III. КЛЮЧОВИ КОМПОНЕНТИ НА ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО — СРЕДСТВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

III. КЛЮЧОВИ КОМПОНЕНТИ НА ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО — СРЕДСТВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Във всяка държава е необходим съгласуван набор от ефективни политики, практики, институции и ресурси за създаването на благоприятна национална среда за изпълнение на програмата за периода след 2015 г. Доброто управление на всички равнища е основно средство за изпълнението на програмата и важна цел сама по себе си.

На национално равнище всички правителства в тясна консултация със своите граждани ще трябва да решат по какъв начин да допринесат за постигането на целите, като се има предвид необходимостта да бъдат приобщени всички членове на обществото, особено най-уязвимите. Активното участие на гражданското общество е от основно значение. Новото глобално партньорство следва също да отключи потенциала на местните органи и заинтересовани страни. Следва да бъде засилена координацията между различните равнища — световно, национално, регионално и местно.

За изпълнението на национално и поднационално равнище всяка държава се нуждае от ефективна законодателна и регулаторна уредба, за да постигне целите на политиката. Държавите трябва да насърчават ефективните и реагиращи институции, прозрачните системи и политики и отчетността пред своите граждани чрез демократични процеси, основани на върховенството на закона. Следва да бъдат осигурявани справедливи и предвидими правни уредби, които да популяризират и защитават правата на човека, основните трудови стандарти и околната среда и устойчивото управление на природните ресурси. За това е необходимо също да бъде осигурена стабилна и благоприятна среда за частния сектор, включително (създаването на) равноправни условия за конкуренция и насърчаването на устойчиви инвестиции. Прилагането и спазването на законодателството е от решаващо значение, включително чрез борба с незаконните дейности, премахването на пречките пред изпълнението, изграждането на капацитет за правоприлагане и повишаване на осведомеността на широката общественост, така че заинтересованите страни да могат да поискат отчетност от правителствата и органите на държавите. ЕС се е ангажирал да подобри своята собствена регулаторна уредба и да си сътрудничи с партньорите, за да спомага за изграждането и укрепването на равноправни, ефективни и прозрачни регулаторни уредби, както и да засили ефективността, независимостта и качеството на съдебните системи чрез изграждане на капацитет и обмяна на знания.

За доброто управление са необходими ефективни системи за съставяне на бюджети, разпределяне на финансови средства и наблюдение на разходите. Тези системи трябва да бъдат напълно прозрачни и отворени за широката общественост, така че да се насърчат общественото участие в процесите на вземане на решения, ангажираността на частния сектор и борбата с корупцията. Ефективните макроикономически политики са от първостепенно значение, за да се гарантира, че необходимите ресурси са мобилизирани и се изразходват ефективно в съответствие с целите за устойчиво развитие.

Правителствата трябва да насърчават устойчивия и приобщаващ растеж, който да е от полза за всички членове на обществото, включително маргинализираните и изключените. Регулаторните инструменти следва да се комбинират с икономически инструменти, които да са гъвкави и икономически ефективни средства за постигане на целите. Икономически инструменти като фискалните стимули, преференциалните тарифи и плащанията за екосистемни услуги могат да създадат стимули за устойчив растеж, включително чрез изместване на данъчната тежест от труда към продуктите, които оказват отрицателно въздействие върху устойчивото развитие, и чрез издаването на търгуеми разрешителни за емисии, както е при схемата на ЕС за търговия с емисии. Определянето на цените на въглеродните емисии е основната движеща сила за инвестициите в чисти технологии и нисковъглеродни решения, особено в развиващите се страни. Поради това всички държави следва да участват в определянето на цените на въглеродните емисии, за да се намалят емисиите на парникови газове.

Устойчивите обществени поръчки позволяват на правителствата да насочат публичните разходи към повишаване на търсенето на устойчиви продукти и услуги въз основа на социални и екологични критерии, което увеличава техния пазарен дял и предоставя на предприятията материални стимули.

Съгласуваността на политиките е в основата на истински благоприятната политическа среда. За успеха на глобалното партньорство е необходимо всички политики на национално и поднационално равнище да допринасят по съгласуван начин за постигането на целите за устойчиво развитие както във вътрешен, така и в международен план.

Следва да се вземе предвид ключовата роля на много сектори като селското стопанство, енергетиката и здравеопазването, които допринасят за определен брой цели. От ключово значение са политическите мерки, които спомагат за създаването на достойни работни места и за насърчаването на достъпа до тях наред с устойчива и адекватна социална закрила за всички, както и тези мерки, които улесняват инвестициите в човешки капитал чрез образование, квалификация и обучение. Преодоляването на неравенството и социалното изключване в частност сред най-уязвимите групи, включително жените, децата, възрастните хора и хората с увреждания, е от първостепенно значение, включително чрез използването на инструменти за оценяване на база пол и възраст.

Друга основна стъпка е да се реформират или премахнат вредните за околната среда субсидии, например субсидиите за изкопаеми горива, и да бъдат заменени с мерки, които са по-благоприятни за климата, по-малко вредни за околната среда и допринасят по-ефективно за намаляване на бедността. Съгласуваността на политиките означава също така подходящи координационни механизми за диалог между заинтересованите страни, както и контрол и оценка на политиките и резултатите.

Не трябва да се пренебрегва значението на регионалното равнище. ЕС активно насърчава регионалното развитие и интеграция, които могат да стимулират търговията, инвестициите и мобилността, както и да благоприятстват мира и стабилността.

На световно равнище за изпълнението на програмата за периода след 2015 г. ще са нужни също ефективна международна система на управление, стабилни финансови пазари и икономическо сътрудничество, включително необходимите равнища на регулиране. Глобалните институции за управление трябва да бъдат ефективни и прозрачни и да включват системи за оценяване и отчитане на напредъка спрямо целите. Усилията за подобряване на управлението на международните финансови институции трябва да бъдат продължени. Освен това програмите на Г-7 и Г-20 представляват примери за вида политически ангажименти, които могат да се окажат решаващи.

Глобалните обществени блага също се нуждаят от координирани международни политики и действия, сред които по-доброто изпълнение на международните споразумения, които играят централна роля за постигането на редица цели за устойчиво развитие. Много от проблемите са глобални или трансгранични и за тяхното решаване са необходими конкретни споразумения за международно сътрудничество. Националните политики също трябва да са последователни и приведени в съответствие с международните споразумения. ЕС е активен поддръжник на редица международни споразумения и страна по тях и е готов да поеме водеща роля и да допринесе още повече за предприемането на действия по тяхното изпълнение в редица области, например многостранните споразумения в областта на здравеопазването, многостранните споразумения за околната среда и международното управление на океаните.

В един все по-взаимосвързан свят всички държави трябва систематично да вземат под внимание както положителното, така и отрицателно въздействие на своите политики върху другите държави. За тази цел всички развити държави, държавите с по-висок среден доход и държавите с бързоразвиващи се икономики следва да се ангажират със създаването на системи за оценяване на въздействието от приемането на нови политики върху по-бедните страни. Съгласуваността на политиките за развитие представлява правно задължение за ЕС да вземе предвид целите за сътрудничество за развитие в политиките, които ЕС изпълнява и които вероятно ще засегнат развиващите се страни. Това означава да бъдат отстранени възможните отрицателни въздействия на вътрешните политики върху трети държави и да бъдат насърчени полезните взаимодействия между икономическите, социалните и екологичните политики.

Програмата за периода след 2015 г. може да се утвърди само ако всички партньори разполагат с ефективни институции и необходимите човешки умения и капацитет за изкореняването на бедността и постигането на устойчиво развитие. Това включва капацитет за оценка на нуждите, събиране на данни, контрол на изпълнението и преразглеждане на стратегии. За постигане на целите за устойчиво развитие е необходимо да се разработват допълнителни и нови способности и умения на всички равнища и във всички държави, включително и в ЕС.

Развитието на капацитета, включително институционалното и организационното развитие, ще бъде ефективно само с ангажираността и импулса на тези, които се нуждаят от него. То следва да се ръководи от инициативи, основани на учение и знание, както и от постоянен, справедлив и конструктивен диалог по политиките и резултатите в областта на развитието. Този подход следва да се съсредоточи върху развитието на човешките ресурси, системите и процесите за планиране, управление и контрол.

Всички партньори в международното сътрудничество, включително международните организации, следва да засилят и усъвършенстват своята подкрепа за процесите за развитие на капацитета, включително използването на мрежи и системи за обмен на знания, обучение между партньори и координация между всички партньори в сферата на развитието. Това може да включва всички видове сътрудничество, включително партньорства Север—Юг, Юг—Юг, тристранни и регионални подходи, участие на заинтересовани страни от публичния и частния сектор. Особени усилия са необходими в най-слабо развитите страни (НСРС) и в нестабилните държави, когато това е от съществено значение за подготовката на условия за преход и изграждането на устойчивостта на най-уязвимите групи от населението.

ЕС се е ангажирал да подобрява и насочва подкрепата за развитие на капацитет във всички сектори на сътрудничеството чрез многостранен подход. ЕС признава ключовата роля на развитието на капацитет в партньорските страни за подобряването на ефективността на помощта и вече улеснява процесите на обучение между партньори и създаването на мрежи чрез инициативи като техническо сътрудничество и институционални програми за развитие. ЕС ще ускори изграждането на капацитет в областта на статистиката и наблюдението в партньорските държави.

3.3. Мобилизация и ефективна употреба на националното публично финансиране

Правителствата носят основната отговорност за изпълнението на устойчиви икономически политики. Става въпрос за отговорността публичните ресурси, включително природните ресурси, да бъдат мобилизирани и използвани ефективно.

За това е необходимо също добро управление на публичните финанси и въвеждането и укрепването на мерки за одит, контрол, борба с измамите и корупцията, строга данъчна администрация и докладване по държави с цел повишаване на финансовата прозрачност и борбата с незаконните финансови потоци.

Въпреки че местните публични приходи са се увеличили значително през последните години, данъчната тежест за много държави е все още ниска. Освен че предоставя бюджетно пространство за националните разходи по приоритети за развитие, ефективното и прозрачното събиране и използване на публични ресурси укрепва вътрешната отчетност и допринася за добрите отношения между правителствата и гражданите. Поради това задълбочаването и разширяването на вътрешните ресурси и подобряването на тяхното управление и ефективно използване във всички държави е от основно значение за премахването на бедността и постигането на устойчиво развитие.

Воденето на сметки за природен капитал може да помогне на богатите на природни ресурси държави да подобрят тяхното управление и прозрачност, като допринесат за икономическия растеж. Промените, до които води екологичната икономика, откриват значителни нови възможности в качеството им на движеща сила на устойчивия икономически растеж. ЕС е готов да увеличи усилията си в тази област както във вътрешен план, така и чрез подкрепа за развиващите се страни.

По-голямата интеграция на международните финансови пазари и икономическата глобализация отправят нови предизвикателства пред увеличаването на националните приходи. Следователно е необходимо международно сътрудничество за осигуряване на прозрачна, отворена за сътрудничество и справедлива данъчна среда, с което да се осигури по-голяма мобилизация на вътрешните приходи.

Дългът е важен елемент и трябва да се разглежда в контекста на цялостните публични финанси. Устойчивото финансиране на дълга, основаващо се на ефективно управление на дълга, е крайъгълен камък на финансовата стабилност и устойчивата бюджетна политика.

Всички държави следва да се ангажират с ефективното мобилизиране и използване на вътрешните публични финанси, включително за световни обществени блага като опазването на климата и биологичното разнообразие и за сектори от основно значение за изкореняването на бедността и устойчивото развитие, например селското стопанство и енергетиката. Всички държави следва да прилагат екологични и социални гаранции и да насърчават и изпълняват програми, които водят до по-голяма устойчивост, което спестява разходи в дългосрочен план. Включването на целите в областта на климата във вътрешното публично финансиране е от жизнено значение както за увеличаването на ресурсите за дейности във връзка с изменението на климата, така и за избягването на неустойчивите инвестиции и дългосрочните разходи с отрицателни последици.

Всички държави следва да се ангажират с постигането на оптимални равнища на приходите в бюджета, измервани например чрез съотношението между данъците и брутния вътрешен продукт (БВП), включително като укрепят съответните институции, увеличат капацитета на данъчните администрации и реформират националните данъчни системи, за да разширят данъчната основа, когато това е подходящо, както и като осигурят честни и справедливи данъчни политики.

Всички държави трябва да гарантират също, че са въвели системи за устойчиво, ефикасно и прозрачно управление на всички публични ресурси, включително управлението на дълга, паричните наличности и приходите от управлението на природните ресурси. За това ще е необходимо да бъдат осъществени правителствени програми за реформа и укрепване на институциите, отговарящи за бюджетното планиране и контрол, сред които независимите национални върховни одитни институции, парламентите и гражданското общество. Политиките за свободен достъп до данни следва да бъдат насърчавани, включително разработването на национални портали за свободно достъпни данни.

Международното сътрудничество в борбата с незаконните финансови потоци следва да се задълбочи, за да се гарантира равнопоставеност в областта на данъчното облагане на местните и международните дружества. Прозрачността и отчетността в добивната промишленост следва да бъдат увеличени, включително оповестяването на плащания от страна на предприятията към правителствата.

Международното сътрудничество следва също да укрепне в областта на данъчното облагане. Всички държави следва да спазват минималните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция) и да се ангажират с въвеждането на национални разпоредби за справяне с отклоняването от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, както и за избягването на вредната данъчна конкуренция. Всички държави трябва да работят за изпълнението на препоръките, свързани с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Международното публично финансиране продължава да е важен елемент, който служи като катализатор за цялостното финансиране, предоставяно на развиващите се страни, като през следващите 15 години то ще е още по-необходимо за осъществяването на тази амбициозна програма. Както подчерта генералният секретар на ООН в своя обобщаващ доклад, програмата за периода след 2015 г. следва да се основава на принципите на универсалност, споделена отговорност и солидарност. Затова Европейската комисия подкрепя категорично призива на генералния секретар на ООН всички развити държави да постигнат целта на ООН от 0,7 % ОПР/БНД и е съгласна с конкретните графици за изпълнение на ангажиментите по официалната помощ за развитие (ОПР).

През последното десетилетие развиващите се страни и бързо развиващи се икономики движеха световния растеж. Предвид на продължаващите икономически и финансови подобрения в много развиващи се страни международните публични финанси трябва да се развиват през периода след 2015 г., така че да станат по-ефективни в ускоряването на темпа на промяна и да спомагат за гарантирането на неговата устойчивост. Нарастващ брой държави, които не са членове на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР, вече предоставят значително финансиране. Тези партньори помагат за трансформирането на средата, в която се финансира развитието, чрез алтернативни стратегии и механизми за сътрудничество и следва да допринесат в по-голяма степен за подкрепата на най-нуждаещите се държави. Като се има предвид значението им, и в съответствие с предложенията в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН, страните с висок и среден доход, както и държавите с бързо развиващи се икономики следва да се ангажират да увеличат своя принос към международното публично финансиране и да се ангажират с конкретни цели и срокове за това.

ЕС и неговите държави членки предоставят повече от 50 % от цялата ОПР и ще запазят силна колективна ангажираност. Решението за графика на финансовите ангажименти на ЕС следва да бъде взето като част от посочената по-горе обща ангажираност, която следва да гарантира, че всички страни с висок доход и държавите с по-висок среден доход и бързо развиващите се икономики допринасят подобаващо към подкрепата за по-бедните страни за постигането на целите, договорени на международно равнище.

Ролята и значението на международното публично финансиране се различава в отделните държави. Ресурсите следва да бъдат насочени там, където има най-голяма нужда от тях и където те постигат максимален ефект. В тази връзка от жизненоважно значение са усилията на всички източници на финансиране за обръщането на тенденцията към спад в помощта за най-бедните държави. Както посочва генералният секретар на ООН, всички държави с висок доход следва да спазват целта на ООН за 0,15 % от БНД за помощ за развитие в полза на най-слабо развитите страни, така както са определени в програмата за действие от Истанбул¹³. Държавите с по-висок среден доход и страните с бързо развиващи се икономики следва да се ангажират да увеличат своя принос към най-слабо развитите страни, както и да определят цели и срокове за това.

Международните публични ресурси от всички източници трябва да се предоставят и използват ефективно в съответствие с принципите за ангажираност, съсредоточаване върху резултатите, приобщаващо партньорство, прозрачност и взаимна отчетност. Всички доставчици на финансиране следва да положат конкретни усилия да подобрят прозрачността и отчетността, да укрепят резултатността и отчетността, да подпомагат измерването и демонстрирането на устойчиви резултати, да следват насоки при ситуации на конфликт и нестабилност¹⁴ и да намалят разпокъсаността на структурата на международната помощ.

Във времена на икономически ограничения пълноценното използване на потенциала на публичното финансиране е от ключово значение. ОПР може да спомогне за засилването на другите средства за изпълнение, ако е правилно замислена и реализирана. Тя може да увеличи многократно вътрешното публично финансиране, като подкрепи подобряването на данъчната и бюджетната политика, отключването на инфраструктурни проекти чрез смесени и публично-частни партньорства и като насърчава научния и технологичния обмен.

Тъй като програмата за периода след 2015 г. следва да бъде напълно съгласувана с целите в областта на климата и да подкрепя тяхното постигането, важно е да се гарантира, че финансовата рамка на програмата за периода след 2015 г. е напълно съгласувана и съответства на финансирането на борбата с изменението на климата, както е подчертано в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН. В този контекст трябва да се отбележи, че ЕС реши още през периода 2014—2020 г. да задели 20 % от своя бюджет, включително за външните дейности, за проекти и политики, свързани с климата. ЕС остава решен също така да изпълнява своите задължения, произтичащи от международни конвенции, включително по отношение на биологичното разнообразие и други ключови глобални проблеми.

Търговията е основен фактор за приобщаващ растеж и устойчиво развитие и следователно е важно средство за изпълнението на програмата за периода след 2015 г.

ЕС признава върховенството на Световната търговска организация (СТО) по отношение на въпросите, свързани със световната търговия и счита, че основаната на правила многостранна търговска система играе изключително важна роля за създаването на условия на равнопоставеност за всички държави, особено развиващите се сред тях. Ето защо ЕС продължава да е изцяло ангажиран с Програмата за развитие от Доха и прилагането на пакета от Бали, по-специално Споразумението за улесняване на търговията и елементите, касаещи най-слабо развитите страни, които ще насърчават по-нататъшната интеграция на най-слабо развитите страни в международните пазари и световните вериги за създаване на стойност. ЕС ще се ангажира конструктивно с предстоящите преговори относно работната програма за периода след Бали с цел кръгът от преговори да приключи своевременно.

Много държави, особено с бързо развиващи се икономики, се възползваха успешно от потенциала на отворената търговска система, за да увеличат търговията си и да постигнат устойчив темп на растеж на БВП. Докато благодарение на тези промени стотици милиони хора вече не са бедни, не всички развиващи се страни съумяха да постигнат такова подобрение. Най-слабо развитите страни в частност са маргинализирани в световната търговия.

Всяка държава носи основната отговорност за възможно най-голямото увеличаване на потенциала на търговията за приобщаващ растеж и устойчиво развитие чрез добро управление, стабилни вътрешни политики и реформи. Целта е да се създаде стабилна регулаторна среда, която да е благоприятна за частния сектор и инвестициите и която да допринася за интеграцията на страната в регионалните и световните вериги на стойност. В същото време държавите трябва да осигурят договорени на международно равнище трудови стандарти и подходящи умения на работната сила, като същевременно насърчават прехода към екологична икономика.

Но най-уязвимите държави в света и по-конкретно най-слабо развитите страни са изправени пред конкретни пречки, свързани с липсата на капацитет, неадекватната инфраструктура или недостатъчната диверсификация на производството. Те се нуждаят от подкрепа, за да бъде улеснена интеграцията им в световната търговска система и по този начин да бъдат извлечени максимални икономически, социални и екологични ползи. Подобряването на достъпа до пазара и помощта за търговия играят решаваща роля в това отношение.

Пазарът на ЕС е най-отвореният пазар за развиващите се страни. ЕС опрости своите правила за произход и подобри информацията за най-нуждаещите се страни относно начина, по който те да достигнат до неговия пазар. ЕС също така прилага едностранни инструменти в подкрепа на устойчивото развитие, включително Общата схема от преференции (ОСП). Той предоставя допълнителни търговски преференции по ОСП + на уязвимите икономики, поели ангажимента да изпълняват ефективно 27-те основни международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление. Освен това инициативата „Всичко освен оръжие“ предоставя безмитен и безквотен достъп на всички стоки от най-слабо развитите държави, с изключение на оръжията и боеприпасите. Всички развити страни и бързоразвиващите се икономики следва да предоставят безмитен и безквотен достъп до пазарите си за продукти от най-слабо развитите държави.

ЕС и неговите държави членки са също и най-големият световен донор на помощ за търговията, като техният принос представлява една трета от световния. Това включва изграждането на капацитет за спазването на стандартите на ЕС и пълноценното използване на търговските споразумения и едностранните търговски преференции на ЕС. ЕС ще се стреми да актуализира своята стратегия за помощ за търговията в оглед на резултатите от преговорите за периода след 2015 г. Всички развити държави и страни с бързо развиващи се икономики следва да увеличат своята помощ за търговията в полза на най-слабо развитите страни и да я предоставят в съответствие с принципите за ефективност на развитието.

За да се реализира пълният потенциал на търговията, всички държави трябва да отразяват все повече трансграничните въпроси в търговската си политика. Сред тях са: улесняването на търговията, техническите наредби и стандарти, трудовите и екологичните правила, инвестициите, услугите, правата върху интелектуална собственост и обществените поръчки. ЕС разглежда тези въпроси в своите търговски споразумения, включително с развиващите се страни. Освен това всички държави следва да оценят въздействието на търговските споразумения върху устойчивостта и тяхното въздействие върху най-слабо развитите страни.

ЕС засили интегрирането на устойчивото развитие в търговската си политика. Примери за това са системното включване на разпоредби относно устойчивото развитие, включително трудовите и екологичните аспекти, във всички негови търговски споразумения, както с развитите, така и с развиващите се партньори. Участието на представители на гражданското общество в изпълнението на тези разпоредби е от основно значение за постигането на резултати. Всички държави следва да засилят интегрирането на устойчивото развитие в търговската си политика.

Взаимното укрепване на търговията и устойчивото развитие може също така да се насърчава, като се намалят или премахнат тарифните и нетарифни бариери за екологични стоки, технологии и услуги, както и за продукти, благоприятстващи околната среда. Във връзка с това ЕС е твърдо ангажиран с бързото сключване на многостранно споразумение за екологичните продукти и услуги („Споразумението за зелени продукти“) и приканва повече държави да се присъединят към провежданите в момента преговори.

За постигането на целите за устойчиво развитие е необходима преустройствена програма в областта на търговията, която да подобри отговорното поведение и законодателството, както и прозрачността по цялата верига на доставки. Експлоатацията и търговията на природни ресурси са основна движеща сила за развитието, но трябва да бъдат положени повече усилия за насърчаване на законно, отговорно, устойчиво и прозрачно снабдяване, търговия и потребление на природни ресурси и суровини, включително чрез законодателство на ЕС, изготвено въз основа на докладване за всяка отделна държава, както и двустранни споразумения, например с държавите износителки на дървен материал. Европейската комисия наскоро представи също предложение за отговорно снабдяване с полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони¹⁵.

Международните мерки за борба с незаконната търговия с вредни за околната среда стоки (като дивата флора и фауна, опасните вещества и природните ресурси) трябва да бъдат засилени. Подходящи примери в този аспект са доброволните споразумения за партньорство, които ЕС сключва в рамките на инициативата си за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT).

Разработването на международни насоки и стандарти, както и публичните и частните схеми за гарантиране на устойчивост (например схемите за справедлива търговия), могат също така да предоставят икономически, екологични и социални ползи.

Решенията, намерени благодарение на науката, технологиите и иновациите, са важна движеща сила за осъществяването на идеята за света след 2015 г. Науката, технологиите и иновациите, в т.ч. цифровизацията, могат да доведат до дълбоки промени в относително кратък период от време, но не могат да решат социалните и екологичните проблеми. Всички заинтересовани страни трябва да се възползват от потенциала на науката, технологиите и иновациите в полза на интелигентното, устойчивото и приобщаващото развитие. Ето защо всички партньори трябва да стимулират иновациите, които помагат на гражданите да се спасят от бедността, създават качествени работни места, оптимизират сложни системи и вериги за създаване на стойност, популяризират устойчиви модели на потребление и производство, намаляват уязвимостта спрямо бедствия и други сътресения и насърчават ефективното използване на оскъдните ресурси. Всички държави трябва да стимулират по-високите или специфичните умения, необходими за насърчаването на научните изследвания, технологиите и иновациите и подкрепата за тях. По-специално в развиващите се страни потенциалът на информационните и комуникационните технологии и техните приложения следва да се използва изцяло като движеща сила за приобщаващ и устойчив растеж, иновации и предприемачество.

Тъй като повечето технологии са собственост на предприятия, трансферът им може да бъде осъществен само по взаимно договорени условия, като същевременно трябва да се спазват техните права на интелектуална собственост. Правителствата следва да насърчават улесняването на разпространението, споделянето и трансфера на технологии чрез благоприятна среда и стимули на национално равнище, насочени към устойчивото развитие, и да осигурят адекватна защита на правата на интелектуална собственост в съответствие с правилата на СТО. Следва да се насърчават публично-частните партньорства и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като същевременно се гарантира техният принос към устойчивото развитие.

С цел да насърчават постигането на целите за устойчиво развитие всички държави следва да увеличат двустранното, регионалното и многостранното сътрудничество в областта на науката, технологиите, иновациите и научните изследвания, ориентирани към намирането на решения, включително информационните и комуникационните технологии. С цел да се улесни развитието на жизненоважни и екологосъобразни технологии и достъпът до тях, е необходимо не само сътрудничество Север — Юг, но също и Юг—Юг, както и тристранно сътрудничество, по-специално за най-слабо развитите страни. Държавите с бързо развиващи се икономики играят важна роля в разработването и трансфера на технологии, за изграждането на капацитет в най-слабо развитите страни, както и за научното и технологичното сътрудничество.

Сътрудничеството в областта на трансфера на технологии следва да надхвърля обикновеното технологично развитие и да включва дългосрочни инвестиции, които да са приспособени към местните условия, да се ангажират с общностите и ползвателите и да гарантират, че нуждите на хората и околната среда са взети под внимание (замисълът да е съобразен с човешките и екологичните потребности).

ООН следва да продължи да улеснява достъпа до информация относно съществуващите технологии и да насърчава съгласуваността и координацията между технологичните механизми, включително новите механизми. С цел да се придаде допълнителна стойност и да се избегне дублирането Европейската комисия предлага всеки нов механизъм да действа като клирингова къща за съществуващите инициативи, с което да се стимулира координацията и взаимодействието между тях, като същевременно се гарантира участието на всички заинтересовани страни. Създаването на онлайн платформа въз основа на допълващи се съществуващи инициативи, както се предлага в обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН, би могло да допринесе за постигането на тази цел.

ЕС се е ангажирал да насърчава науката, технологията и иновациите както в рамките на Съюза, така и в сътрудничество с международните партньорски държави и региони. 60 % от бюджета на „Хоризонт 2020“ — програмата на ЕС за научни изследвания и иновации, са предвидени за подкрепата на устойчивото развитие и тази програма е отворена за участници от целия свят. ЕС насърчава отворения достъп до публикации и пилотна база данни, събрани от публично финансирани научни изследвания по „Хоризонт 2020“, за да улеснява обмена на знания и подобряването на капацитета за научни изследвания и иновации, включително в развиващите се страни. Като част от сътрудничеството си за развитие ЕС подкрепя капацитета за иновации и технологичен трансфер чрез програми за висше образование, особено в областта на устойчивото селско стопанство и продоволствената сигурност, с цел устойчивостта да нарасне като селскостопанското производство бъде насочено по пътя на устойчивия растеж, а научноизследователските резултати се превърнат в практически решения. Чрез участието си в различните партньорства ЕС допринася също за предотвратяването, готовността и реагирането при кризи и бедствия.

3.7. Мобилизиране на вътрешния и международния частен сектор

Предприятията и потребителите ще бъдат основните участници в прехода към устойчивото развитие, тъй като частният сектор — от малките заинтересовани страни до големите мултинационални компании, е важен двигател за иновациите, устойчивия растеж, създаването на работни места, търговията и намаляването на бедността. Той играе също ключова роля за инвестициите в ефективността на ресурсите и инфраструктурата, например устойчивите транспортни системи, енергийните мрежи и цифровите инфраструктури, които са жизненоважни за икономическия растеж на страната. За изпълнението на програмата след 2015 г. следователно е необходима делова среда, която да благоприятства инициативите на частния сектор, да подкрепя микро-, малките и средните предприятия, да овластява жените и задълбочава финансовото приобщаване. Потребителите трябва да имат право да направят информиран избор чрез по-добра информация за качествата на продуктите по отношение на устойчивостта, включително чрез насърчаването и използването на етикетирането с информация за устойчивостта. Стандартите и критериите за устойчивост са в основата на набор от мерки за постигането на целите за устойчиво развитие, например бюджетни стимули, обществени поръчки, докладване на дружествата и етикетиране на продуктите.

Въпреки по-добрите резултати на предприятията по отношение на смекчаването на тяхното социално въздействие и въздействието им върху околната среда, за частния сектор е налице огромен потенциал да продължи да подобрява своя принос за изкореняването на бедността и устойчивото развитие. Предприятията следва систематично да анализират социалното въздействие и въздействието върху околната среда на продуктите, които използват и произвеждат, като извършват анализ на жизнения цикъл. На разположение на предприятията има множество стандарти, принципи и насоки, които да използват, и програмата за периода след 2015 г. представлява чудесна възможност те да заемат с тези въпроси. Пример за това е работата по разработването на насоки за отговорни вериги за предлагане на селскостопански продукти.

Правителствата и частният сектор трябва да работят заедно за постигането на обща визия за устойчив и приобщаващ растеж, като ролята на правителствата е да определят регулаторната среда, да гарантират нейното спазване и да създават стимули, а ролята на частния сектор е да осъществява повече устойчиви инвестиции. През следващите десетилетия ще продължи да се разраства мащабът на съчетаване на публични средства със заеми от международните финансови институции и средства от частния сектор, включително за устойчиви инвестиции в инфраструктура и предприятия, съобразени с изменението на климата, както и за задълбочаване на финансовото приобщаване.

Важна предпоставка за развитието на частния сектор е достъпът до финансиране в съчетание с подходящи правни уредби и съдебни структури. Прости, прозрачни и стабилни правила и институции, подкрепени от функционираща съдебна система и система разрешаване на спорове, са основни елементи за изграждането на приобщаваща и благоприятна делова среда и за насърчаването на устойчиви инвестиции. Предизвикателство пред местните и националните органи е да създадат условия, които да насърчават постепенното официализиране на неформалния сектор (което води до подобряване на услугите и увеличаване на данъчните постъпления), без да се възпират динамиката и иновациите.

Иновативните бизнес модели, които интегрират в пазарите бедните хора в качеството им на потребители или на производители, следва да бъдат улеснявани като средство за постигане на устойчив и приобщаващ растеж. Предприятията следва да бъдат насърчавани да продължават успешните инициативи, насочени към подобряването на условията на труд и екологичните възможности, например Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш¹⁶ и Европейската платформа за бизнес и биоразнообразие¹⁷.

Частният сектор също така може да е движеща сила за промяна с решенията си на въпроси като прозрачността, условията на труд, безопасността и здравето на работното място, достъпа до социална закрила, изразяването на мнения и оправомощаването, както и управлението на отпадъците, ефективността на ресурсите, замърсяването и защитата на околната среда. Той може освен това активно да подкрепя укрепването на върховенството на закона. Повишаването на ефективното използване на ресурсите и преминаването към кръгова икономика също е икономически оправдано. Чрез по-голяма делова и продуктова отговорност, особено в сектори със силен мултиплициращ ефект като селското стопанство, енергетиката, цифровите технологии, инфраструктурата и екосъобразните сектори, частният сектор ще има огромно въздействие и ще допринася за постигането на приобщаващ и устойчив растеж. Това от своя страна ще доведе до положителна обратна връзка, тъй като коригирането на недостатъци, например в транспорта или енергийните инфраструктури, ще отстрани критичните пречки пред икономическия растеж в много най-слабо развити страни и пред тяхното влизане в световните вериги за създаване на стойност.

Партньорствата между няколко заинтересовани страни са необходими, за да се увеличат стопанските инициативи. Малките и средните предприятия са основните двигатели за разкриването на работни места, но те често не разполагат с икономиите от мащаба и капацитета, за да инвестират в иновативни технологии и да участват пълноценно в програми за устойчивост. Партньорства с големите мултинационални компании, например чрез Глобалния договор на ООН¹⁸, могат да помогнат на МСП да осъществят своя потенциал за устойчиво развитие и иновации.

ЕС вече прави много за улесняването на ангажирането на частния сектор в развиващите се страни и ще продължи усилията си. Чрез сътрудничеството за развитие ЕС стимулира предприятията да се ангажират с устойчивата енергия, устойчивото селско стопанство, рибарство, горско стопанство и селскостопанска промишленост, информационни и комуникационни технологии и устойчива инфраструктура, екосъобразна инфраструктура и секторите на екологичната икономика. ЕС насърчава предприятията да инвестират повече и по-отговорно в развиващите се страни, включително чрез диференцирани и специфични подходи в нестабилни страни, в страни, засегнати от конфликти, които спешно се нуждаят от работни места и икономически възможности за възстановяване на социалното единство, мира и политическата стабилност. ЕС работи с правителствата партньори, за да създаде благоприятна делова среда, включително чрез засилване на подкрепата за малките и средните предприятия, с което да се насърчи екологичното предприемачество, овластяването на жените предприемачи и работещите жени, както и задълбочаването на финансовото приобщаване.

ЕС предприема стъпки за увеличаване на пазарните стимули за социалната и екологичната отговорност на предприятията, за разпространението на добри практики, подобряването на процесите на самостоятелно и съвместно регулиране, както и за подобряването на оповестяването на дружествена информация в сферата на социалните въпроси и околната среда. Чрез диалог с партньорските държави той ще продължи също да популяризира насоки за устойчивост, включително относно социалната отговорност на предприятията. ЕС насърчава активно значимата стопанска ангажираност и използването на международно признати принципи и насоки, включително на ръководните принципи на ООН за предприятията и правата на човека.

Сред световните тенденции, които ще имат мащабни и комплексни въздействия върху програмата за периода след 2015 г., миграцията е пример за въпрос, който може да се третира така, че да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие.

За отделните хора миграцията може да бъде един от най-мощните и непосредствени стратегии за намаляване на бедността. Хората мигрират, за да избягат от бедността и конфликтите, за да се приспособят към изменението на климата, екологичните и икономическите сътресения, за да потърсят закрила от преследване или тежки посегателства, както и за да подобрят доходите, здравеопазването и образованието на своите семейства. Въпреки че миграцията несъмнено допринесе за напредъка към постигането на много от целите на хилядолетието за развитие, принудителната или лошо управляваната миграция може да доведе до лично страдание, да увеличи риска мигрантите да попаднат в ръцете на трафиканти, да ограничи капацитета в приемащите страни и да повиши социалното напрежение. Всички държави трябва да положат усилия за ефективно управление на миграцията при пълно зачитане на правата и достойнството на мигрантите, с което да се намали тяхната уязвимост. Като се има предвид, че миграцията се осъществява във всички посоки, за по-доброто ѝ управление ще са необходими по-силни партньорства между държавите и други заинтересовани страни.

Новото глобално партньорство следва да насърчава в по-голяма степен подход на сътрудничество с цел увеличаване на ползите от международната миграция за устойчивото развитие и за намаляване на уязвимостта. Международната общност следва да поеме ангажимент да работи сплотено за разработването на цялостна рамка, обхващаща както законната, така и незаконната миграция в държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение, като включи и аспекти като здравеопазване, образование и заетост. Необходими са инициативи, за да се позволи на законните мигранти да запазят по-голямата част от това, което печелят, главно чрез намаляване на разходите за парични преводи и на разходите за наемането им на работа, а също и инициативи, позволяващи им да поискат преносимост за получените от тях социални обезщетения, както и да разгърнат своя пълен потенциал чрез признаването на техните умения и квалификации, без да се забравя борбата с дискриминацията. Международната отговорност за управлението на миграцията трябва да бъде споделена. Международната общност би могла също да насърчава мерки за достъпа на мигрантите до обществени услуги, здравеопазване, образование и други услуги. ЕС пръв изготви външна политика за миграцията — Глобалният подход към миграцията и мобилността¹⁹— която е балансирана и всеобхватна. Този подход се превърна в ефективна рамка за ангажирането на трети държави и региони с проблемите на миграцията и убежището по взаимно изгоден начин. Благодарение на него ЕС събра положителен опит в осигуряването на съгласуваност между миграцията и целите за развитие. За постигането на допълнителен напредък Комисията разработва в момента нова европейска програма за миграция, основаваща се на балансиран и всеобхватен подход, с цел миграционната политика на ЕС да бъде обвързана по-добре с неговите външни политики, включително политиката за развитие, с което се насърчава засиленото вътрешно и външно сътрудничество.