Преди повечето фермери са знаели една година по-рано какви са им задълженията. Животът им е бил строго подреден заради сезоните. Те са лягали много рано и са имали нужда от доста сън. Много хора живеят все още с режима на своите родители или баби и дядовци, без да имат предвид живота в настоящата епоха. Поради тази причина има толкова много конфликти както вътрешни, така и външни. Затова е толкова важно да живеем в настоящето, а не в миналото.
Преди да си легнеш, запитай се дали наистина ти се спи. Ако усещаш умора, това не означава задължително, че имаш нужда от сън, а от почивка. Затова избери някакво занимание, което смяташ, че е отпускащо. Например да послушаш музика, да вземеш топла вана на свещи, да се отпуснеш, да се разходиш, да решаваш судоку, а защо не да отидеш да потанцуваш. Всъщност само ти знаеш какво те отпуска най-много и ти помага да загърбиш страховете си.
Когато си уморен, ти знаеш, че трябва да си починеш. Когато имаш нужда от сън, тоест когато очите ти сами се затварят, това е моментът, в който трябва да си легнеш. Когато си гладен, ядеш. Това означава да слушаш тялото си. Обръщай внимание на естествените си нужди. Не действай според принципите и навиците на другите или пък, за да им доставиш удоволствие.
Същото явление се наблюдава и при събуждане. Когато например тялото ти се събужда в шест часа сутринта и вече не ти се спи, какво правиш? Оставаш ли в леглото, Защото мислиш, че е много рано да ставаш или защото не си спал в продължение на осем часа? Ако е така, то ти не се вслушваш в нуждите на твоето тяло. Ако си се събудил, това означава, че е време за ставане. Следователно е по- добре да приемеш това и да се заемеш със заниманията си. Можеш да легнеш отново и да си починеш, ако в даден момент усетиш умора. Твърде е вероятно обаче да си изпълнен с енергия през целия ден, ако си спал достатъчно през нощта. Когато спиш повече часове, отколкото тялото ти има нужда, рискуваш да се обездвижиш, да подпухнеш и може би дори да те заболи гърбът. Следователно ще ти бъде трудно да започнеш деня си.
Сигурно си забелязал, че повечето хора около теб са придобили куп навици, без да се опитат да разберат дали те са добри за тях или не. Ето някои от тях: да сядаш на едно и също място на масата, да се храниш по едно и също време, да спиш от една и съща страна на леглото, да ходиш на едно и също място на почивка, в едни и същи ресторанти, да домакинстваш или да пазаруваш в един и същи ден от седмицата, да посещаваш роднините си в неделя, да се обаждаш на майка си веднъж на ден и т.н. Някои дори са придобили навика да се оплакват, когато ги питат как са.
Имаш ли навика да повтаряш винаги на твоите деца какво трябва и не трябва да правят и защо? Оплакваш ли се на партньора си всеки път когато той се прибере вкъщи? Повтаряш ли постоянно, че животът е несправедлив и труден? Погледни се. Наблюдавай се внимателно. Какви са твоите навици? Ако не знаеш, питай другите.
Колкото по-дълъг е списъкът, толкова повече понятието за добро и зло е дълбоко залегнало в теб. Когато се научиш да си по-гъвкав и приемеш, че няма нито добро, нито зло, ти ще изпълниш живота си с различни преживявания, които ще те научат на много неща и ще те обогатят.
Да извършиш престъпление или да проявиш жестокост може да е лошо в твоите очи, но никога не трябва да съдиш когото и да било. Тези хора са жертви и убийците трябва да научат някакъв урок чрез това преживяване. Нито ти, нито другите трябва да ги съдят и да решават вместо тях. Само въпросният човек знае какво изживява дълбоко в себе си. Тези, които действат срещу великите природни закони като закона за любовта и отговорността, ще научат, че всичко се връща и ще ожънат това, което са посели. Не е наша работа да издаваме присъда.
При все това е важно да знаем, че ние берем плодовете винаги според нашата мотивация, а не в противовес на самия акт, добър или лош.
Една от основните причини, която постоянно кара хората да мислят за злото, е преувеличеният стремеж към съвършенство. Някои смятат, че да си перфекционист е качество, но всъщност желанието да сме безупречни често ни играе лоша шега. Стремежът към съвършенство често е твърде идеалистичен. Знаел ли си досега, че противоположното на думата „идеал“ е думата „действителност“? Ето защо перфекционистът идеалист е вечно недоволен от себе си и от другите. Той изпитва огромни трудности да се приеме. В неговите очи нищо никога не е достатъчно добро. Това негово състояние може да го превърне в голям песимист.
