Слушай своето тяло
Изтегляне 1.15 Mb.
|
| 5 ЧАСТ
ДУХОВНОСТТА Глава 21 Духовност / медитация Какво точно означава да си духовен? Ето моето определение за това: духовният човек е този, който наблюдава и приема, че всеки човек е създаден по образ на БОГ и че това, което вижда у другия, представлява ВИНАГИ една част от него самия. Този начин на възприемане на нещата не е нито добър, нито лош: това е просто една полза за no-съзнателния човек, едно необикновено средство да се опознаеш по-добре и да откриеш всичко, което приемаш или не приемаш в себе си. Духовният човек приема събитията такива, каквито са, дори и понякога да казва, че не е съгласен. Той се приема такъв, какъвто е. Ето защо пред него се разкрива цял един свят на любов и осъзнатост. Всичко написано в тази книга от самото начало цели да се научиш да виждаш, да чуваш и чувстваш БОГ навсякъде. В действителност БОГ е креативна енергия, която се проявява чрез всички, които живеят на планетата. Представи си колко хубаво щеше да е да живееш в нашия свят, ако всички живи същества на Земята знаеха, че са олицетворение на БОГ. Винаги когато критикуваме или съдим, сякаш казваме: Aз съм БОГ, а другият не е. Духовната истина се изразява по- скоро в нейната цялост: Aз съм БОГ, каквито са и всички хора. Ние всички сме олицетворение на БОГ. В действителност ние експериментираме постоянно go деня, 6 който избираме да използваме нашата енергия, за да направим това, което искаме, а не това, което не искаме. ТОЗИ принцип може да се сравни с Деветата симфония на Бетовен. Това музикално произведение отразява напълно мисълта на музиканта и е съвършено. Но когато един млад пианист или начинаещ в музиката допусне няколко грешки, докато го изпълнява, това ще промени ли факта, че симфонията е съвършена? Не. Младият музикант свири по най-добрия начин, на който е способен, и той е толкова съвършен, колкото му е възможно в момента. С практиката той ще става все по-добър, а с времето ще я изпълни по различен начин. Точно това се случва и с нас. Ние се учим да изразяваме нашия вътрешен БОГ, и то по нашия начин, с нашата скорост и с нашия ритъм. Можем също така да сравним присъствието на всеки човек на Земята с главоблъсканица. Представи си, че от нашето зачатие ние всички се изправяме пред еднаква главоблъсканица, която трябва да решим. Впрочем, тъй като всеки човек е различен, всеки постъпва по различен начин - по-бавно или по-бързо, започвайки от различна посока, очертавайки най-напред контура или като се съсредоточава върху цветовете в центъра. Ние всички сме изправени пред една главоблъсканица, но всеки я интерпретира по различен начин. Когато се научиш да виждаш БОГ в теб и във всичко, което живее около теб, у хората, животните и природата, животът ти ще се промени значително. Ще имаш чувството, че постоянно си обгърнат от светлина. Никой няма право да съди или да критикува когото и да било, тъй като ние всички сме тук, за да научим различни неща и по различен начин. Когато не разбираш или не си съгласен с начина на живот или постъпките на някой друг, ти просто все още не си достигнал до същата част от главоблъсканицата като него. Кой знае? Този човек може би дори е по-напред от теб в развитието си! Огледалният принцип ни показва, че когато гледаме друг човек, в него виждаме собственото си отражение, следователно всичко, което се отнася до нас. С други думи, можем да видим нашите качества и недостатъци, за да проверим по-късно дали ги приемаме, или не. Когато постъпката на някой те притеснява, има задължително една част в теб, идентична на него, която те притеснява и която ти не приемаш в себе си. Това, което получаваш от другите, не бива да те притеснява дори и да не си съгласен. Когато реагираш срещу начина на живот, думите или действията на друг човек, ти изпитваш много емоции. Поведението на този човек те притеснява, тъй като то отразява това, което ти не си позволяваш да правиш или да бъдеш. И ти го обвиняваш и съдиш. Отказваш да приемеш да бъдеш това, за което съдиш другия. Ти забраняваш на тази част от теб да си замине, защото си решил в даден момент от живота си, че това е неприемливо. В такъв случай ти се обвиняваш, критикуваш се и се чувстваш виновен. Следователно ти сам се възпрепятстваш да бъдеш само себе си. Вместо да съдиш дали нещо е добро или лошо, приеми факта, че една част от теб е такава и по-скоро се запитай колко ти коства в момента да продължиш да действаш по този начин. Може би с облекчение ще откриеш, че цената е по-ниска, отколкото си мислел, и постепенно ще се научиш да бъдеш свой собствен господар, вместо да се оставиш егото ти да те води. Когато виждаш хубостта у другия или се възхищаваш на някого, осъзнай и приеми, че тази хубост може да бъде и твоя: трябва само да решиш да я изразиш, а не да позволяваш на страха да ти пречи да откриеш това качество у теб. Хората са толкова заети да се занимават с околните, с това какво ще кажат те и с развитието им, че не обръщат внимание на себе си. Всички ние сме тук заради собственото си развитие, тоест да се научим да обичаме и да искаме да бъдем щастливи. Ако всеки човек успее да изживее това голямо щастие, цялата Земя ще бъде невероятно признателна и преобразена към добро. Толкова по-мъдро и просто е да се занимаваме със себе си, вместо постоянно да се опитваме да ръководим живота на всички. Не казвам, че никога нищо не бива да правим за другите. Далече съм от това. Когато някой ти поиска помощ, помогни му доколкото можеш. Това е човешка добрина. Тук сме, за да израстваме заедно. Бъди сигурен обаче, че другият е направил първите крачки. Когато желанието да помагаш произтича от теб и желаеш наистина да направиш нещо за този човек, поискай му разрешение най- напред. Например може да отидеш и да му кажеш: „Имам да ти кажа нещо важно, което вярвам, че може да ти помогне сега. Ще ми позволиш ли да ти го кажа, да споделя с теб моето мнение, или да ти разкажа какво научих?“ Според отговора ти ще разбереш дали е добре за теб и за другия в момента да му помогнеш. Иначе казано, ако настояваш да помогнеш на някого, който нищо не е поискал от теб и който освен това няма намерение да променя поведението си, жестът ти никак няма да бъде оценен! Знай, че не си длъжен да отстъпваш пред молбата на когото и да било, ако тази молба е отвъд твоите възможности в момента. И това важи за всички. Така ще се научиш да не очакваш нищо от другите, когато им поискаш помощ. Когато се грижим за нуждите на някой друг преди нашите собствени, ние си докарваме грижи, изживяваме много емоции и фрустрация, тъй като очакваме и другите да постъпят като нас. Колкото по-духовен ставаш, толкова по-лесно е да живееш в настоящия момент. Това се оказва изключително трудно за мнозина от нас. Всичко се развива и се променя толкова бързо, че често чуваме хората да казват: „Толкова беше хубаво на младини, всичко изглеждаше по-просто, по-лесно!“ Когато се вкопчваш така в миналото,.не можеш да изживееш пълноценно настоящия момент. Можем да сравним човек, който съжалява за миналото си или счита, че е допуснал много грешки, с човек, който изкачва стълбите, като товари всяко преминато стъпало на раменете си. В крайна сметка това ще се окаже голяма тежест. Ти живееш ли с миналото си? Виж какво си натрупал у вас. Колебаеш ли се дали да се разделиш с неща, които не използваш вече? Държиш ли да ги запазиш за спомен? Това показва, че живееш с миналото си и със своите спомени. Сега, когато подреждаш душата си, е добре да направиш това и с нещата около теб. Почисти мястото, където живееш и където има натрупани много спомени от миналото. Всичко, което не си използвал от една година насам, няма да ти е необходимо и за напред. Енергията, която не се движи, се равнява на зле използвана енергия. Колкото по-енергично се движиш и разчистваш у вас и вътре в теб, толкова повече място освобождаваш за нови неща и нови идеи. Това е законът на празното. Някои продължават да живеят в миналото, а други мислят само за бъдещето. Или се безпокоят за него, или бързат да се случи нещо, като вярват, че така ще бъде по-добре: „Когато се омъжа, животът ми ще е по-добър... Когато имам къща... Когато имам дете... Когато отида на почивка... Когато се пенсионирам...“ Когато мислиш по този начин, ти не можеш да изживееш настоящия момент! Да планираш бъдещето може да е добре и конструктивно, но ти не бива да отлагаш щастието за тези моменти. Да си духовен, означава за теб по-важно да е „съм“, отколкото „правя и имам“. Човекът, който мисли: „Ако имах много пари, щях да започна търговия и да съм много щастлив“, показва, че имането и правенето са по-важни от това да бъдеш. За да напредва според естествените закони, този човек трябва по-скоро да си помисли: „Искам да съм независим в кариерата си и финансово. Следователно искам да стартирам своя собствена търговска дейност и да правя каквото е необходимо, за да успея.“ Някои хора смятат, че да си духовен, означава, че не трябва да притежаваш нищо. Ти от тях ли си? Колко пъти съм чувала в някои от моите ателиета жени да казват това: „Откакто реших да съм по-духовна, спрях да се гримирам, да нося бижута, да ям месо...“ Други пък ми казват, че искат да спрат секса. Спомни си, че да си духовен, означава да виждаш БОГ навсякъде, а не да се лишаваш да имаш или да правиш някои неща. Не бива да се привързваме към вещите си, каквито и да са те. Достатъчно е да ценим това, което ни дават, както и факта, че ни съдействат да бъдем такива, каквито искаме да бъдем. Няма нужда да се безпокоим за бъдещето, когато в настоящия момент всичко върви добре. Ти знаеш, че човек се превръща в това, което мисли, и че се случва това, от което се страхуваме, ако мислим за него. И така, днес всичко е наред: имаш покрив над главата си, храна, здрав си, имаш работа или занимание, което те кара да се чувстваш добре и полезен, накратко - имаш много. Браво! Това е важното. Не бива да се безпокоиш за следващите месеци или години. Впрочем това не ти пречи да искаш да постигнеш нещо или да планираш бъдещето си, като имаш краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Просто всичко трябва да се прави с увереността, че ще се случи. Твоят вътрешен БОГ знае точно от какво имаш нужда. Когато се случват неприятни неща и точно обратното на това, което желаеш, е важно да се отпуснеш и да знаеш, че в духовен план имаш нужда от това преживяване, за да научиш нещо важно за теб. Това е начинът, по който твоят вътрешен БОГ ти подсказва, че нещо в думите, в действията или в мислите ти точно в този момент от живота е повлияно от твоето его и е противно на законите на любовта. По този начин ТОЙ се опитва да те накара да осъзнаеш какво се случва. Особено важно е да спреш да мислиш, че БОГ те наказва, когато преживяваш трудни моменти, или че те възнаграждава в замяна на препятствия, през които си минал. Напомням ти, че БОГ е енергия, за която не съществува нито добро, нито лошо и следователно ТОЙ не може да наказва или възнаграждава когото и да било. В действителност, когато животът ни не върви добре, ние сме забравили БОГ, забравили сме, че сме олицетворение на БОГ, че сме част от тази божествена енергия, която се изпитва чрез всякакви преживявания. Когато всичко, което казваш, правиш, чувстваш или мислиш, е в хармония със законите на любовта, ще ти се случват невероятни неща. В заключение искам да ти препоръчам да практикуваш медитация. Тя е необходима за твоята еволюция, тъй като ти помага да чуеш вътрешния глас на твоето свръхсъзнание или на твоя вътрешен БОГ. Колкото повече се научиш да се обичаш и приемаш, като ставаш по-осъзнат, толкова по-голямо желание имаш да се вслушваш в този тих вътрешен глас. Силно препоръчително е да медитираш всеки ден. Медитацията се състои в това да отделяш между двадесет и тридесет минути на ден, за да спреш всяка умствена