Смяна на курса – животът започва!


Част IV: Този живот не е всичко



страница7/7
Дата23.07.2016
Размер1.44 Mb.
#1904
1   2   3   4   5   6   7

Част IV: Този живот не е всичко



4.1. Най-сигурната увереност: Исус ще дойде отново!
Ти си създаден, за да живееш в свободния Божий свят. Сегашният свят ще изчезне. Вселената ще престане да съществува. „Който върши Божията воля, пребъдва вовеки“ (1 Йоан 2:17). Животът на един християнин е чудесен. Той е едно предвкусване на небето. Въпреки това той е белязан от скърби и страдания. Петър стига дотам, да каже, че ние сме били призовани да страдаме (1 Петрово 2:21). Думата „свидетел“ на гръцки е „мартирос“. В много езици тази дума постепенно е добила значението на „мъченик“. Исус никога не е крил тази истина.

Вярата се запазва в страдания. Вместо да бъде унищожена, тя расте. Чрез страданията Бог образува елементите на Своето ново творение, на новия ред на нещата, който ще смени трагичната разруха на този свят. Той подготвя нещо, чиято красота ние дори не можем да си представим, което още утре ще ни накара да забравим всичките си сълзи (Римляни 8:18).

Ние, които принадлежим на Христос, сме вече част от това ново творение (2 Коринтяни 5:17). Ние вече не принадлежим на този стар свят, който е осъден на гибел. Нашият нов живот е вечен и се корени в Самия Бог. Както един градинар в началото на пролетта пресажда на открито храстите и цветята, за които цяла зима се е грижил старателно в оранжерията, така и Бог ще ни пресади в царството на Своя Син при Неговото завръщане. Ти винаги ще си останеш ти. Но вместо да растеш при сегашните сковаващи условия, ще бъдеш пренесен в тази атмосфера, в този елемент, за който си бил създаден. Ти винаги ще живееш в непосредствена близост до Бога. А тази близост е Раят.
Една дума, която е загубила значението си

Раят – една чудесна дума, която е била изопачена от вековно невежество! Средновековието (а може би и нашето религиозно възпитание) ни е завещало представата, че в рая ние просто ще се реем някъде из пространството като безтелесни души, ще седим на облачета и за вечни времена ще свирим на духовни китари.

Колкото повече се задълбочаваме в Библията, толкова повече тази безумна представа изчезва, а на нейно място идва една изумително красива картина, която нашият ум осъзнава като реалност.

Вечният живот е в същността си духовен, иначе би било невъзможно да видим Бога. Но това не значи, че той задължително е отделен от материалната вселена. Господ Исус се възнесе в славата със Своето възкръснало човешко тяло, което учениците познаха като Негово. Той носеше белезите от разпятието. Евреи 2 ни напомня, че Христос дори и сега все още е човек, иначе не би могъл да се застъпва като Първосвещеник за човешкия род пред лицето на Своя Отец. Библията казва, че Той е същият вчера, днес и във вечността (Евреи 13:8).


Небето не е чак толкова далеч от земята!

Христос ще се върне на земята. Четем, че Той отново ще стъпи на Елеонския хълм, откъдето напусна земята при Своето възнесение. Ние ще Го срещнем отново, но не като безтелесна душа. Ние ще възкръснем от мъртвите. По въпроса за възкресението ти препоръчвам да прочетеш чудесната 15-а глава на 1 Коринтяни – един шедьовър на божествено вдъхновение. В тази книга мога само накратко да се спра на тази тема. Необходими са ни няколко седмици, за да можем подробно да изучим тези неща.

Тук е достатъчно да кажем, че раят за нас е присъствието на Исус. Тъй като е Бог, Исус присъства навсякъде в пространството и отвъд вселената. Въпреки това всички пророци потвърждават, че Той ще се завърне точно на тази земя, на която беше разпънат (Захария 14:3–4, Деяния 1:11). Тъй като ние ще бъдем при Него, от само себе си се разбира, че през времето на Неговото управление ние ще се занимаваме със земята. Това се описва в Откровение 20, както и в множество текстове от старозаветните пророчества. Исус ще владее над тези народи (Псалм 47; 72; 96; 97; 98; Захария. 14:16, 19) и ние също ще бъдем свързани с Неговото управление, макар и не всички да сме призовани за това (2 Тимотей 2:11–13). Исус ни учи съвсем ясно за този етап от нашата опитност и набляга, както и слугата Му Павел, на факта, че сегашният ни начин на живот определя положението, което ще заемаме в идния век (Лука 19:11–27, 1 Коринтяни 3:11–15).
Ние живеем за утрешния ден

Настоящият ни живот е само едно очакване. Той е нашето „училище“, в което ние се подготвяме за духовната си „матура“. Аз си представям господството на Христос над народите като нашия „университетски курс“. Ние не само ще продължаваме да се учим в духовно отношение, но и ще можем да приложим резултатите от опита, който сега събираме.

