Социално включване на лица с трайно намалена
Гърция Отговорността на държавата за подпомагане на хората с увреждания се урежда в Конституцията
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Акта от 1986 г
- (203) Дания
- „Център за равни възможности за хора с увреждания“
- Закона за социалното подпомагане
| Гърция
Отговорността на държавата за подпомагане на хората с увреждания се урежда в Конституцията на Гърция. Чл.21,(3) постановява, че „държавата трябва да се грижи за здравето на гражданите и да приема специални мерки за защита на младежта, възрастните, хората с увреждания и да облекчава нуждаещите се“. Отличителна черта на гръцкия законодателен подход е автоматичното включване в националното право на международните конвенции, които Гърция е ратифицирала. От 80 – те години на XX век политиката в областта на професионалното обучение и заетостта е основана на принципа на предоставяне на равни възможности и на „обещанието, че хората с увреждания могат и трябва да допринасят за социалното и икономическо развитие на страната“. Задължителната заетост, въведена през 1979 г., е разширена към частния сектор през 1986 г. Квотният принцип за наемане на увредени лица се прилага към всички организации с персонал над 50 души, които са задължени да предоставят 7% от работните места на защитени от закона лица. Преди да бъдат настанени от OAED (Организацията по заетостта на работната сила), хората с увреждания получават сертификат, издаден от здравните власти, потвърждаващ, че могат да извършват професионална дейност. Сертификатът описва в детайли уврежданията на лицето. Само тези с увреждания над 40% могат да бъдат регистрирани като инвалиди с OAED. Професионалното обучение за хора с увреждания е достъпно чрез курсове, организирани от OAED, независимо от възрастта. Хора със зрителни нарушения, увреден слух или страдащи от Средиземноморска анемия (Thalassemia) имат достъп до университети без предварително проучване. Хората с увреждания могат да бъдат уволнени при специални обстоятелства и по преценка на префекта. Финансовата подкрепа от страна на OAED за работодателите се състои от краткосрочни субсидии и безвъзмездни средства към разходите за архитектурни промени. Политиката в областта на професионалното обучение и заетостта е водена от убеждението, че „хората с увреждания могат и трябва да допринасят за социалното и икономическо развитие на страната“. Създадени са центрове за професионално обучение с цел ускоряване на рехабилитацията на работниците с увреждания. Според Акта от 1986 г. „хората със специални нужди“ са на възраст между 15 и 65 години, които имат ограничена възможност за професионална дейност, произтичаща от всяко трайно увреждане или дефицит от физическо, умствено или психологическо естество“. Под протекцията на Акта са и воювалите в гръцката армия, инвалидите от войните или участвалите дълги периоди във военни действия или в съпротивата (независимо дали са инвалиди или не), техните деца и съпрузи. Нараства и признаването на нуждите на хората, напускащи затворени институции.(203) Дания Конституцията на Кралство Дания визира, че „всяко лице, неспособно да обслужва само себе си, или неговите близки, ако няма друго лице, което да се грижи за него или за тях, има право на помощ, съгласно разпоредбите на закона“.(29) Определянето на лице като „инвалид“ се възприема като дискриминационно от организациите на хората с увреждания. С единодушно решение датският парламент указва на всички органи и предприятия да спазват принципа на равнопоставеност, който предполага осигуряване на равен достъп на хората с увреждания до всяка област на обществения живот, включително до компенсаторни дейности. Законодателството, свързано с хората с увреждания, произхожда от общото законодателство за социалното подпомагане, образованието и медицинските грижи, което се допълва от специални закони за хора с увреден слух, незрящи и хора с умствени увреждания. Подходът към заетостта на хората с увреждания също се разглежда в контекста на социалната политика в Дания, която се придържа към схващането, че социалните права на гражданите не зависят от тяхното отношение към пазара на труда. Специалните мерки за интеграция в работна среда се прилагат само в случай, че лицето с увреждания се нуждае от подкрепа. Създадената Комисия за работни места при специални условия съвместно с Министерствата на труда и социалните въпроси проучва мерки за оставане на работа на хората с функционални нарушения, когато тяхната работоспособност е намалена поради болести, злополуки и старост. Оценката на работоспособността се извършва от Центровете за професионална рехабилитация, чието задължение е да изготвят планове за професионално обучение. В Дания всяка идея за квотна система е изключена. Смята се, че подобна система нарушава принципите на равенство и противоречи на датската традиция. Единствената законодателна мярка в полза на хората с увреждания е преференциалният достъп до някои професии. През 1993 г. Парламентът приема решение за създаване на „Център за равни възможности за хора с увреждания“ под закрилата на Министерството на социалните въпроси. През 1995 г. е създадена „Комисия за работни места за специални условия“ с цел проучване на възможните мерки за въздействие върху работата на наети хора с увреждания, вкл. чрез адаптиране на работните места. Хората с увреждания имат право на кредити и субсидии за създаване на предприятия при определени условия или за собствени бизнес инициативи. Чл.43 от Закона за социалното подпомагане от 1974 г. гласи, че личната помощ може да бъде предоставена за учредяване на търговска дейност, включително чрез осигуряването на моторно превозно средство, което е нормална част от конкретната търговска дейност “. След реформите през 70 – те години Общинските съвети могат сами да управляват центрове или да сключат споразумение с частна институция за професионална рехабилитация и обучение на лица с увреждане, адаптирани към местните условия. Отворената заетост предвижда мерки, насочени специално към хората с увреждания. (186);(188);(197) Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|