Социално включване на лица с трайно намалена
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Закон за личната помощ
- Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. (52)
- Националната стратегия за хората с увреждания 2020 – 2030. (107)
- (180); (182);(170) Според EASPD
- EASPD
- EASPD и EUSE
- (163);(164);(191);(192); (203) Белгия
Раздел III на ЗХУ урежда правото и условията на труд на хората с увреждания: * Съгласно чл.35. хората с увреждания имат право да се трудят в обичайна, специализирана и защитена работна среда; * При спазване на изискванията на Закона за насърчаване на заетостта МТСП, АЗ и други заинтересовани страни, предлагат програми и мерки, гарантиращи възможности за трудова и социално – икономическа интеграция на хората с трайни увреждания, наравно със здравите лица; * По реда на същия закон се оказва съдействие на работодателите, които разкриват работни места за хора с трайни увреждания; * Хората с увреждания, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта, имат право на посреднически услуги за информиране и намиране на работа, както и за професионално ориентиране и обучение; * С цел обезпечаване на заетост за хората с трайни увреждания в обичайна работна среда в ЗХУ е въведен квотен принцип за работодателите при стриктно регламентиране на условията за наемане и санкции за представителите на бизнеса, които не спазват изискванията на закона; * Законът задължава работодателите да адаптират работното място към специфичните нуждите на човека с увреждане; * Както лицето с увреждане, така и работодателите имат право на посреднически услуги при търсене, респ. при наемане на работа; * Чл.44 и чл.45 от ЗХУ регламентират реда за финансово стимулиране на работодателите, осигурили работни места на лица с увреждане; * С чл.46 от ЗХУ се насърчава самостоятелната стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по реда на ЗХУ и чрез посредничеството на АЗ; * В чл.47 са посочени мерките за подпомагане на трудовата заетост на хората с увреждания, които включват подкрепа при разкриване и субсидиране на специализирани предприятия, кооперации на хора с увреждания и на трудово – лечебни бази, които имат за цел повишаване на производителността и конкурентоспособността на заетите в производствения процес; създаване на работна среда и условия за професионална подготовка и повишаване на квалификацията на работниците с увреждане. * В чл.50,(1) са определени данъчно – осигурителните преференции за хора с увреждания, заети в специализираните предприятия и кооперации и се посочва, че средствата по тази алинея се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с трайни увреждания. * Полагащите труд хората с трайни уреждания имат право на данъчни облекчения по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица; * С чл.51 – чл.52 от ЗХУ се определят функциите и създаването на Центровете за защитена заетост. Целите, принципите и политиките за подкрепа на ЗХУ, са залегнали в основата на новия Закон за личната помощ, влязъл в сила от 01.01.2019 г. (49) Важна цел на Закона е човекът с увреждане да бъде изведен от позицията на пасивен ползвател, като го превърне в отговорен потребител на услуги. Чрез механизма на лична помощ и съдействието на лични асистенти законодателят се стреми да подпомогне лицата с увреждания при упражняване на правото им на свободен избор и независим живот. Законът подкрепя интеграцията на лицата с увреждане в живота в общността, т.е. възможността им да живеят, да учат, да се реализират професионално, да прекарват свободното си време в среда по личен избор извън специализиранте институции. Новост в Закона е, че решението на АХУ важи до изтичане на срока в решението на ТЕЛК или до промяна на обстоятелства, подробно описани като хипотези в нормативния акт. Досегашната порочна практика принуждава хората с увреждания през определени интервали от време да повтарят административните процедури без да е налице промяна в техния жизнен и здравословен статус. Друг нов момент е, че ползвателите имат право на гъвкаво управление на часовете по такъв начин, че неизползваният брой часове през месеца да се използва през следващ период до края на годината по тяхна преценка съгласно техните индивидуални нужди. От 02.05.2019 г. е в сила Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. (52) Чл.1 и чл.2 от Закона урежда обществените отношения, свързани със субектите на социалната и солидарна икономика и мерките за тяхното насърчаване, както и условията и реда и правилата за дейността на социалните предприятия. Сред целите на тези мерки според чл.7, т.4(а) е облекчаване на достъпа до заетост, обучение, придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация с цел повишаване на жизнения стандарт на лицата с трайни увреждания. Друга цел на Закона е създаване на условия за социално включване и самостоятелен начин на живот на увредените лица. В края на 2020 г. е приета Националната стратегия за хората с увреждания 2020 – 2030. (107) При разработването на Стратегията водеща е Националната програма за развитие България 2030 (НПР България 2030), която очертава политиките за развитие във всички сектори на държавното управление. (100) НПР България 2030 е съобразена и с Програмата „Да преобразим света“ на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. (18) Документът, с хоризонт на действие до 2030 г., продължава политиките за пълноправно включване на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот, за осигуряване на достоен труд и борба с всички форми на бедност сред лицата с дефицити. Както вече беше бе споменато в Първа глава, с промяна в Наредбата за медицинската експертиза от 2021 г. хората с дефинитивни и необратими увреждания получават пожизнено процент намалена работоспособност и право да не се явяват на всеки три години за освидетелстване за заболявания. Обзорът на основните международни, европейски и национални актове, касаещи хората с увреждане, налага извода, че всички нормативни документи предлагат политики в защита на основните човешки права на лицата с увреждане като правото на равно третиране, на достъпност във всичките й измерения, на образование, на здравеопазване и рехабилитация, както и правото на труд като възможност за личностна реализация, подобряване на материалното положение, незвисимо функциониране и приобщаване на лицата с дефицити към обществото, в което живеят. Практики за осигуряване на заетост на хората с увреждания Материалите на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания (EASPD – European Association of Service Providers for Persons with Disabilities) и Европейския съюз за подкрепена заетост (EUSE – EuropeanUnion of Supported Employment) обобщават най – добрите практики на страните – членки на ЕС за трудова заетост на лицата с увреждане. EASPD'>(180); (182);(170) Според EASPD правните рамки и икономическите политики следва да насърчават активното включване на хората с увреждания на пазара на труда. Интеграционната политика на Асоцоацията се базира на схващането, че увреждането не е пречка за трудовата реализация на тази уязвима група и може да се постигне чрез сътрудничество между отделните сектори на икономиката, здравната и образователните системи, чрез осигуряване на достъпна среда и при зачитане на достойнството на тази уязвима група. Съществено значение в процесите на социално приобщаване както за EASPD, така и за EUSE е подкрепената заетост. От основно значение за модела на европейската подкрепена заетост са три елемента: равно заплащане за еднакъв труд; достъп до свободния трудов пазар; индивидуална подкрепа, съобразена с нуждите на работника и работодателя. Практиките на страните членки на ЕС за устойчиво и активно участие на пазара на труда на техните граждани с увреждания, популяризирани и от EASPD и EUSE, следват различни модели, които зависят от спецификата на техните правни системи, особеностите на народопсихологията и утвърдени през годините подходи към лицата с увреждания. Австрия Във Федералния закон за хората с увреждания на Австрия за лица с увреждания се приемат хора на всякаква възраст, които са трайно физически, умствено или психически увредени и поради това са възпрепятствани да се включат активно във важни области на живота като образованието, заетостта, работата, комуникацията, жилището и свободното време. Чл.7, (1) от Конституцията забранява дискриминацията поради увреждане. По Закона за заетостта на лицата с увреждания подлежат на регистрация хора със степен на инвалидност най – малко 50%, определена от медицинската експертиза. За да се квалифицира за защитена работа, лицето трябва да има производителност най – малко 50% от работник без увреждания. Законът за заетостта на хората с увреждания регламентира и целта на т.н. защитени работилници, предназначени главно за тези, които, поради естеството или тежестта на тяхното увреждане са способни на някаква работа с търговска стойност. Законът гарантира защита при уволнение. Представител на лицето с увреждане в предприятието следи дали са спазени изискванията по отношение на наетия и при необходимост прави предложения относно професията, обучението и специфичните нужди на служителите с увреждания. Съгласно Закона се предоставят субсидии за подпомагане на мобилността на увредените лица, слухови апарати и техническите средства за незрящи, ортопедични изделия. Интеграционните мерки за подкрепа на заетостта на увредените лица стимулират участието в отворена заетост, и професионалната рехабилитация. През 1992 г. е разработена форма на подкрепена заетост специално за хора с увреждания. Безработните увредени лица могат да бъдат съветвани от специалисти при избора на професия. Доброволчески организации предлагат насоки, обучение и коучинг. Създаденият Фонд за компенсаторни обезщетения насърчава професионалната интеграция на лицата с увреждания чрез финансиране на премии за работодателите за сключване на договори за работа в защитени цехове, за наемане на по – голяма квота от работници с увреждания и за адаптиране на работното място. (163);(164);(191);(192); (203) Белгия Конституцията на Белгия не предвижда клаузи относно хората с увреждания. През 1963 г. е създаден Национален фонд за социална и трудова рехабилитация на хора с увреждания, който ги определя като „лица със значителни ограничения в шансовете си за социална и професионална интеграция, дължащи се на незачитане или намаляване на физическата и / или умствена способност”. Въпреки че законите не задължават бизнеса да наема лица в неравностойно положение, съществуват субсидии за работодатели от частния и държавния сектор, които наемат лица с увреждане. Някои форми за трудова заетост са предназначени конкретно за увредените лица. Сред тях са: всички частни компании и дружества на свободния пазар; социалният пазар на труда, частично финасиран от държавата; социалните предприятия, които предлагат работа на дългосрочно безработни или такива без завършено средно образование. Професионално ориентиране за хора с функционални дефицити в системата на Белгия се организира посредством организации и центрове за специализирано обучение, защитени предприятия, трудово посредничество и др., като: GТB (Специализирано ориентиране и консултиране). По схемата „професионално ориентиране и насочване към подпомагане“ GTB работи с хора с увреждания с цел преодоляване на бариерите и насърчаването им към включване в защитено, социално или обикновено предприятие; Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|