Снс по Географски науки при вак
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „алтернативен”
- „специализиран туризъм”
- „мек туризъм”
| ТЕОРТИЧНИ ОСНОВИ
СЪЩНОСТ НА АЛТЕРНАТИВНИЯ ТУРИЗЪМ Туризмът за сравнително кратко време претърпява редица изменения в своето развитие. Неговата история показва, че настъпват съществени промени, поради което е необходимо да се обръща сериозно внимание, не само на съществуващите, но и на зараждащите се тенденции (В.Маринов, 1992 г.). В различните етапи от развитието на туризма промени претърпяват мотивите, особеностите, туристическите места, използваните транспортни средства, участниците, мащабите. Най-общо тенденциите в развитието на туризма могат да се групират в 3 основни направления: количествени, качествени и структурни (М. Нешков, 2001 г.). Съществено отражение върху развитието на туризма оказват процесите на изменение на ценностите. Така масовият туризъм, зародил се в края на ХІХ и началото на ХХ век и достигнал своя бум през втората половина на ХХ век вече се оказва непривлекателен за голяма част от туристите, преодолели потребителския си манталитет и търсещи нови преживявания. Така в средата на 70-те години постепенно възниква т.нар. алтернативен туризъм, който е ориентиран предимно към екологичните и хуманните потребности, а не към максимизиране на печалбите (В. Маринов, 1992 г.). Като главни съвременни тенденции обуславящи появата и популяризирането на АТ могат да се посочат постоянната поява на нови видове туризъм, индивидуализирането на туристическите пътувания, повишаването на екологичното съзнание и др. Всичко това дава основание на Evrev (1988 г.) да говори за край на масовата култура в туризма. Но със засилващото се популяризиране на АТ все по-осезателно се забелязва тенденция на комерсиализиране и доближаване до част от особеностите на масовия туризъм. Понятието „туризъм” произлиза от френската дума „tour”, което означава завъртане, обиколка. За първи път понятието „туризъм” е представено в English Sporting Magazine през 1811 г. Първоначалните дефиниции на това понятие са предимно на немски език. Днес съществуват голям брой дефиниции на понятието акцентиращи върху различни аспекти от неговата същност. W. Morgenroth (1927 г.) го определя като „движение на лица, които временно се отдалечават от постоянното местожителство за задоволяване на жизнени и културни потребности или желания от различен вид…”. През 1931 г. A. Borman разширява тълкуванието като акцентира върху разнообразните цели на пътуването: „…почивка, удоволствие, служебни и професионални дейности или по други причини, в много случаи по повод особени събития, при което отсъства постоянно заселване, а при служебните пътувания – и всекидневните отивания до работното място”. През 1962г. P. Bernecker акцентира върху факта, че смяната на местоживеенето е не само временна, но и доброволна. H. Poser (1939 г.) придава географски смисъл на понятието разглеждайки го в териториален аспект: „…локално или районно струпване на не местни лица с временен престой, което има за съдържание съвкупност от променящи се взаимоотношения между тях, местното население и ландшафта”. Понятието „алтернативен” произлиза от френската дума „alternatif”, т.е. допуска се само една от две или няколко възможности. Това обяснение на етимологията обаче е твърде общо и не изяснява същността на алтернативния туризъм. Трудно е да се даде точно, изчерпателно и завършено определение, поради наличието на редица специфични особености, характерни за АТ. Поради това все още няма общоприета дефиниция. Съществуват голям брой различни възгледи по този въпрос. Големият брой определения се обуславя от различната гледна точка на отделните автори, които се насочват към една или друга специфична черта на АТ, разглеждайки я на преден план. Може да се каже, че голяма част от определенията са сходни или взаимно допълващи се. Поради това в настоящата разработка ще бъде посочена само една част от съществуващите такива. Според Newsome, Moore & Dowling (2002) концепцията на АТ „се осъществява в малки или средни предприятия, създадени от семейства или приятели, където има възможност за контакт между общностите и където през повечето време има респект към околната среда”. Miesczcovski акцентира върху различията при съпоставяне с особеностите на масовия туризъм, при което специализираният туризъм се явява като негова алтернатива. Deroni от своя страна акцентира върху средствата за настаняване. Разглеждайки подробно особеностите на АТ Ст. Стамов и Й. Алексиева (2003 г.) ги обобщават в следната дефиниция: „Специализиран туризъм е този, който предлага определен, нетрадиционен, специфичен за дадения вид туризъм туристически продукт”. Според същите автори АТ може да се определи и като „комплекс от туристически дейности, различни от тези на масовия туризъм, свързани с използването на разнообразни природни и антропогенни туристически ресурси, привличане на специфичен пазарен сегмент, при задоволяване на специфичен потребителски интерес, различен от този при масовия традиционен туризъм”. Може да се каже и че „специализираните видове туризъм са именно такива продукти, които съчетават и насищат туристическото пътуване с анимационни услуги, отговаряйки на специалните интереси и потребности” (С. Милева, 2004 г.). Става ясно, че АТ може да се разглежда и като вид анимация. На практика голяма част от видовете и формите на АТ са били част от предлаганите допълнителни туристически услуги в курортите на масовия туризъм, но впоследствие се обособяват като самостоятелни видове туризъм (например спортен, развлекателен, културен, познавателен и др.). У нас с проблемите на АТ се занимават Българската асоциация по алтернативен туризъм (БААТ), Българската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ), както и редица други правителствени и неправителствени организации. Поради това е интересно да се обърне внимание и на определението, което дава самата БААТ за АТ: „Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешки ресурс”. Може да се обобщи, че алтернативния туризъм: В най-широк смисъл включва всичко, което е различно от традиционните морски и ски-туризъм, т.е. той се появява като една алтернатива на класическия масов туризъм като нещо нетрадиционно и уникално. Свързан е с предлагането на разнообразни и специфични по своята същност туристически продукти. Във връзка с това се постига индивидуализация (персонализация) на туристическия продукт, като се удовлетворяват специфичните интереси на различните туристи. Следователно алтернативният туризъм, за разлика от масовия, включва разнообразни туристически продукти с тясноспециализирана насоченост, стремящи се към удовлетворяване специфичните интереси на различните потребители. Посочената дефиниция не изчерпва всички особености и характеристики на алтернативния туризъм, а само част от тях, които могат да се приемат като водещи при обособяването му. Това е една отворена дефиниция, която подлежи на допълване и актуализиране. Като критерий за обособяването на различните видове АТ до известна степен може да се приеме и времето на тяхното възникване - повечето от тях са сравнително нови. Някои възникват самостоятелно (например селски, екотуризъм, приключенски, орнитологичен и др.), а други са били част от предлагането на допълнителни услуги в курортите на масовия туризъм. Времето на възникване обаче не може да се използва като единствен или дори като водещ критерий. АТ включва и видове каквито са балнеолечебния и религиозния туризъм, чиито корени са още в древността. По своята същност днес те предлагат специализиран туристически продукт. Алтернативният туризъм обединява в себе си различни нетрадиционни видове туризъм, които са особено разнообразни по своята същност. Разнообразието и персонифицирането на туристическия продукт са предпоставка за повишаване имиджа, а от там и за реализиране на продуктите при сравнително високи цени. Респективно това би довело до повишаване приходите, което би било особено полезно за територии със силно изразени икономически, социални и демографски проблеми. Именно такива територии разполагат с условия и ресурси за развитието на АТ. Като такава територия може да се приеме и ИСПИП. От друга страна обаче неусвоените до момента територии често се оказват с по-ниска атрактивност и бъдещото им усвояване за нуждите на АТ крие редица икономически рискове. Освен понятието „алтернативен туризъм” в литературата често се споменава и използва понятието „специализиран туризъм”. Това налага да се изясни какви са отношенията и взаимовръзките между двете понятия. Повечето автори използват понятията алтернативен и специализиран туризъм еднозначно, като не правят разлика между тях. Специализираните туристически продукти представляват алтернатива на масовия туризъм. Следователно приравняването на двете понятия може да се приеме за удачно и в настоящата разработка те ще бъдат използвани като синоними. Друго употребявано понятие е „мек туризъм”. Това е „събирателно понятие за всички форми на туризма, които, от една страна, носят най-голяма полза за местното население, туристите и туристическата индустрия, а от друга, предизвикват възможно най-малки екологични и социални натоварвания” (В. Маринов, 1992 г.). Може да се забележи, че понятията „мек” и „алтернативен” туризъм в значителна степен се припокриват. Но мекият туризъм притежава само част от особеностите на АТ. От друга страна редица автори го отъждествяват с екологичния туризъм. Следователно понятието „мек туризъм” е с по-тесен обхват. Въпреки нарастващата популярност на тези понятия съществува схващане (С. Милева и др.), че те се използват все още предимно сред научните среди, както и сред различни специализирани в това отношение организации и намират слабо практическо приложение в самия туристически бранш сред туроператорите и туристите. С изясняването на тяхната същност за широката общественост може да се очаква тяхното по-активно използване в бъдеще. Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|