Социално включване на лица с трайно намалена
Фиг. 10 Вид на заболяванията (според засегнатите органи и системи)
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фиг. 11 Вид увреждане
- Фиг. 12 Брой увреждания, констатирани с решения на експертна комисия Чрез отговора въпроси 7.1 – 7.4 от Раздел III
- (Николов А. 2019)
| Фиг. 10 Вид на заболяванията (според засегнатите органи и системи)
Важни с оглед темата на дисертационния труд са данните за вида увреждане, отразени във Фиг.11. Фиг. 11 Вид увреждане Преобладаващият брой респонденти от 73.8%, декларират, че увреждането им е придобито; 18.7% твърдят, че тяхното придобито увреждане не е свързано с вродена аномалия; 6.9% декларират, че увреждането им е следствие от вродената аномалия. Вродено увреждане посочват 42.5% от респондентите. Тези данни се разминават с данните от Фиг.3, при които 12.9% респондентите посочват вродените аномалии като вид на инвалидизиращото заболяване. Това се дължи на обстоятелството, че анкетираните изпитват затруднения при разграничаването на понятията „вид увреждане“ и „вид заболяване“. Броят увреждания, констатирани с решения на експертна комисия, визуализирани във Фиг.12, сочат превес на анкетираните с две и повече инвалидизиращи увреждания (51.6%) в сравнение с тези, които декларират едно инвалидизиращо увреждане (48.4%). Фиг. 12 Брой увреждания, констатирани с решения на експертна комисия Чрез отговора въпроси 7.1 – 7.4 от Раздел III на анкетата, представени във Фиг.13 – Фиг.16, авторът на дисертационната разработка търси да установи взаимовръзката между стандарта на живот, доходите, общото здравословно и емоционално – психическо състояние според самите анкетирани. В тази част на анкетата е засегнат и въпросът за спепента на информираност на лицата с увреждания за ползите от актуалните промени в нормативната уредба, която урежда тяхното положение. Докторантът цели да установи влиянието на тези фактори върху нагласите на лицата с увреждане да подобрят своите доходи и жизнен стандарт, а оттук и своя емоционално – психически комфорт чрез реализиране приходи от трудова заетост. При анализа на данните от този раздел следва да се имат предвид следните статистически данни, които оказват влияние върху личната преценка на всеки респондент при избора на подходящ отговор: минималната работна заплата (МРЗ), съгласно ПМС №331 от 26 ноември 2020 г., заплатата е била – 650 лв.(122) По данни на НСИ средномесечният размер за линията на бедност за 2019 г. е 413.0 лв., а за 2020 г. – 451.0 лв. В края на 2019 г. средната работна заплата за страната е 1313 лв. и е приблизително същата през 2020 г. От друга страна изследванията за доходите и условията на живот (EU – SILS) отбелязват ръст в линията на бедност от 351 лв. на 413 лв. през 2019 г. Медианният доход на лице от домакинство според EU – SILC за 2019 г. е 688 лв., т.е данните сочат, че все повече домакинства попадат в групата на бедните. Повишените нива на безработица през 2020 г. намаляват шансовете за реализация и социално включване на представителите на уязвимите групи, в т.ч. и на лицата с увреждания, и води до ръст на бедността сред тези групи от обществото.(Николов А. 2019) На фона на горната статистика най – висок процент анкетирани (45.5%) декларират средномесечен доход от 200 – 500 лв., който е значително по – нисък от нивата на МРЗ през 2019 и 2020 г.; 40.4% декларират доход над 500 лв., а 14.2% – доход между 100 и 200 лв., който е значително по – нисък от средномесечния размер за линията на бедност през изследвания период.(Фиг.13) Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|