Респонденти
|
Относителен дял (%)
|
брой лица
|
Пол
|
Мъже
|
43.5
|
239
|
Жени
|
56.5
|
311
|
Възраст
|
от 18 – 35 г.
|
16.7
|
92
|
от 35 – 55 г.
|
33.1
|
182
|
от 55 – 65 г.
|
28.7
|
158
|
над 65 г.
|
21.5
|
118
|
Семеен статус
|
Омъжена / женен
|
38
|
209
|
Неомъжена /неженен
|
21.6
|
119
|
Разведен / а
|
17.6
|
97
|
Вдовец / вдовица
|
13.3
|
73
|
Живеещ с партньор на съпружески начала
|
9.5
|
52
|
Образование
|
С висше образование
|
41.45
|
228
|
Със средно образование, в т.ч. студенти
|
45.82
|
252
|
С основно образование
|
12
|
66
|
Не посещавал училище
|
0.73
|
4
|
|
|
|
Табл. 5 Социално – демографски профил на респондентите
Данните сочат, че по – активни в допитването са жените (56%), в сравнение с мъжете (43.5%). Преобладава броят участници на възраст между 35 – 55 години (33.1%), следван от тези на възраст между 55 – 65 години (28.7%). Респондентите над 65 години са 21.5%. Най – малък е броят във възрастовия интервал 18 – 35 години (16.7%). По отношение на семейния статус доминират женените (38%); неженените съставляват 21.6%; разведените са 17.6%; овдовелите са 13.3%, а живущите на семейни начала са 9.5% от респондентите. Броят на анкетираните със средно образование, сред които са и студентите, надвишава незначително този на респондентите с висше образование съответно 45.82% спрямо 41.45%; лицата с основно образование са 12% от участниците, а тези, които не са посещавали училище са 0.73%. Предположенията са, че социо – демографският профил на участниците в допитването оказва влияние върху значителна част от отговорите на следващите въпроси от анкетата.
Въпроси 5, 6.1 – 6.3 от Раздел II на анкетата, визуализирани във Фиг.9 – Фиг.12, имат за цел да изяснят степента, вида и броя на заболяванията и уврежданията на респондентите, констатирани от органи на медицинската експертиза.
Фиг. 9 Степен на намалена работоспособност
Във Фиг.9 са отразени следните данни за броя на хората с увреждане, участвали в допитването, и тяхната степен на намалена работоспособност, изразена в проценти: най висок е броят от 187 души на лица със степен на увреждане между 71% – 90%; 174 души са с увреждане между 51% –70%; 95 участници в допитването са с най – висока степен на увреждане от 91% – 100%; под 50% увреждане, изискващо продължително поддържащо специфично лечение имат 94 души или 17.1% от респондентите.
Въпросът от анкетата, който касае вида на хроничните инвалидизиращи заболяванията, е изготвен на базата на информацията от чл.37 ал.3 от ЗЗО. (135) (Фиг.10) Тъй като въпросът дава възможност за посочване на повече от едно инвалидизиращо заболяване, процентите на отговорите надхвърлят 100%. Резултатите показват, че преобладават респондентите със сърдечно – съдови заболявания (26%); приблизително равен е делът на тези с ендокринни и метаболитни заболявания (22.5%) и на лицата с увреждания със заболявания на нервната система (22.4%); 20.2% от анкетираните са посочили инвалидизиращи заболявания на костно – мускулната система; 19.3% от анкетираните страдат от онкологични заболявания; близки са числата на деклариралите вродени аномалии (12.9%) и заболявания на дихателната система (12.2%); от бъбречни заболявания, довели до ТНР, са засегнати 10.2%, а от психични – 9.3%; приблизително еднакъв брой са респондентите с болести на храносмилателната система (7.6%) и на тези с гинекологични заболявания (7.3%); близки са данните за анкетираните със заболявания на кръвта и кръвотворните органи (6.4%) и на тези с белодробна и други форми на туберкулоза (5.8%); имунологични заболявания като инвалидизиращ фактор са посочили едва 2.5%; най – нисък е процентът на анкетираните с изкуствени отвори и претърпелите органна и тъканна трансплантация – 0.5%.
Сподели с приятели: |
