Вера, 28-годишна, женена, с едно дете

„ Тя постоянно се меси във възпитанието на дъщеря ни.
Моята свекърва е обикновена жена, такова е и жилището й: в стил барок от
Гелзенкирхен,
бягащи елени, глинени стомни по шкафовете, във вазата тъмночервена изкуствена роза от някакъв панаир - веднъж мъжът ми я спечелил на стрелбището и я подарил на майка си. Явна липса на вкус.
Затова пък свекърва ми умее да говори. Когато нещо не й е по угодата,
става безмилостна.
Никога не се сдържа и страничен човек може да възприеме приказките й като безсрамни или нагли.
Меси се в чужди разговори и казва неща, които могат да минат при малко дете, но един възрастен би трябвало да си държи езика зад зъбите.
Беше й страшен трън в очите, когато забременях и заявих, че ще продължа да работя на половин ден. Тогава за първи път ме притисна до стената и едва не ме подлуди с приказките си. Не че имах угризения на съвестта, но си помислих, нея пък какво я засяга!
Оттогава непрекъснато ме разпитваше. Желанието ми отново да тръгна на работа се превърна в постоянна тема за разговор. Винаги когато я посещавахме, чувах въпроса:
ти как си го представяш?
Какво ще излезе от всичко това? И редовното пояснение: вие изобщо нямате нужда от това.
Всъщност това не беше най-важното, но тя не го разбра и до днес. Аз също

не я разбирам, защото тя изобщо не беше доволна, че си седеше вкъщи и не беше овладяла истинска професия. Въпреки това се опитваше с всички средства да ми наложи мнението си. Днес съм готова да повярвам, че ми завижда. Наистина не ми даваше мира. Веднъж например се срещнах с нея,
в напреднала бременност,
купихме заедно първите дрешки за бебето. Седнахме в автобуса и тя подхвана любимата си тема:
всяка сутрин гледала как работещите майки мъкнат бедните си дечица към детската градина. Децата плачели жално и сърцето й се късало. Децата били ужасно нещастни, а съседското момче, чиято майка отскоро тръгнала на работа, отново започнало да се напишква.
Освен това тя помнела съвсем точно как мъжът ми се връщал от училище и казвал: мамо, колко е хубаво, че си си вкъщи. Нима съм толкова корава, че искам да отгледам дете с ключ на шията? Според нея това било ужасно. Децата на работещите майки в съседните къщи били напълно занемарени.
Направо да ти се скъса сърцето. По някое време престанах да я слушам и да защитавам становището си. Отговарях й, че това си е наша грижа - нищо повече.
Естествено вътрешно бях страшно кисела и изнервена, но не й позволих да го забележи. Когато разказвах на мъжа си, той се смееше.

Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
29
Когато се роди дъщеря ми, бяхме стигнали дотам, че не казвах нищо на свекърва си. Нито че съм намерила чудесна гледачка и няколко пъти съм отнесла бебето при нея, за да свикне, нито че имам чистачка. Не й казах и че съм си намерила нова работа, почти не говорех с нея. Започнах да си изграждам малки конструкции от лъжи, за да разкривам пред нея само онова, което няма да й даде повод за безкрайни приказки. Въпреки това тя използваше всеки удобен случай да ми натрие носа.
Така например, дъщеря ми получи вирусна инфекция с висока температура точно когато започнах да работя. И какво каза милата ми свекърва: че заболяването на детето е психически обусловено. То усещало, че майка му тръгва на работа, и реагирало по този начин. Това ме вбеси. По-късно узнах, че свекърва ми обсъждала темата с всичките си съседи. Цяла вечер плаках заради тази липса на уважение.
Свекърва ми се месеше във всичко, което се отнасяше до детето. Все по- често се карахме. Тя се хваща за някоя дреболия и я превръща в световна катастрофа. Сутрин дъщеря ми обикновено яде съвсем малко и аз не й се карам. Казвам, че живеем във време, когато едно дете не може да умре от

глад. Даже ако и на обед не е гладно, вечерта ще се нахрани добре и ще си навакса. Детето знае от какво има нужда.
Свекърва ми обаче прави цяло представление, когато внучката й не се храни според нейните представи. Според нея, ако едно дете не се наяде добре сутрин, ще загуби от мускулната си маса.
„Сутрин като цар, на обед като крал, а вечерта като просяк." Безброй пъти съм слушала тази
„премъдрост", която според нея е единствено валидна. Вече я намразих.
Според мен не е нужно да втълпяваме на детето, че е гладно, когато то не изпитва глад. Дъщеря ми е почти четиригодишна и щом казва не, то наистина значи не.
Всеки път казвам на свекърва си: остави детето, щом не иска сега, ще яде на обед. А тя отговаря:
„Да, но няма да иска да тича, защото е твърде слаба. Малко витамини й даваш, затова е постоянно болна."
При всяка настинка на дъщеря си чувам отново старата песен: детето усеща, че майка му работи,
и реагира болезнено. „Виждаш ли, детето няма съпротивителни сили. И не е чудно, след като работиш!"
Тя ме напада не само по въпросите на възпитанието. Мъжът ми, който се отличава с особен вид

чувство за хумор, веднъж направи следната забележка при поредното посещение у майка му: „Не можем да пестим много. Жена ми и дъщеря ни непрекъснато искат нещо ново и аз напразно се старая да им угодя." Това беше на шега, той изобщо не се замисли над думите си.
Само че много скоро след това сестра му ми заяви: „Ти явно харчиш много пари за дрехи."
Погледнах я изумено, разпитах по-подробно и тя изплю камъчето. Майка й разказвала на цялата улица, че синът й не можел да пести и да си позволи нищо, защото снахата харчела всички спечелени с труд пари. Бедното й момче не можело да се справи с разточителството ми.
А детето ми било тотално занемарено.
Този път чашата преля. Бях ужасно наранена. Разказах всичко на мъжа си,
обвиних открито свекървата и поисках той да я сложи на мястото й. Естествено той ми каза,
че не бива да приемам нещата толкова навътре. Сега вече побеснях от гняв.
Изведнъж разбрах защо мъжът ми се беше колебал толкова дълго, преди да ми представи майка си. Никога не ми беше разказвал подробно за нея. Знаех само, че е настоявала той да избере професия,
която му е била противна и че не се е чувствал достатъчно силен и самостоятелен, за да тръгне по свой път. Мъжът ми беше пощенски чиновник. И то само защото майка му

непрекъснато му втълпявала да си избере нещо сигурно. „Като държавен служител ще имаш добра заплата." Според мотото: върви по правия път, така всичко ще бъде добре. Чак след осем години мъжът ми започнал да следва и днес има свой бизнес.
Моите родители никога не биха поискали такова нещо от мен. Припомних си първата ни среща - излязохме заедно на вечеря. Свекърва ми непрекъснато ме разпитваше, като че бях в полицията.
Любопитството й беше невероятно натрапчиво. Питаше за семейството ми,
за живота ми, какво работя. Като за първи път беше прекалено. През цялото време си мислех, че седя срещу личност, която твърдо държи да определя живота на другите. Мъжът й така и не успя да каже нещо. Понякога кимаше с глава и промърморваше нещо одобрително, но майката на мъжа ми владееше разговора. Тогава останах с впечатлението, че тя иска да разбере още от първия път дали синът й си е намерил подходящата жена - май забравих да спомена, че мъжът ми е десет години по-стар от мен. Мисля, че се справих добре със ситуацията. Аз имам здраво самочувствие и съумях да запазя самообладание.
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
30
Днес мъжът ми и майка му са в доста сдържани отношения и слава Богу.

Вероятно защото той успя да се изтръгне от дребнавата й опека. Влошаването на отношенията произтече от мъжа ми, той вече не държи на майка си както по-рано. Естествено тя беше много уплашена, че момчето й се изплъзва от влиянието й. Страшно й се искаше да продължи да се меси в живота ни. От време на време забелязвам, че свекърва ми е безкрайно горда със сина си. Макар непрекъснато да се оплаква, че копнее синът й да бъде по-мил с нея. Иска й се той да й се обажда и да я посещава по-често. Аз се държа настрана, изобщо не търся контакт с нея и някои нейни реакции се забавят. Тогава забелязвам,
че животът ми продължава да я занимава. От време на време са обажда у нас и заявява, че тя все пак има син, макар че той не дава признаци на живот.
Свекърва ми и до днес си позволява да прави дребни номера на мъжа ми.
Баща му е бил цял живот в една и съща фирма, 25 или 30 години. Мъжът ми няколко пъти промени местоработата си,
след като се отказа окончателно от битието си на чиновник и от поста, за който беше работил осем години. Майка му изобщо не можа да го разбере. В „несигурността на свободното стопанство" той промени три пъти фирмата си. Вместо да прояви разбиране и да го окуражи, тя непрекъснато го

укоряваше. Разпитваше го, окайваше го, рисуваше черни перспективи. За майка му изобщо не беше интересно какво го бе накарало да смени работата си. Най-важното беше,
че не било редно така да се мести от една работа на друга. „Трябва да издържаш жена си и детето. Ти носиш отговорност!"
И за двама ни това беше досадно и изнервящо. Какво тесногръдие. Майка му не се интересуваше,
че в новата фирма има много по-добри шансове за издигане, че заплатата е по-добра. Мъжът ми успя да се откъсне от семейната среда и вече не се усеща влиянието й. Знам, че в миналото е изстрадал много. Защото винаги е трябвало да взема решенията съвсем сам. Майка му никога не го е хвалила - той не помни такова нещо. Винаги му е намирала кусури. И с мен беше същото. Тя никога не се задоволява да кимне с глава и да ти каже: да видим какво ще излезе от това.
Винаги изказва опасения,
страхове, винаги изпитва несигурност, във всеки случай дава отрицателна оценка. И не престава да се държи за рамките, които познава. Никой няма право да стори нещо друго.
Нейното дете е трябвало да живее като нея, ние с нашето дете също трябва да живеем като нея.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: