета единствено скованите хора ме питат: „Направих ли упражнението правилно?" Вместо да проверят това, което изпитват, и това, което могат да научат за себе си, правейки това упражнение, те се интересуват повече дали правилно са го направили. Забелязала съм също така, че когато говоря за поведение или положение, което скованият вижда в себе си като нов недостатък, сиреч когато той не се смята за коректен, понеже притежава това поведение, той ме прекъсва още преди да съм свършила, за да ме попита: „И какво правим сега при това положение?" Иска да направи нещо, за да стане съвършен колкото е възможно по-бързо. Ако не го направи, ще трябва да се контролира, за да не покаже недостатъка, който току-що е открил. За пореден път не осъзнава, че е несправедлив към самия себе си, защото иска от себе си прекалено много. Би искал да оправи всичко веднага. Не си дава необходимото време да почувства добре ситуацията, да си даде правото да бъде човек и все още да има неизлекувани травми. Забелязала съм също така у човека, носещ маската на скован, склонност да се изчервява лесно, когато ми разказва нещо и се преценява като некоректен. Това може да се случи например, когато споделя с мен трудността си да прости на някого, който му е причинил зло, или когато говори лошо за някого, защото не издържа повече и осъжда поведението му като несправедливо. Тази реакция веднага показва, че този човек се срамува от себе си, от това, което прави или не прави. Обаче не знае, че именно поради тази причина се изчервява и понякога дори не забелязва, че се изчервява. Впрочем, скованите и бягащите са тези, които имат най-много кожни проблеми. Точно този страх да не се излъже кара скования човек често да се поставя в ситуации, в които трябва да прави избор. Колкото повече човек се страхува, толкова повече той привлича към себе си ситуации, отговарящи на този страх. Например човек трябва да направи избор, защото иска да си купи нещо, а няма достатъчно пари. Пита се дали би трябвало да си позволи тази покупка. Следователно трябва да избере между това дали да направи покупката или не. Често се случва скованият човек да си достави удоволствие, като избере някаква възможност, а после да му се струва, че е пропуснал нещо. Да вземем за пример мъж, който избира да плати за една хубава почивка. По-късно си казва, че е трябвало да избере да употреби тези нари, за да направи ремонт вкъщи. Поради страха си да не вземе погрешно решение, скованият често се съмнява в себе си, след като е направил избора си. Постоянно се пита дали направените избори са най-добрите, най-точните за него. Ако искаш нещо да бъде разделено по равно между много хора, като торта, бутилка вино, сметката в ресторанта и т.н., можеш да си сигурен, че именно скованият най-добре ще се справи с тази задача. По време на различни групови посещения в ресторант изпитвам удоволствие да наблюдавам какво се случва, когато дойде сметката. Контролиращият взема положението в ръце, като казва: „Какво мислите за това да разделим сметката по равно? Така ще стане много по-бързо и не толкова сложно". Той се изразява с толкова много сила и контрол, че другите учтиво се съгласяват. Той бързо пресмята, като разделя сумата на броя на хората и им съобщава колко трябва да плати всеки един. И точно в този момент скованите реагират. Те не са доволни. Този, който трябва да плати повече от това, което е изял, намира това за несправедливо, а този, който е поръчвал по-скъпи ястия, смята за несправедливо останалите да трябва да плащат повече, когато той се е възползвал. В такава ситуация в повечето случаи сметките трябва да започнат отначало. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|