Откровение 20 говори за едно хилядолетно господство на Христос на тази земя. Хиляда години божествен „университет“! Само си представи това! А може би ти носиш голяма отговорност, защото Христос те употребява за осъществяването на Своите стратегически цели. В края на този период ти трябва да можеш да защитиш своята „диплома“ или „докторат“, който ще те квалифицира за работата ти в новото творение! Разбираш ли? Колкото по-добре познаваш Бога, толкова повече красота можеш да създаваш.

Сам Бог ни казва, че целият космос заедно със земята ще бъде напълно обновен. Ние не знаем как. Бог пази това като Своя тайна. Но това е крайната цел, за която сме призовани. Това е нашето място. Там ще можем изцяло да се развием и да живеем този начин на живот, който Бог вече е посадил у нас. Христос ще ни се яви по-сияещ от всякога сред Своето ново творение, когато делото на ръцете Му ще има ясна форма.


Помисли си!

Ако обаче сега губиш времето си, ако пилееш силите и средствата, които Бог днес ти предлага в Христос, ако занемаряваш настоящите си задължения, как можеш да очакваш от Бога Той да ти повери отговорност в Неговото царство? Ако не сме верни в малкото, казва Исус, кой ще ни повери неща с вечна стойност (Лука 16:10–12)? В момента Господ внимателно ни изпитва. Той търси хора, които може да постави на „ключовите позиции“ в Своето царство. Сегашният свят се управлява от дявола и неговите ангели. Но при завръщането на Христос цялата дяволска йерархия ще бъде пометена. Сред народите ще възникне една духовна празнота, която Бог иска да запълни със Своите деца, които сега стоят вярно и отговорно в Неговото служение. Очите Му са насочени към теб.

В притчата за поверените таланти Господ Исус ни учи, че някои вярващи ще получат награда, т. е. отговорност в Неговото царство, докато други ще изгубят наградата си (Лука 19:11–27, особено 15–26). Павел учи точно същото (1 Коринтяни 3:11–15). Ние се спасяваме единствено чрез вяра, но ще бъдем съдени от Божия Син за това, как и за какво сме употребили вярата, която Той ни е дал (2 Коринтяни 5:10, Откровение 2:23; 22:12).
А когато се яви Христос

„Всички ще се изменим в един миг“ (1 Коринтяни 15:51–52). И „ще бъдем грабнати... в облаци да срещнем Господа във въздуха“ (1 Солунци 4:17). В онзи миг ще Го видим лице в лице (1 Коринтяни 13:12) и ще бъдем „като Него“ (1 Йоан 3:2). Самите ние ще бъдем във вечността и ще се изправим в Неговото присъствие. Но ние ще бъдем напълно облечени в своите възкръснали тела, ще бъдем хора, във всичко подобни на Христос. В този вечен миг ще се случат поне две неща:

1. Христовото съдилище (Римляни 14:10)

В този миг на истината, когато невероятната красота и правда на Христос ще пометат всички заблуди, всеки от нас ще намери своето истинско духовно ниво и своето действително положение – своята задача в Христовия план, която отговаря на това положение. Тогава няма да има възможност да наваксаме изгубеното време. Вече няма да се намираме във времето. Наш Съдия ще е Този, който на Голгота проля кръвта си за нас! Слава на Бога! Писанието описва това преживяване като най-големия празник, който можем да си представим. Йоан казва, че е възможно да „се посрамим пред Него при Неговото пришествие“ (1 Йоан 2:28). Дали Господ ще ти каже тогава: „Влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21)?

Затова е изключително важно да се преценяваме тук и сега в светлината на Неговото слово и в очакване на този ден. Павел също казва: „Ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени“ (1 Коринтяни 11:31).

2. Сватбата на агнето (Откровение 19:6–9) следва съда на вярващите. Бог обявява пред цялата вселена единението на Христос с Неговата Църква. Затова тя се нарича и „Христова невяста“. Както Вооз придоби бедната чужденка Рут за жена (Рут 4:9–10), така и Христос ни е придобил със Своята кръв. Какъв миг ще бъде това! Никога повече нищо няма да застане между Него и нас. Ти готов ли си за този миг?





Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница