Гита, 39-годишна, детска учителка, разредена, с две деца

Свекърва ми беше най-големият началник. Семейният бос. Всички бяха длъжни да се подчиняват на нарежданията й. Тя не диктуваше в смисъл, че не даваше ясни предписания. Това бяха жестове,
погледи, особено начинът, по който мълчеше. С това държеше всички в шах. Нещата, които й бяха неприятни, никога не се изговаряха на глас. Околните узнаваха вината си само чрез езика на жестовете или съзнателното мълчание. Така постъпваше с всички проблеми.
Връзката ни започна с това, че тя реши: „Значи детето е на път? Тогава трябва да се ожените!"
Това беше първата ми среща със свекървата. В началото се правеше на силно въодушевена. Винаги искала да си има дъщеря, но родила трима синове. А по онова време аз бях послушно момиче. Никога няма да забравя как погледна мъжа ми - не мен! - и му каза: „Много е сладка!" Като че съм морско свинче. Тогава я намирах страшно мила.
Планирахме женитбата, беше ноември и аз прекарах една нощ в дома на мъжа си. Спах в неговата стая, а той в дневната. Беше доста късно, когато се мушнах при него под одеялото да му кажа лека нощ. Свекървата веднага ме чу и дойде да види какво става. Можете ли да си представите? Бях
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
32
вече бременна. Засрамих се и побързах да се върна в леглото си.

Почувствах се заловена на местопрестъплението.
Ожених се много млада, на 19 години. От днешна гледна точка съм била полудете. Мъжът ми беше с пет години по-голям. Тогава бях на мнение, че свекърва ми ще стане майка и на двамата. Че съм длъжна да я слушам.
Много скоро бях приета в кръга на семейството. Поканиха ме за Коледа и свекърва ми ме облече от главата до петите. Доставяло й удоволствие да купи нещо за момиче,
каза тя. Отнасяше се с мен като с кукла. Повечето дрехи, които ми купуваше, не ми харесваха. Но тогава не смеех да й кажа, че не обичам такива неща. И до днес помня, че първата дреха беше син гащиризон, от разпродажба, за 119
марки. Мъжът ми винаги присъстваше и двамата непрекъснато охкаха и ахкаха: „Колко добре изглежда!" Обикновено ми купуваха евтини дрехи.
Цялото семейство на мъжа ми живееше в една къща с голям двор.
Родителите, брат му с жена си и децата, бабата. Даже старата дама се подчиняваше на свекърва ми. Като всички останали. Това е съвсем естествено в живота на семейството и аз дори не помислих, че има нещо нередно.
В началото и аз се допитвах за всяко нещо до свекърва си. Нямах представа как се води

домакинство, не можех да готвя. През първите месеци говорехме по телефона всеки ден, по-точно тя ми се обаждаше. Тя знаеше всичко и винаги трябваше да се обръщам към нея. В моите очи тя и мъжът ми бяха хората, които знаеха и можеха всичко. Аз не мога нищо - с това убеждение влязох в брака си.
Дотогава бях живяла дълго в интернат. Там беше невъзможно да стана самостоятелна личност.
През първите години често казвах, че съм улучила най-добрата свекърва, че тя не се меси в живота ни. Работата беше там, че тя се месеше непрекъснато, но беше извънредно сръчна и аз не го усещах.
В течение на брака си разбрах много неща. Например, че ние изобщо не живеем свой живот, а сме само едно разклонение на родителския дом. Отдалечени, но не чужди.
Но мина доста време, преди да поискам своето.
По някое време забелязах, че при всяко решение мъжът ми размишляваше какво ще каже майка му. И винаги постъпваше така, както тя би сметнала за правилно. Например за нашите рождени дни.
Имаше неписан закон - и до днес не разбирам как са издържали толкова години, - че само неговото семейство ще дойде на гости. Никой друг.
Един ден си казах, че много бих искала да видя приятелката си Карин, и я

поканих на рождения си ден. Свекърва ми се вкисна. Но не изказа възраженията си, научих ги от мъжа си: „Мама беше много сърдита, че си поканила Карин." И: „Ще трябва да се поправиш." Ето как ми го представяше мъжът ми: „Ще трябва да се поправиш. Пак си позволи нещо нередно." В
началото обаче рядко ми идваше наум да се разбунтувам.
Един ден мъжът ми беше поканил бившите си колеги от университета, той е учител. Преди това бе помолил майка си за разрешение и естествено беше поканил и родителите си. Тъй като не беше много топло, някои седяха вътре, други навън. Приготвихме скара в градината. Родителите на мъжа ми седяха вътре. Аз бях постоянно на крак, както е в такива случаи, поднасях на хората отвън и на тези вътре, грижех се всички чаши да бъдат пълни.
На следващия ден мъжът ми съобщи, че свекървата е ужасно сърдита,
защото не сме се погрижили добре за тях. Тя пак не ми го каза направо. Демонстративно не се изказа изобщо за празника. Мълчанието й беше толкова изразително, че всички разбраха колко пренебрегната се чувства. Мъжът ми имаше угризения на съвестта и отчаяно се стараеше да си възвърне благоволението й чрез прилично държание. Седмици наред твърдеше, че трябва да се

поправи. Аз също се опитвах да бъда мила със свекърва си, обаждах й се често и й помагах, с каквото мога.
Свекърва ми имаше и друг талант: незнайно как разбираше, че сме седнали на масата, и се обаждаше по телефона. Веднъж се ядосах, защото тъкмо бяхме започнали да ядем, и отговорих доста по-рязко от обикновено. Господи, каква драма се разрази, защото съм си позволила да се ядосам! Аз нямах право да се чувствам обидена, това беше забранено. Мъжът ми не понасяше, когато майка му се сърдеше. Трябваше отново да загладя вината си с прояви на внимание.
Все повече се засилваше чувството, че мъжът ми и аз живеем един до друг,
че няма нищо, което правим заедно, че няма нищо, което си е само наше. Цялото ни внимание беше насочено към свекървата, допирните точки помежду ни непрекъснато намаляваха.
По някое време, когато проблемите ни се усложниха, предложих на мъжа си да отидем на семейна консултация. Макар че сърцето ми биеше уплашено, казах на свекърва си къде отиваме и я
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
33
помолих да пази детето. Тя отговори само: „Така значи, ето къде отивате."
И толкова. Веднага разбрах.
Не беше нужно да ме пита какво не е наред, очите и лицето й го казваха от ясно по-ясно. Веднага изпитах угризения на съвестта.

Бяхме само веднъж в брачната консултация. Аз бях убедена, че могат да ни помогнат, но мъжът ми беше на мнение, че не е нужно, че всичко е наред. Накрая и аз повярвах и си казах, че сигурно искам твърде много. Неговото поведение и държанието на майка му ме караха да мисля, че обърквам всичко. Затова погребах идеята си.
Мъжът ми никога не показваше собствена инициатива в каквото и да било.
Правилата за живота,
поставени от майка му, бяха: мъжът трябва да има къща, да я обзаведе по определен начин, да създаде две деца, момиче и момче. И естествено мъжът ми поиска собствена къща.
Аз бях съгласна и с досегашното ни жилище.
Неговият аргумент беше, че така е свикнал, така е израснал. Винаги бил живял в собствен дом,
всеки мъж бил длъжен да си купи собствена къща. Иначе не можел да се чувства у дома си, а вечно в чужда къща. Майка му ни помогна финансово, за да можем да си позволим къщата. Майка му уреди всичко и той беше много доволен, че не е нужно да полага усилия. И до днес съм убедена, че именно тя го бе лишила отрано от всякаква инициатива. Баща му беше същият, тя решаваше всичко вместо него. И той нямаше собствено мнение, дори в областта на финансите. Ние почти не си купувахме сами

дрехи, всичко плащаше бабата. Сигурно има голямо значение как е живял бащата, защото синът копира от него. Подобно на баща си, и моят мъж почти нямаше приятели.
Празниците се отбелязваха само в семеен кръг. Семейството беше най-важното, то функционираше според строго установени закони, които обаче никой не обсъждаше на глас. Защото всички ги разбираха. Свекърва ми е вложила цялата си власт, за да попречи на мъжа ми да се развива и да разгърне способностите си. Това семейство се е капсулирало и не допуска до себе си външни хора. Свекърва ми също нямаше приятели,
нямаше дори познати. Никога не идваха гости. Най-важното за нея беше редът. Често ме е укорявала за безредието, но никога пряко. Нито веднъж не ми е казала, че нещо не е както трябва, но не пропускаше случай да подчертае колко е горда, че са я научили да води домакинството по най-добрия начин и да готви отлично. Разбира се, всички, които принадлежаха към дома й, трябваше да се стремят към нейното съвършенство.
Когато най-после събрах сили и се махнах оттам, мъжът ми обиколил всички познати и им разправял, че с мен е живял в пълно безредие. Всички в семейството ме смятали за неподредена и едва ли не мръсна.

При това аз се старах години наред да поддържам дома си в образцов ред,
за да задоволя семейството му. В самото начало не знаех нищо, но с годините се научих.
Почистването винаги беше цяло мъчение, а когато родителите му идваха на гости, всичко трябваше да блести. С течение на годините ставах все по-добра в почистването и подреждането, но все не можех да угодя на майка му.
Понякога се случваше да ми дойде на гости приятелка и мъжът ми започваше да подрежда точно стаята, в която седяхме! Демонстративно! Събираше нещата в шкафовете и ги нареждаше наново, за да демонстрира, че аз си седя най-спокойно, вместо най-сетне да се хвана на работа. Това беше и от ревност. За разлика от него аз имах широк кръг познати.
Разбира се, аз не можех да живея като него, исках интересни преживявания.
Понякога, но само когато имахме сериозни причини, можехме да подслоним децата при майка му. Но ако искахме да отидем просто на танци, не ги приемаха. Това се смяташе за неприлично.
Бракът ни трая цели 15
години, но нито веднъж не се е случило мъжът ми да прояви желание да ме изведе някъде.
Само свекърва ми имаше право да отсъди основателни ли са причините или не. След това идваше въпросът: непременно ли трябва да отидете там? Само веднъж отидохме да танцуваме и вечерта се

оказа пълен провал. Бяха опънали палатка по случай някакъв празник,
всички седяха на групи и се забавляваха, само ние двамата седяхме като загубени и мълчахме.
Един ден преживях нещо, което ми отвори очите: крушката в кухнята угасна и четиригодишният
Оле извика: „Трябва да се обадим на баба, трябва да се обадим на баба!" От очите ми сякаш падна перде. Помислих си, аха, значи дори за такава дреболия сме длъжни да се обадим на баба. Баба урежда всичко, тя трябва да реши дали да сменим изгорялата крушка. Тогава започнах да се отбранявам.
Първото ми самостоятелно действие беше, че си потърсих работа в детската градина - без заплащане. Но все още не се изправях открито срещу нея, търсех си свои ниши. Винаги избирах нещо,
което можех да легализирам външно. Защото моята задача беше да си остана вкъщи, да домакинствам и да си гледам децата. Така искаше свекърва ми. Тя не беше съгласна да тръгна на работа, особено
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
34
след като бях родила две деца. Жената е домакиня и майка и няма право да работи. При това аз дори не ходех всеки ден в детската градина.
С помощта на работата си в детската градина започнах да се разграничавам от семейството. Най- после намерих парченце свой свят, където ме признаваха, където сама

решавах какво трябва да се прави. Това ми харесваше и слава Богу, не беше в областта на свекърва ми,
иначе тя непременно щеше да се намеси.
Лека-полека събрах опит и научих какво е да се живее според собствените решения. Така стигнах до мисълта, че мога да свърша нещо и сама. Семейството ми продължи да живее по обичайния начин,
но аз живеех с него само външно.
Понякога организирахме родителски срещи и една вечер мъжът ми си позволи истинско безсрамие. За пореден път се бяхме скарали, че все по-често закъснявам.
Изведнъж нахлу в стаята с двете деца (беше десет вечерта!) и ми заяви: „Ето ти децата. Твоя работа е да ги приспиш." Стана ми ужасно неловко. Бедните дечица бяха измъкнати от леглата и довлечени в детската градина. Той не искаше да приеме, че и аз имам своя работа. Винаги представяше нещата така, като че работя само за свое удоволствие. Въпреки това не посмях да сложа край на брака ни.
Все едно дали имахме родителски срещи, съвещания или други мероприятия, аз бързах да се прибера вкъщи. Със свит стомах и треперещо сърце. Връщах се вкъщи по- рано от всички други и въпреки това редовно чувах обвинението: „Защо пак се прибра толкова късно?" Мъжът ми ме