Ако си познал себе си в това описание, върни се малко назад и виж какво считаш за твои „грешки“. В онзи момент осъзнавал ли си ги? Или си разбрал по-късно, че би могъл да постигнеш по-добри резултати, ако действията ти са били по-различни и по-премислени? В онзи момент ти си бил сигурен, че си действал по най-добрия начин. Тогава Защо се сърдиш? Така е и с всички хора на Земята. Във всеки момент от живота си човек действа по най-добрия начин, който му е известен, според физическите и психическите си способности.
Ето какво означава да виждаш БОГ у всеки човек. Съвършенството съществува само в божествения замисъл, а не в материалния свят. Утопично е да вярваш, че дадено нещо или действие може да бъде перфектно. Всичко зависи от гледната точка на всеки. В очите на БОГ пък всички ние сме съвършени, колкото е възможно да сме във всеки миг.
Всяко действие, всяко преживяване ни учи на това, от което имаме нужда, спрямо замисъла на живота.
Случва се някои хора да изгубят контрол над себе си. Те са обсебени от нещо или от някого, който ги подтиква да вършат ужасни неща като убийство. Трябва да признаем обаче, че в момента на извършването им този човек не е бил самият той. Той се е намирал под влиянието на невидима сила, породена през живота му от омраза, която пък е предизвикана от голяма липса на любов. Следователно това преживяване трябва да му помогне да осъзнае, че е наложително да дава любов на себе си и на другите. Това е част от неговия земен урок.
Колкото повече владееш живота си, толкова по-малко хора, събития и външни вибрации ще има, които могат да ти повлияят. Това е, което аз наричам фалшиви господари - тема на единадесета глава. Може би си бил в ситуация, в която си реагирал по следния начин: „Не знам какво ми стана, беше по-силно от мен, трябваше да го направя.“ Не само ти си имал подобни преживявания. Такива хора не трябва да бъдат съдени. Толкова по-хубаво и по-добре е да приемеш, че всеки човек във всеки момент от живота му е толкова съвършен, колкото може да бъде.
Всеки път, когато те е яд на себе си и се обвиняваш, че не си направил дадено нещо толкова добре, колкото си искал, ти действаш като дете, което се сърди, че не може да пише така красиво като по-големия си брат, който учи в университета! През първата година детето пише според възможностите му в момента и по най-добрия начин за момента. Учителят му го оценява според нивото му. В този смисъл работата на детето в никакъв случай не може да бъде сравнявана с тази на по-големия му брат и то би могло да получи отлична оценка дори и писането му да не е много четливо. Ако детето отиде в университет със същия почерк като в първи клас, това вече е различно.
Можем да сравним последния пример с някой, който е разбрал, че е пристъпил естествените закони, но продължава да повтаря грешките си. Очевидно е, че последствията ще бъдат все по-трудни.
Ако действаш по най-добрия начин според това, което знаеш, и приемеш, че си толкова съвършен, колкото е възможно към този момент, последствията ще бъдат по-лесни за понасяне. Когато обаче настоятелно действаш по същия начин и един ден си дадеш сметка, че повече не можеш да понасяш последствията, тогава ще вземеш ново решение, като възприемеш различно поведение. По този начин ставаме все no-интелигентни и се учим да вземаме правилни решения за нас. Това е също така голямо доказателство за любов към самите нас.
Всеки ден животът ти предлага нови преживявания, за да можеш да приемеш твоето съвършенство. Когато го приемеш за себе си, ще го приемеш и за другите. Ще спреш да съдиш, да критикуваш или да таиш злоба към когото и да е. Какъв вътрешен мир ще постигнеш накрая! Нали това желаем всички? Сега разбираш ли, че всичко е замислено, за да преобрази живота ти за добро.
Ето едно полезно средство, за да откриеш дали доброто или злото ръководят живота ти: в ситуации, в които казваш или мислиш следното: „Трябва“ или „Не трябва“, Знай, че тези думи не идват от теб, а от КАНТА. Да предположим, че работиш цяла седмица. Идва събота и ти си казваш: „Трябва да свърша домакинската работа днес.“ Оттам насетне тази задача се превръща в досадно задължение.
Когато се чуеш да казваш този тип изречения, спри за миг и си задай следния въпрос: „Имам ли желание да домакинствам днес? Ако го направя друг ден, какво ще стане?“ Възможно е цената, която трябва да платиш, да е доста висока, защото може да не разполагаш с друг ден да свършиш тази работа чак до следващата седмица и идеята за това да не ти харесва. При това положение ще е по-лесно да вземеш решение да изпълниш задълженията си същия ден, тъй като така ще се почувстваш по-добре. Макар и това да не е твоето предпочитание, това е твоят избор по-скоро, а не задължение. Не е едно и също. Ще видиш, че изпълнението на тези задачи дори ще ти донесе прилив на енергия.
Всеки път, когато си помислиш или кажеш: „Трябва“, това е единствено за да осъзнаеш какво е за предпочитане да направиш в момента. Ти със сигурност разбираш, че е невъзможно ВИНАГИ да действаш така, както би искал. Важното е да разбереш, че нашият избор произтича от предпочитанията ни, които се променят според настроението ни или нуждите в момента. Случва ли ти се да кажеш: „Трябва ли и тази сутрин да отида на работа?“ Всъщност това не означава, че тази мисъл те обсебва всеки ден.
Никога нищо не трябва в живота... тъй като целият живот е избор. Разбира се, че можеш да избереш и да не отидеш на работа. Но готов ли си да платиш цената за това? Ако смяташ, че е възможно да изгубиш работата, тогава ти ще вземеш решение, което ще стане твой избор: „Избирам да отида на работа.“ И така ще знаеш, че ти си взел решението.
Всеки път, когато се чуеш да казваш или мислиш „трябва“, спри и кажи обратното: „Не, не трябва. В живота винаги имам избор. Не дължа отчет на никого на този свят освен на себе си.“ Когато, след като си размислил, установиш, че цената, която трябва да платиш, е значителна и че не си готов да се изправиш срещу последиците от твоето решение, действай по най-добрия начин. Така е във всички области дори с човешките закони. Да вземем например червената светлина на светофара: нямаш желание да спреш? Това е твой избор. Но готов ли си да платиш це- наша? Готов ли си да предизвикаш катастрофа или да платиш солена глоба?
Виждаш ли, никога нищо не трябва. Всичко идва от теб и става твой избор. Единственото нещо, което наистина трябва в живота и при което нямаме никакъв избор, е да се развиваме, да обичаме със сърцето и да уважаваме великите естествени и духовни закони. Това е част от замисъла за живота на всеки един.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА
Направи списък с всичко, което смяташ, че е добро и зло в твоя живот. Твоята представа за добро и по същата ли е като тази на другите? А понятието ти за ценности? Важно е да разбереш това, тъй като по този начин ще успееш да се разкриваш. Спомни си, че човек действа и изисква от другите това, което и от себе си.
Докато разглеждаш списъка, виж дачи доброто е наистина добро, а лошото - лошо. Някои неща, които ти приемаш за лоши, биха могли всъщност да са добри. Виж дачи всички неща в списъка са понякога лоши, понякога добри. Иначе казано, дачи в даден случай нещо е добро, а в друг случай не е, според обстоятелствата, човека или момента. В живота няма нищо винаги добро или винаги лошо и така е за всички.
Направи втори списък с твоите навици. В следващите три дни промени поне един от тях. За да промениш един навик, считан за недобър (да критикуваш прекачено например), може да го замениш с друг по-добър. Този навик трябва да е плод на твоето решение. Твоите навици, които не са добри, повечето пъти идват отвън - от твоето образование, възпитание, страхове и решения, взети в миналото. Добрият навик съживява твоето тяло и го изпълва с енергия. Най-важното е твоят навик да е плод на съзнателно решение!
Повтаряй следното утвърждение колкото се може по-често:
ВСЕ ПОВЕЧЕ РАЗБИРАМ МОИТЕ НАВИЦИ И МОГА ДА ОПРЕДЕЛЯ КОИ СА ДОБРИ ЗА МОЕТО РАЗВИТИЕ И ЗА ВЪТРЕШНАТА МИ ХАРМОНИЯ. ЗНАМ, ЧЕ НЯМА НИТО ДОБРО, НИТО ЗЛО И ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ИЗБОР.
Сподели с приятели: |