Социални мрежи и национална сигурност Увод

Влияние на социалните мрежи върху международната сигурност

Изтегляне 130.13 Kb. страница 13/15 Дата 15.07.2023 Размер 130.13 Kb. #118293

Влияние на социалните мрежи върху международната сигурност Социалните мрежи имат значително въздействие върху международната сигурност, тъй като имат потенциала да увеличат разпространението на дезинформация и пропаганда през границите, което води до увеличаване на напрежението между нациите. Това може да включва разпространение на невярна информация за други държави или техните лидери, което може да доведе до недоразумения и дипломатически конфликти. Например, след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., социалните медийни платформи се използват за разпространение на пропаганда и дезинформация, за да се създаде объркване и недоверие сред украинското население56. По същия начин, по време на продължаващия конфликт в Сирия, социалните медии се използват като инструмент за разпространение на невярна информация и пропаганда от различни участници в конфликта, което води до объркване и недоверие сред международната общност.57 Освен това социалните мрежи са използвани и от екстремистки групи като Ислямска държава например, за разпространение на тяхната идеология и набиране на членове от различни части на света, което води до международни заплахи за сигурността.58 Подобни дейности увеличават потенциала за конфликти и нестабилност в различни региони на света. Освен това социалните медии могат да бъдат използвани като инструмент за чужда намеса в политическите процеси на други нации. Например, както беше споменато, по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. чуждестранни субекти използват платформи на социални медии, за да разпространяват дезинформация и пропаганда в опит да повлияят на резултата от изборите. Активната роля, изиграна от социалните мрежи по време на Арабската пролет (2010-2011) също има значителни последици за глобалната сигурност. Разпространението на протести и безредици в региона създава политическа нестабилност, която от своя страна има последици за икономиката и сигурността както на регионално, така и на международно ниво. Социалните медии позволяват на хората да се свързват помежду си, да координират протести и да споделят информация и изображения в реално време. Използването на социални медии позволява на протестиращите да заобиколят контролираните от държавата медии и да комуникират директно с глобалната общност, което помага да се спечели международна подкрепа и внимание за тяхната кауза. Например в Египет Facebook се използва за организиране на протести срещу режима на Мубарак, докато Twitter се използва за разпространение на информация и координиране на движението.59 Използването на социални медии в тези събития също поражда опасения относно потенциала за чужда намеса и манипулация, както и разпространението на екстремистки идеологии. Освен това Арабската пролет подчертава силата на социалните медии да усилват гласовете и да катализират промяната, която оттогава вдъхнов други движения по света, включително по време на протестите в Хонконг през 2019 г., протестите в Беларус през 2020 г. и протестите в Мианмар през 2021 г. В Хонконг протестиращите използват платформи на социални медии като като Telegram и LIHKG за организиране и координиране на демонстрации, както и за разпространение на информация и документиране на полицейска бруталност.60 Движението срещу ELAB в Хонконг стартира през февруари 2019 г. като отговор на приемането от правителството на Хонконг на законопроекта за бегълците и взаимните правни поправки (FOMLA). Законопроектът би позволил взаимна правна помощ и би улеснил трансфера на бегълци между Хонконг и близките юрисдикции като Тайван, Макао и континентален Китай. Приемането на законопроекта се разглежда като заплаха за независимата правна система на Хонконг и основните права на изразяване, слово и неприкосновеност на личния живот. Движението включва различни социални медийни платформи, включително Facebook, Twitter, Instagram и Apple Airdrop, за организиране и легитимиране, както и за набиране на средства и предаване на живо на протестите, но особено важна роля изиграва Telegram. Telegram е платформа за социални медии, която позволява на потребителите да публикуват публично съдържание, да се свързват с други потребители и да формират онлайн общности. Той е популярен избор за протести и социални движения поради своите алгоритми за криптиране и опции за защита на поверителността. Платформата е създадена през 2013 г. от двама руски предприемачи като отговор на политическото потисничество и за осигуряване на по-приватизирана и отворена среда за реч. Telegram има няколко функции, които го правят много подходящ за мрежови социални движения, като публични и частни канали/групи, алгоритми за криптиране, тайни чатове, отказ от изпращане и анонимно препращане. Освен това липсата на алгоритмично филтриране и рекламиране позволява на потребителите да имат по-голям контрол върху съдържанието, което виждат, което прави по-трудно за авторитетните държави да отвлекат разговорите. Използването на Telegram в движението срещу ELAB демонстрира как възможностите на платформата за социални медии могат да засилят протестните дейности. Тези характеристики са приложими както за собствениците на канали, така и за обикновените потребители, въпреки че собствениците на канали може да имат повече ресурси и власт поради абонаментния модел.61 Най-големият протест по време на движението привлича повече от два милиона души. Използването на социални медии и други информационни технологии играят решаваща роля в мобилизирането и организирането на движението, позволявайки покритие в реално време и избягване на съществуващите технологични ограничения.62 По подобен начин в Беларус социалните мрежи играят ключова роля в организирането на протести срещу оспорваните изборни резултати и документирането на полицейско насилие, като осигуряват платформа за продемократични активисти да споделят нецензурирани новини и да организират митинги. Докато беларуското правителство налага значителни ограничения на медиите, гражданите имат сравнително безпрепятствен достъп до интернет, което позволява на онлайн изданията да се превърнат в основен източник на новини. По-специално, приложението за съобщения Telegram е от решаващо значение за разпространението на информация и организирането на протести и успешно избягва опитите на правителството да го блокира.63 В Мианмар протестиращите използват социални медийни платформи като Facebook и Twitter, за да споделят информация и да координират съпротивата срещу военния преврат.64 Ходът на военното правителство да блокира достъпа до Facebook, Twitter, Instagram и WhatsApp е опит да задуши свободата на словото и да заглуши гласовете на несъгласието. Онлайн ограничаването води до почти пълно спиране на интернет в Мианмар, като свързаността е намалена до 16% от нормалните нива, според NetBlocks, група за наблюдение на мрежата.65 Въпреки това, използването на социални медии в тези движения също подчертава потенциалните рискове и предизвикателства. В случая с протестите в Хонконг китайското правителство използва контрола си върху социалните медийни платформи, за да цензурира информация и да потиска несъгласието. В Беларус и Мианмар правителството отговаря с жестоки репресии срещу протестиращите и онлайн цензура, което води до опасения относно безопасността и сигурността на участниците в движенията. Като цяло използването на социални медии в тези движения демонстрира силата на онлайн мрежите да мобилизират и усилват гласовете, но също така и рисковете и предизвикателствата, свързани с това. Използването на социални медии в тези движения има както положителни, така и отрицателни последици за глобалната сигурност, тъй като може да бъде мощен инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека, но също така има потенциала да създаде безредици и нестабилност. Социалните мрежи също могат да бъдат използвани от терористичните организации за набиране на нови членове, споделяне на пропаганда и координиране на атаки през международни граници. Това може да представлява значителна заплаха за глобалната сигурност, особено в региони, които вече са дестабилизирани от конфликти или политически вълнения. Освен това социалните медии могат да се използват като инструмент за кибер шпионаж и кибер война, като спонсорирани от държавата участници използват социалните мрежи, за да събират разузнавателна информация за други държави или да стартират кибератаки. Това може да включва кражба на чувствителна информация, прекъсване на критична инфраструктура и разпространение на зловреден софтуер и вируси през международни граници. Пример е това отношение са обвиненията от 2020 г. към TikTok, популярна платформа за социални медии, собственост на китайска компания, че е използвана от китайското правителство за шпионаж, манипулация, дезинформация и кражба на самоличност.66 Ситуацията с TikTok кара държави като Индия да забранят използването му, а западни демокрации като Обединеното кралство, Австралия и САЩ обмислят разследване и потенциално вето. Президентът Доналд Тръмп идентифицира TikTok като потенциална заплаха за националната сигурност и призовава за цензура на съществуването и използването му на територията на САЩ. Той също така настоява медията да бъде придобита от американска компания в рамките на 90 дни, ако желае да продължи дейността си.67 Загрижеността относно собствеността на TikTok се крие в икономическата мощ, която е постигнал за кратко време, която се конкурира с тази, притежавана от американски компании. Освен това способността на медията да събира информация, която трябва да се споделя с китайското правителство без ограничения, поражда опасения относно поверителността и сигурността на данните. Съществуват също опасения относно потенциала TikTok да бъде използван за дезинформиране, генериране на дълбоко фалшиво съдържание и манипулиране на мнението на потребителите, което води до политическа нестабилност и неуправляемост. Компании като Microsoft и Twitter заявяват намерението си да купят TikTok, което повдига въпроси относно потенциалните им мотиви и конкурентните предимства, които биха могли да спечелят от придобиването на платформата.68 Като цяло ситуацията с TikTok подчертава потенциала социалните мрежи да бъдат използвани като психологически оръжия за дискредитиране и генериране на политическа нестабилност. Той също така демонстрира потенциалното въздействие на собствеността и контрола върху социалните мрежи върху глобалната сигурност, особено по отношение на поверителността и сигурността на данните. ИЗВОДИ ОТ ГЛАВА 3: От гореизложеното е видно, че държавите, организациите и отделните лица използват както информацията, така и киберпространството като оръжие в дигиталната ера; и следователно това е проблем, който изисква отбранителна стратегия, която може да изисква по-интензивен контрол върху интернет в частност и киберпространството като цяло. В този контекст социалните мрежи се превръщат в икономическо и политическо оръжие, а не в продукт с висока добавена стойност, използван като средство за комуникация, забавление и взаимодействие. Това подчертава милитаризацията на киберпространството, ожесточената конкуренция, която се стреми да контролира електронната търговия, технологичната надпревара за умножаване на кибермощта и използването на информацията като ефективно оръжие. Изтегляне 130.13 Kb. Сподели с приятели: