ДОКУМЕНТИ, НАМЕРЕНИ ПРИ ТРУПОВЕТЕ

От документите, намерени от съдебно-медицинските експерти, особено внимание заслужават следните :

Писмо от Варшава, адресирано до Червения Кръст. В Централното Бюро на военнопленниците – Москва ул.Куйбишев, 12. Писмото е написано на руски език. В това писмо София Зигон моли да се съобщи местопребиваването на нейния мъж Томаш Зигон. Писмото е датирано от 12.ІХ.1940 г. На плика има германски пощенски печат – „Варшава, ІХ-40”, и печат – „Москва, централна поща, 9 експедиция, 28.ІХ-40 година” и резолюция с червено мастило на руски език: „Пощенското отделение да узнае лагера и да изпрати за връчване. 15. ХІ-40 г.” (подписът нечетлив).

Пощенска картичка, препоръчана, № 0112 от Тарнопол, с пощенски печат „Тарнопол 12, ХІ-40 г.”

Написаният от ръка текст и адресът са обезцветени.

3. Труп № 101:

Квитанция № 10293 от 19.ХІІ-1939 г., издадена от Козелския лагер, че от Левандовски Едуард Адамович е приет златен часовник. На обратната страна на квитанцията от 14 март 1941 г. е отбелязано, че този часовник е продаден на Ювелирторга.

Квитанция (№ е нечетлив), издадена на 16. ХII-1939 г. от Старобелския лагер, че от Арашкевич Владимир Рудолфович е приет златен часовник. На обратната страна на 25 март 1941 г. е отбелязано, че тоя часовник е продаден на Ювелирторга.

Книжна иконка с изображението на Христос, намерена между 144 и 145 страници на католишки молитвеник. На обратната страна на иконката има надпис, чийто подпис е четлив – „Ядвиня”, и дата „4 април 1941 г.”

Квитанция от 6 април 1941 г._, издадена от лагер № 1-ОН, че от Арашкевич са получени 225 рубли.

Квитанция от 5 май 1941 г., издадена от лагер № 1-ОН, че от Арашкевич са получени 102 рубли.

Квитанция от 18 май 1941 г., издадена от лагер № 1-ОН, че от Левандовски Е. са получени 175 рубли.

9. Труп № 53:

Неизпратена пощенска картичка на полски език на адрес: Варшава, Багателя 15, кв. 47 за Ирена Кучинска. Картичката е датирана от 20 юни 1941 г. Изпращач – Станислав Кучински.

1. Военнопленниците-поляци, които са се намирали в три лагера на запад от Смоленск, и са били заети на работа по пътищата до началото на войната, са останали там и след нахлуването на германските окупатори в Смоленск до септември 1941 г. включително;

2. В Катинската гора през есента на 1941 г. германските окупационни власти са извършвали масови разстрелвания на полски военнопленници от горепосочените лагери;

3. Масовите разстрелвания на полските военнопленници в Катинската гора се извършвали от германското военно учреждение, което се скривало под условното название „щаб на 537 строителна дружина”, начело на която са стояли оберстлейтенант Арнес и неговите сътрудници – оберлейтенант Рекст, лейтенант Хот;

4. Във връзка с влошилата се за Германия обща военнополитическа обстановка в началото на 1943 г. германските окупационни власти предприели с провокаторски цели редица мерки, за да припишат собствените си злодеяния на органите на Съветската власт, разчитайки да скарат русите с поляците;

5. За тази цел:

а) германо-фашистките завоеватели са се стараели, чрез убеждавания, опити за подкупвания, заплашвания и варварски изтезавания да намерят „свидетели” в средата на съветските граждани, от които се домогвали да получат лъжливи показания, че военнопленниците-поляци уж са били разстреляни от органите на Съветската власт през пролетта на 1940 г.;

б) през пролетта на 1943 г. германските окупационни власти докарвали от други места трупове на разстреляни от тях военнопленници-поляци и ги сваляли в разкопаните гробове в Катинската гора, разчитайки да скрият следите на собствените си злодеяния и да увеличат броя на „жертвите на болшевишките зверства” в Катинската гора;

в) готвейки своята провокация, германските окупационни власти използвали за работите по разкопаване на гробовете в Катинската гора, по извличане оттам на изобличаващите ги документи и веществени доказателства около 500 руски военнопленници, които след като свършили тази работа, били разстреляни от германците.

6. От данните на съдебно-медицинската експертиза се установява без ни най-малко съмнение:

а) времето на разстрелването – есента на 1941 г.;

б) прилагането от германските палачи при разстрелването на полските военнопленници същия начин на стрелба от пистолет в тила, който начин се е употребявал от тях при масовите убийства на съветски граждани в другите градове, частно, в Орел, Воронеж, Краснодар и в същия Смоленск.

7. Изводите от свидетелските показания и Съдебномедицинската експертиза за разстрелването на военнопленниците-поляци от германците през есента на 1941 година напълно се потвърждават от веществените доказателства и документите, извлечени от катинските гробове;

8. Разстрелвайки полските военнопленници в Катинската гора, германо-фашистките завоеватели последователно са осъществявали своята политика на физическо унищожение на славянските народи.

Ч л е н о в е: Член на Извънредната Държавна Комисия, академик Алексей ТОЛСТОЙ.

Член на Извънредната Държавна Комисия, Митрополит НИКОЛАЙ.

Председател на Всеславянския Комитет, генерал-лейтенант А. С. ГУНДОРОВ.

Председател на Изпълнителния Комитет на Съюза на Дружествата „Червен Кръст” и „Червен Полумесец", С. А. КОЛЕСНИКОВ.

Народен Комисар на Просвещението на РСФСР, академик В. П. ПОТЬОМКИН.

Началник на Главното Военно-Санитарно Управление на Червената Армия, генерал-полковник Е. И. СМИРНОВ.

Председател на Смоленския областен изпълнителен комитет Р. Е. МЕЛНИКОВ.

24 Януари 1944 година,

гр. Смоленск.