дейност. Най-доброто време за медитация е рано сутрин на гладно и за предпочитане по изгрев. Ако не е възможно да медитираш сутрин, можеш да го направиш преди обяда или вечерята. Не се препоръчва да медитираш след вечеря. Най-добре е да го правиш на едно и също достъпно място всеки ден, където лесно да се усамотяваш. Медитацията никога не се прави легнал или с опряна глава. Необходимо е да седнеш с максимално изправен гръб, за да позволиш на енергията да се придвижва от долната част на гърба към главата. Можеш да медитираш и на музика. Добре е да си повтаряш наум някое изречение или дума, за да е заето съзнанието ти. Това се нарича мантра. Опитай се да намериш дума или изречение, което няма да предизвиква никаква картина в съзнанието ти, но ще ти носи мир, любов, хармония. Мантрата, препоръчвана от СЛУШАЙ ТВОЕТО ТЯЛО, е Aз съм Бог, Бог съм Аз. Честото повтаряне на това изречение помага на подсъзнанието да открие средства за изразяване. В началото е възможно да изпитваш някои трудности, тъй като за повечето хора е много трудно да спрат да мислят и чисто и просто да се наблюдават. Но бъди търпелив. Важна е преди всичко твоята упоритост, а не успехът на медитацията. Същото е като с физическите упражнения: в началото болките са много, а движенията са несръчни. Смятаме дори, че тази работа не е за нас. Но след известно време всичко става по-лесно и успешно. Така е и с медитацията. След известно време - дни, седмици дори месеци на практикуване, ти ще се научиш да медитираш благодарение и на дисциплината, която спазваш. И когато нямаш възможност да я практикуваш, ще си дадеш сметка, че ти липсва. Медитацията спира гласа, който идва от разума, за да чуеш гласа на сърцето. Така ще получиш отговори на твоите проблеми. Това може да не стане по време на медитацията, а през следващите часове или дни, внезапно или дори чрез друг човек. Ако си внимателен, ще разбереш отговорите, които са от голяма помощ за теб. Ако чувстваш болка или неразположение на различни места по твоето тяло по време на медитацията, не се безпокой. Това просто е стрес, натрупван от дълго време, който сега излиза на повърхността и се опитва да се освободи. Наблюдавай го, без да се опитваш да мислиш откъде идва, сякаш наблюдаваш как падат листата във водите на река. Това може да е полезно за теб. Благодари на тялото си, че иска да ти помогне да прогониш стреса, който те блокира. Когато изведнъж усетиш отпускане и топлина на това място, знай, че си се освободил. Дори и да не осъзнаваш Значението на този стрес, няма значение, ти си почерпил енергия. Възможно е да откриеш откъде идва този стрес след медитацията, ако си внимателен и отворен към сигналите на твоето тяло. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА: Направи списък с поне три постъпки или поведение, които те притесняват у другите. След това отбележи за какво точно ги съдиш. Така ще откриеш три аспекта от себе си, които все още не приемаш. После осъзнай, че когато и ти постъпваш така, твоята мотивация не е да накараш друг човек да страда. Най-вероятно го правиш от страх или поради достигане на предела на твоите възможности. Признай, че така е и с другите. Направи друг списък с три типа поведение, на които се възхищаваш заради това, което „са“. Например: Възхищавам се на човек, който Е добре организиран. Отбележи отстрани на всяко поведение от какво се страхуваш, в случай че посмееш да бъдеш това, на което се възхищаваш у другия. Ако ти е трудно, можеш да помолиш някой от твоето обкръжение да ти помогне, тъй като той ще е по-обективен. Спомни си, че всичко, което виждаш у другите, е винаги отражение на това, което си ти. Ето утвърждението, което трябва да си повтаряш колкото се може по-често: АЗ СЪМ ПРОЯВЛЕНИЕ НА БОГ. ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА БЪДА ТАКЪВ, КАКЪВТО СЪМ ВЪВ ВСЕКИ МИГ. АЗ СЪМ УНИКАЛЕН И НЯМА ДРУГ НА СВЕТА КАТО МЕН. Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|