посрещаше все с тези думи и аз си казвах, че не е било нужно да бързам.
Дотогава винаги го бях слушала, майка му постоянно го подкрепяше.
Когато се прибирах вкъщи,
или тъкмо бяха говорили по телефона, или тя идваше и седеше неподвижна с изразителното си лице.
Бях сама срещу двамата. Нямах родители, не можех да им предложа противотежест. Баща ми почина рано, с майка си отдавна не се виждах. Въпреки всички тези проблеми станах член на църковния хор и веднъж седмично ходех на репетиция. След всяка репетиция отивахме за малко в едно заведение.
Веднъж посмях да участвам в едно пътуване на хора. Беше ми много трудно да се върна вкъщи.
Буквално бях разцъфтяла, чувствах се свободна като никога. Мъжът ми побесня от гняв. Когато се прибрах вкъщи, трябваше да крия чувствата си. Дълго размишлявах как бих могла да си осигуря малко свобода на движение. Най-сетне реших да уча за детска учителка по системата Валдорф, но дълго не посмях да им кажа. Опитвах се да си представя сцената и цялата се разтрепервах. Какво да кажа първо? Как да мина към същинската тема? Трябваше да постигна целта си по заобиколни пътища. Да се справя с мъжа си означаваше да се справя с майка му.
Никога не съм се обръщала пряко към нея. Винаги чрез мъжа си, защото бях уверена, че той ще й

каже веднага. Понякога просто го поставях пред свършен факт. Защото никога не можех да му изложа плана си и да го обмислим заедно. Той искаше само да ми пречи.
Когато трябваше да започна обучението си, отидох и му казах: „Нищо не мога да направя,
ръководството на детската градина ме кара." Това беше половината от истината, така че продължих в същата посока: „Трябва да започна сега, макар че ми е неприятно. Какво ще правим с децата?"
Направих се на отчаяна и смирена, защото много исках да ми разреши.
Курсът на обучение се провеждаше три пъти по четири седмици и всеки път се връщах разцъфтяла. Веднъж даже събрах смелост, обадих се по телефона и му казах, че тази събота и неделя няма да си дойда. Той го преглътна с недоволно ръмжене.
Дойде времето, когато започна да ме мъчи чувството, че в това семейство ще се задуша. Един ден свекърва ми отново взе решение през главата ми, за някаква дреболия,
но аз избухнах в сълзи.
Казах на мъжа си: „Не може така, не е редно майка ти да решава всичко.
Нима моите решения нямат никакво значение?" Бях ужасена от себе си, че съм се осмелила да стигна толкова далеч! Като никога,
той взе моята страна и каза на майка си: „Остави я на мира, тя сама ще реши."

Скоро след това обаче избягах оттам, тъй като вече не можех да ги понасям.
За няколко седмици напуснах семейството, оставих децата си. Писах на свекърва си, че знам много добре какво си мисли за мен, но аз съм решена да оставя всичко това зад гърба си. Предложих й поне веднъж да си помисли защо съм направила тази отчаяна стъпка. Как се е стигнало до това положение, как ме е докарала дотам, че да оставя собствените си деца. Дали поне веднъж си е помислила,
че и аз имам чувства?
Естествено тя не ме разбра, не поиска да ме разбере. Получих в отговор самодоволно писмо, пълно с обвинения. Само аз бях лошата. Поведението ми било ужасно, никоя майка нямала право да се държи така, все едно какво е преживяла. След това мое бягство тя отказвала да говори повече с мен. - Тя наистина удържа на думата си, до днес не сме си проговорили. Върнах се за малко, но след това си
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
35
отидох окончателно. Преди пет години се разведохме. Наскоро я срещнах в супермаркета, беше със свекър ми, който ми намигна. Той няма право да ме поздравява, а тя минава покрай мен като покрай стена.
Днес си казвам, че съм попаднала на символна връзка между майка и син.
Майката на мъжа ми

упражняваше тотален контрол. Той й се покоряваше безусловно.
Преди да се изнеса окончателно, казах на мъжа си, че вече не искам да бъда само сексуален обект и домакиня. Той ми отговори буквално - помислих, че не съм чула добре:
„И защо, нима това не е достатъчно?" Той изобщо не ме разбра. Всъщност аз не го и очаквах. Първо помислих, че ме иронизира, и попитах дали съм го разбрала правилно. Но той говореше сериозно. Не искал нищо повече от мен. Когато казах, че това е невъзможно, че сигурно и той иска съпруга и партньорка,
разбрах по очите му, че наистина се е оженил само за да има сексуална партньорка и домакиня. За всичко друго си имаше майка си.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: