Социални мрежи и национална сигурност Увод


Втора глава: Особености на съвременната среда за сигурност



страница6/15
Дата15.07.2023
Размер130.13 Kb.
#118293
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
социални-мрежи-национална-сигурност-МТ
Свързани:
секретни-операции-разузнаване-МТ, икономическа-дипломация-Русия-Турция, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
Втора глава: Особености на съвременната среда за сигурност

  1. Основни елементи в средата за сигурност

Понятието национална сигурност е легално дефинирано в България през 2002 г. с §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация като „състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива“.31
Дадената дефиниция на националната сигурност, предложена от Закона за класифицираната информация, има концептуални несъвършенства, тъй като тя определя националната сигурност като нещо статично и недефинирано, което не е полезно за анализиране на причинно-следствените връзки. Затова, Василев (2009) предлага ново определение, където националната сигурност се дефинира като способността на държавата да реализира националните си интереси или да ги защити ефективно.32 Това определение включва баланса между дефинираните национални интереси и ресурсния потенциал, който ги обслужва и защитава.
Василев (2009) дефинира понятието "интерес" като субективно дефинирана съвкупност от ценности и цели, които дадено общество приема като критично за своето съществуване. Той счита, че тези интереси могат да бъдат защитени чрез използване на "ресурсен потенциал", който включва всички средства, с които една страна разполага за защита на своите интереси. Този потенциал може да бъде вътрешен - като природни, демографски, финансови, икономически или военни ресурси - или външен, като например съюзи, сателити или неформално съвпадане на интересите. Авторът използва термина "страна" като отнасящ се към всеки участник в конфликт - физическо лице, общност, организация, държава, коалиция или международна организация.33
Националната сигурност има цикличен характер и може да се представи чрез двуфазен четиристепенен модел. Този модел включва равновесна точка, представена от състояние на покой, като информационният сегмент на системата за сигурност играе важна роля в това състояние. Пиковата точка е кризата, която сигнализира за необходимостта от промяна в системата и нейните взаимоотношения. Моделът включва две фази: възходящата фаза (покой-криза) включва натрупване на противоречия и превантивни действия, докато низходящата фаза (криза-покой) включва създаване на нов баланс и намеса. Този модел на сигурност действа на индивидуално ниво, като представлява механизма на действие за националната сигурност в хоризонтален план. Реалното функциониране на модела обаче е по-сложно поради наличието на други относително независими цикли за съответните нива и вертикални взаимодействия, конфликти и действия за тяхното регулиране. Наличието на хоризонтални и вертикални противоречия и взаимодействия поражда хронична липса на сигурност в областта на националната сигурност, която се преодолява чрез активна стабилизация.34 В крайна сметка, националната сигурност е динамичен процес, който изисква постоянен анализ и приспособяване към променящите се обстоятелства.
Основата на националната сигурност изисква политическо съгласие по отношение на дългосрочните стратегически ценности, които са необходими за определяне на стратегическите цели и интереси на нацията. Тези ценности включват защита на индивидите, гарантиране на граждански права и свободи, насърчаване на материалния и духовен просперитет и поддържане на териториалната цялост. Въпреки външната и вътрешната среда, определянето на тези стратегически ценности е от съществено значение за постигане и защита на националните цели, включително националната сигурност.
За да се гарантира поддържането на тези ценности, е необходимо да се постигне политически консенсус в рамките на висшите органи на властта. Законите, които регулират отговорностите и естеството на участниците в реализирането и защитата на националните интереси, също са от съществено значение за гарантирането на тези ценности. Тези закони трябва да бъдат ориентирани към бъдещето и да не се основават само на конюнктурни съображения.
След края на Студената война, концепцията за национална сигурност претърпява промени, тъй като основната заплаха за сигурността от съперничеството между две суперсили отпада. Новите предизвикателства, като тероризъм, кибератаки и разпространение на оръжия за масово унищожение, изискват нови подходи към националната сигурност. Взаимозависимостта на държавите също означава, че сигурността на една държава може да повлияе на сигурността на други, което води до по-голям акцент върху международното сътрудничество и партньорства за справяне с предизвикателствата пред сигурността. Недържавните актьори, като заплаха за сигурността, стават все по-сериозни, което води до необходимостта от по-цялостен подход към националната сигурност, който съчетава военни, дипломатически и икономически инструменти. Концепцията за национална сигурност също се разширява, за да обхване по-широк кръг от въпроси, включително икономическа сигурност, продоволствена сигурност, енергийна сигурност и сигурност на околната среда. С оглед на широкия спектър от рискове, сигурността на една национална държава има няколко измерения, включително икономическа сигурност, енергийна сигурност, физическа сигурност, екологична сигурност, продоволствена сигурност, гранична сигурност и киберсигурност.35
Василев (2009) разглежда националната сигурност като основна грижа за държавата и определя три компонента, които са индивидът, общността и държавата. Тези компоненти определят различни нива, обекти и субекти на сигурността. Основната идея е, че за да се постигне външна национална сигурност, е необходимо да се постигне сигурност на индивидуално, обществено и държавно ниво. Това се постига чрез постигане на максимална или най-малкото оптимална хомогенност в критични сфери като територия, държава, закони, език и икономика. Основният аргумент е, че ефективността на една система, като държавата, в нейните конфликти с други държави зависи от това доколко тя е в състояние да контролира собствените си вътрешни конфликти. Важно е да се подчертае, че липсата на сигурност на едно ниво не може да бъде компенсирана от другите индивидуално или колективно и наличието на излишък на сигурност на едно ниво не компенсира липсата на сигурност на друго ниво.36
Василев (2009) разглежда трите компонента - индивид, общност и държава, които определят различните нива, обекти и субекти на сигурността, когато става въпрос за националната сигурност. Когато говорим за сигурността на индивида и групите, към които принадлежи, обектът и субектът на сигурността са едни и същи, защото те споделят общата цел за постигане на сигурност за собствените си цели и защита.37
На най-ниското ниво обект на сигурност е отделната личност. Различните интереси на индивидите обаче водят до различни тълкувания на сигурността и критериите за нейното постигане. Физическата сигурност и материалното благополучие на индивида и неговите близки са приоритет. В случай на противоречиви ценности, по-ниското ниво има предимство, тъй като е критично за оцеляването на принципа.
Гражданските права и свободи са важни за личната сигурност, но тяхното тълкуване и дефиниция са по-малко ясни от физическата сигурност. Обхватът на индивидуалните права и свободи обикновено се определя в основни закони или международни конвенции, но дори в демократичните страни има противоречиви тенденции. Правителството се стреми да ограничи индивидуалните права и свободи, докато индивидите тълкуват регламентираните си права и свободи твърде широко и избирателно.
Второто ниво на сигурност е свързано с обществото и системата от материални и духовни ценности. Тази система е по-широка от понятието за "обществен ред", което се отнася до обществени отношения, регулирани от правни норми. Конфликти между консервативния традиционализъм и натиска от динамично променяща се външна среда могат да нарушат националната сигурност на това ниво. Тези конфликти възникват поради конфликта между стремежа към разширяване на индивидуализма и административното игнориране или ограничаване.38
Второто противоречие, което е вътрешно присъщо на всяко общество, се генерира от дейността на политическите форми на организация. То се проявява по два начина: първо, консервативно-традиционалисткото поведение на голяма част от населението срещу опити и действия, насочени към промяна на съществуващата ценностна система, и второ, острата борба на непримирими политически позиции между поне две достатъчно големи групи от населението. Във втория случай нестабилното малцинство често играе решаваща роля, а държавата придобива привидна и временна независимост от опозиционните групи и техните политически субекти, като дори служи като посредник между тях.
Третото ниво на националната сигурност се отнася до сигурността на държавата като цяло и включва поддържането на законния ред, институциите и териториалната цялост. За да се осигури оптималната национална сигурност, трябва да се изгради система за национална сигурност, която се основава на законите на държавата и индивидуалната и обществена сигурност. На това ниво е необходимо участието на професионалисти за организиране на подсистеми за сигурност и тяхното интегриране.39
Важно е да се отбележи, че липсата на координация и взаимно допълване между различните сфери на националната сигурност може да бъде проблематична и да застрашава националната сигурност. Политическите решения, които игнорират аргументите на специалистите или не се допълват с професионалните решения, могат да бъдат много опасни. Едностранчивите подходи на отделни специалисти или абсолютизирането на значимостта на професионалната област също могат да застрашат националната сигурност. Затова е необходимо да се даде приоритет на цялостната сигурност на личността, обществото и държавата като един цял, а не да се разглежда която и да е област като второстепенна.
Средата за сигурност е комплексна система, която включва физически, технологични, информационни и човешки елементи, които работят заедно, за да защитят даден обект, зона или организация от различни видове заплахи и рискове.40 Тези елементи образуват средата, в която се изпълнява сигурностната дейност и осигуряват възможно най-оптималното ниво на защита, в зависимост от характеристиките и нуждите на конкретния обект или организация. Средата за сигурност може да включва множество мерки и технологии, като камери за наблюдение, контрол на достъпа, охранителни системи, софтуерни приложения за обработка на данни, обучение на персонала и други. Важно е да се подчертае, че средата за сигурност е динамична и трябва да бъде постоянно актуализирана и подобрявана, за да отговаря на сменящите се заплахи и рискове.
Ключовите компоненти на средата за сигурност включват41:

  1. Човешки ресурси: персонала, който осигурява сигурността, включително служителите на правоприлагащите органи, войсковите сили, частните охранителни фирми, специалистите по киберсигурност и други.

  2. Технологии и оборудване: системите за наблюдение, контрол и сигнализация, камери за видеонаблюдение, бариери и огради, биометрични системи за идентификация, сензори за движение, криптиране на данни и други технологии.

  3. Физически обекти: сгради, пространства, обекти и инфраструктура, които се нуждаят от защита, като летища, гранични точки, енергийни центрове, сървърни центрове, пристанища и други.

  4. Политики и процедури: правилата, процедурите и стратегиите, които са създадени, за да гарантират сигурността, като планове за бедствия, процедури за действие в случай на нападение, политики за контрол на достъпа и други.

  5. Информационни ресурси: данни, информация и анализи, които са необходими за вземането на решения по отношение на сигурността, включително информация за заплахи, инциденти и уязвимости.

  6. Финансови ресурси: финансирането, необходимо за създаването, развитието и поддържането на средата за сигурност, включително бюджети за обучение, обновяване на технологии, поддръжка на оборудване и заплащане на персонала.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница