Социално включване на лица с трайно намалена
Табл. 6 Връзка между някои социодемографски показатели и социалното включване на
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Показател Възраст Пол
- Табл. 6 (Продължение) Връзка между някои социодемографски показатели и социалното включване на лица с намалена работоспособност чрез трудова заетост.
- Показател Степен на намалена работоспо-собност
- Брой на трайните увреждания
- вероятно се дължат на големите вариации в данните от анкетното проучване.
- ОТНОШЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ТЯХНАТА ГОТОВНОСТ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ ЧРЕЗ ТРУДОВА ЗАЕТОСТ
- (171); (Murchison C., 1967)
| Табл. 6 Връзка между някои социодемографски показатели и социалното включване на
лица с намалена работоспособност чрез трудова заетост.
Табл. 6 (Продължение) Връзка между някои социодемографски показатели и социалното включване на лица с намалена работоспособност чрез трудова заетост.
По отношение на връзката между самооценката на респондентите относно техния среден месечен доход и социодемографските показатели се наблюдават статистически значими връзки за всички показатели с изключение на пола (p = 0.408 > 0.05) и вида и степента на увреждане (p = 0.415 > 0.05). Коефициентите на Крамер за тези два показателя (Cramer’s V = 0.057 и 0.060 < 0.33) са доказателство за слабата корелативна връзка между тях и самооценката на респондентите относно техния среден месечен доход. За останалите показатели коефициентите на Крамер варират в границите от 0.161 до 0.415, т.е. наблюдава се слаба до умерена корелативна връзка. Връзката между самооценката на респондентите относно стандарта им на живот и социодемографските показатели възраст (p = 0.107 > 0.05) и пол (p = 0.179 > 0.05) е статистически незначима, т.е. те също не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. За тези показатели коефициентите на Крамер са съответно (Cramer’s V = 0.162 и 0.094 < 0.33) т.е. корелационното отношение е много слабо. Връзката между самооценката на респондентите относно стандарта им на живот и всички останали показатели е статистически значима, въпреки че коефициентите на Крамер са в границите от 0.105 до 0.254, т.е. съществува слаба корелация между тях. Връзката между самооценката на респондентите относно вида помощ и подкрепа, от които се нуждаят и социодемографските показатели образование (p = 0.217 > 0.05) и брой на трайните увреждания (p = 0.153 > 0.05) е статистически незначима. За всички останали показатели се наблюдава статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите (p < 0.05). На база коефициентите на Крамер за всички социодемографски показатели (от 0.342 до 0.427 < 0.66) се регистрира умерена корелативна връзка. Коефициентите на Крамер (от 0.176 до 0.268 < 0,33) показват слаба корелативна връзка между социодемографските показатели и самооценката на респондентите относно вида подкрепа в семейна или домашна среда, с изключение на показателя семеен статус, при който корелативната връзка е умерена (Cramer’s V = 0.502 < 0.66). Все пак връзката между самооценката на респондентите относно вида подкрепа в семейна или домашна среда и всички изследвани социодемографски показатели е статистически значима (p < 0.05) за съответното изследване. Връзката между самооценката на респондентите относно вида на използваната социална услуга, лична помощ или подкрепяща мярка и социодемографските показатели възраст (p = 0.078 > 0.05) и пол (p = 0.806 > 0.05) е статистически незначима, т.е. те не влияят на отговорите на респондентите. За тези показатели коефициентите на Крамер са съответно (Cramer’s V = 0.152 и 0.098 < 0.33) т.е. корелацията е слаба. Корелационното отношение между самооценката на респондентите относно вида на използваната социална услуга, лична помощ или подкрепяща мярка и всички останали социодемографски показатели е слабо (Cramer’s V = 0.176 и 0.265 < 0.33), но въпреки това влиянието им върху отговорите на респондентите е статистически значимо за изследването (p < 0.05). Връзката между самооценката на респондентите относно възможността им за самостоятелно изпълнение на рутинни дейности и социодемографските показатели възраст (p = 0.308 > 0.05) и семеен статус (p = 0.349 > 0.05) е статистически незначима. Отговорите на респондентите не зависят от възрастта и семейния статус. За тези показатели коефициентите на Крамер са съответно (Cramer’s V = 0.253 и 0.250 < 0.33) т.е. корелацията е много слаба. Връзката между самооценката на респондентите относно възможността им за самостоятелно изпълнение на рутинни дейности и всички останали показатели е статистически значима. Коефициентите на Крамер за показателите вид увреждания (Cramer’s V = 0.269 < 0.33) и брой на трайните увреждания (Cramer’s V = 0.294 < 0.33) показват слаби корелативни зависимости, но за останалите показатели варират в границите от 0.336 до 0.453 < 0.66, т.е. налице е умерена корелация. По отношение на връзката между самооценката на респондентите относно психо – социалните им реакции и функции в домашна среда и на обществени места и социодемографските показатели се наблюдават статистически значими връзки само за показателите образование, степен на намалена работоспособност и вид и степен на увреждане (p < 0.05). Коефициентите на Крамер за тези показатели са съответно (Cramer’s V = 0.379; 0.360 и 0.412 < 0.66), т.е. установена е умерена корелативна връзка между тях и отговорите на респондентите относно самооценката им на психо – социалните им реакции и функции в домашна среда и на обществени места. За останалите показатели коефициентите на Крамер варират в границите от 0.329 до 0.363, т.е. въпреки статистическата незначимост на връзките, те са с умерена сила. Връзката между самооценката на респондентите относно възможностите им за самостоятелно социално общуване и функциониране и социодемографските показатели пол (p = 0.416 > 0.05) и брой на трайните увреждания (p = 0.071 > 0.05) е статистически незначима, т.е. тези показатели не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. За тези показатели коефициентите на Крамер са съответно (Cramer’s V = 0.241 и 0.280 < 0.33) т.е. корелацията е много слаба. Връзката между самооценката на респондентите относно възможностите им за самостоятелно социално общуване и функциониране и всички останали показатели е статистически значима. Коефициентите на Крамер за останалите показатели варират в границите от 0.276 до 0.324 < 0.33 показват слаби корелативни зависимости. Връзката между мнението на респондентите относно ползата от актуалните промени в законодателството, касаещи хората с уврежадания и социодемографските показатели пол (p = 0.272 > 0.05) и вид на уврежданията (p = 0.580 > 0.05) е статистически незначима, т.е. тези показатели не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Потвърждение за това са стойностите на коефициентите на Крамер за тези показатели (Cramer’s V = 0.084 и 0.136 < 0.33) т.е. корелацията е много слаба. Връзката между мнението на респондентите относно ползата от актуалните промени в законодателството, касаещи хората с уврежадания и всички останали показатели е статистически значима. Коефициентите на Крамер за останалите показатели варират в границите от 0.101 до 0.207 < 0.33 и доказват слабата корелация между зависимостите. Връзката между мнението на респондентите относно трудовата заетост на хората с увреждания и социодемографският показател пол (p = 0.076 > 0.05) е статистически незначима, т.е. полът не влияние върху отговорите на респондентите. Слабата корелативна връзка се потвърждава от коефициента на Крамер (Cramer’s V = 0.246 < 0.33). Връзката между мнението на респондентите относно трудовата заетост на хората с увреждания и всички останали показатели е статистически значима, въпреки че коефициентите на Крамер показват слаба корелация между зависимостите (Cramer’s V от 0.225 до 0.298 < 0.33). Връзката между мнението на респондентите относно причините хората с увреждания да участват на трудовия пазар и социодемографските показатели пол (p = 0.311 > 0.05) и степента на намалена работоспособност (p = 0.115 > 0.05) е статистически незначима, т.е. тези показатели не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Потвърждение за това са стойностите на коефициентите на Крамер за тези показатели (Cramer’s V = 0.145 и 0.155 < 0.33) показващи, че корелацията е слаба. Коефициентите на Крамер за останалите показатели варират в границите от 0.158 до 0.243 < 0.33 и доказват слабата корелация между зависимостите. Въпреки това, връзката между мнението на респондентите относно причините хората с увреждания да участват на трудовия пазар и всички останали показатели е статистически значима. Връзката между активността на хората с увреждане при търсене на работа и социодемографските показатели пол (p = 0.457 > 0.05), вид увреждане (p = 0.999 > 0.05) и брой на трайните увреждания (p = 0.143 > 0.05) е статистически незначима. Всички останали показатели влияят статистически значимо върху отговорите на респондентите (p < 0.05). На база коефициентите на Крамер за всички социодемографски показатели (от 0.161 до 0.254 < 0.33) се регистрира слаба корелативна връзка. По отношение на връзката между мнението на респондентите дали одобряват квотния принцип за наемане на работа на хора с увреждане и социодемографските показатели се наблюдават статистически значими връзки само с показателите образование, вид увреждане и вид и степен на увреждане (p < 0.05). Коефициентите на Крамер за тези показатели са съответно (Cramer’s V = 0.173; 0.180 и 0.097 < 0.33), т.е. установена е слаба корелативна връзка между тях и отговорите на респондентите дали одобряват квотния принцип за наемане на работа на хора с увреждане. За останалите показатели коефициентите на Крамер варират в границите от 0.047 до 0.114, т.е. статистическата незначимост на връзките се потвърждава от слабото корелационно отношение между зависимостите. Връзката между мнението на респондентите относно причините, поради които работодателите се въздържат да наемат хора с увреждания и социодемографските показатели степен на намалена работоспособност (p = 0.107 > 0.05); вид увреждане (p = 0.339 > 0.05) и брой на трайните увреждания (p = 0.158 > 0.05) е статистически незначима, т.е. тези показатели не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Потвърждение за това са стойностите на коефициентите на Крамер за тези показатели (Cramer’s V = 0.255; 0.237 и 0.262 < 0.33) показващи, че корелацията е слаба. Коефициентите на Крамер за останалите показатели варират в границите от 0.267 до 0.311 < 0.33 и доказват слабата корелация между зависимостите. Въпреки това, връзката между мнението на респондентите относно причините, поради които работодателите се въздържат да наемат хора с увреждания и всички останали показатели е статистически значима. По отношение на връзката между мнението на респондентите относно причините, поради които значителна част от хората с увреждане са безработни и социодемографските показатели се наблюдават статистически значими връзки само за показателите семеен статус и вид увреждане (p < 0.05). Коефициентите на Крамер за тези показатели са съответно (Cramer’s V = 0.388 и 0.381 < 0.66), т.е. установена е умерена корелативна връзка между тях и мнението на респондентите относно причините, поради които значителна част от хората с увреждане са безработни. За останалите показатели коефициентите на Крамер варират в границите от 0.331 до 0.381, т.е. въпреки статистическата незначимост корелациите са с умерена сила. Връзката между мнението на хората с увреждане дали биха се включили в курсове за квалификация и преквалификация, ако работят и социодемографските показатели пол (p = 0.713 > 0.05) и вид и степен на увреждане (p = 0.239 > 0.05) е статистически незначима. Всички останали показатели влияят статистически значимо върху отговорите на респондентите (p < 0.05). На база коефициентите на Крамер за всички социодемографски показатели (от 0.091 до 0.222 < 0.33) се наблюдава слаба корелативна връзка. Връзката между мнението на респондентите дали биха започнали свой собствен бизнес и социодемографските показатели се наблюдават статистически значими връзки само за показателите семеен статус, образование и степен на намалена работоспособност (p < 0.05). Коефициентите на Крамер за тези показатели са съответно (Cramer’s V = 0.175; 0.355 и 0.120 < 0.66), т.е. установена е слаба до умерена корелативна връзка между тях и мнението на респондентите дали биха започнали свой собствен бизнес. За останалите социодемографски показатели коефициентите на Крамер варират в границите от 0.049 до 0.154, т.е. въпреки статистическата значимост на влиянието на показателите, корелациите са слаби. Връзката между мнението на хората с увреждане дали биха наели на работа хора с увреждания, ако започнат свой бизнес и социодемографските показатели възраст (p = 0.120 > 0.05) и брой на трайните увреждания (p = 0.073 > 0.05) е статистически незначима. Всички останали показатели влияят статистически значимо върху отговорите на респондентите (p < 0.05). На база коефициентите на Крамер (от 0.124 до 0.197 < 0.33) се наблюдава слаба корелативна връзка между всички социодемографски показатели и мнението на хората с увреждане дали биха наели на работа хора с увреждания, ако започнат свой бизнес. В заключение може да се обобщи, че показателят пол оказва най-малко влияние върху отговорите на респондентите, касаещи социалното включване на лица с намалена работоспособност чрез трудова заетост. Слабите корелативни зависимости най – вероятно се дължат на големите вариации в данните от анкетното проучване. Резултати и анализи от емпиричното проучване за отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания и тяхната готовност за социална интеграция чрез трудова заетост Въпросите към анкетата ОТНОШЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ТЯХНАТА ГОТОВНОСТ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ ЧРЕЗ ТРУДОВА ЗАЕТОСТ, на която се базират емпиричните изследвания, са публикувани в ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Изследването e проведено през периода октомври – декември 2019 г. и е реализирано чрез доброволни и анонимни анкети на хартиен и електронен носител с 250 участници с различен социо – демографски профил от цялата страна. Изборът на целевата група е детерминиран от факта, че проблемите на хората с увреждания, както и промените в нормативната уредба, касаеща всички аспекти на техния живот, в т.ч. тяхната трудова интеграция, нямат регионален характер, а засягат интересите на цялото обществото. От всички участници в допитването 100 души са попълнили хартиен вариант на анкетата. Останалите са посочили отговорите си в нейната електронна форма. Всички 28 въпроса са групирани в 5 раздела, целта на които е да констатират мнението на респондентите към момента на изследването. Някои от тях предполагат повече от един възможен отговор, поради което общият сбор проценти на отговорите на тези въпроси надвишават 100%. В някои случаи респондентите не са посочили нито един от предложените варианти на отговор, поради което общият процент на регистрираните отговори е под 100%. Актуалните статистически данни, цитирани в раздела ВЪВЕДЕНИЕ, показват, че у нас хората с увреждания са все още слабо представени на пазара на труда. Политиките за социално включване чрез заетост на хората с увреждания са многоаспектен процес, който предполага активни действия за тяхното насърчаване да търсят и намират работа, за подкрепа от страна на работодателите, които желаят да предложат работни места на лица с увреждания и за промяна в нагласата на обществото да приеме като равни лица с функционални дефицити на паразара на труда. С други думи значителна част от тези действия са насочени както към увредените лица, така и към тези без увреждания по начин, който позволява на социалната система да създаде подходящи условия за трудова реализация на тази уязвима група, за преодоляване на сегрегацията, недоверието и негативните нагласи у някои представители на обществото спрямо трудовия потенциал на хората с увреждания. В контекста на казаното до тук са важни начините, по които широката общественост възприема проблемите на хората с увреждания в тяхната цялост, степента на осведоменост на обществото относно политиките на държавата за насърчаване на тяхната заетост и готовността им да се интегрират чрез трудова заетост, както и готовността на хората без дефицити да приемат като равни лицата с увреждания на трудовия пазар. При структурирането на анкетата авторът изхожда от факта, че хората се отнасят по различен начин към труда. Ако за някои трудът е ценност сам по себе си, а за други това е средство за постигане на материално благополучие, а за трети – необходимост. Нерядко хората биват разделяни въз основа на пол, възраст, етнос, социален статус, образование и др., а в сферата на труда – на „работещи” и „неработещи”, „активни” и „пасивни” и др. Един от най – важните критерии за диференциация по отношение на професионалната реализация е т.н. дихотомна категоризация, при която хората се делят на „работоспособни” и „неработоспособни”, на „способни” и „неспособни”, на „можещи” и „неможещи”. По отношение на лица с увреждане сред някои представители на обществото все още битува мисленето за маргинализация и автомаргинализация на тази уязвима група на пазара на труда, за тяхната социална пасивност и зависимост от институциите, за нежеланието и неспособността им да се интегрират в социума чрез труд. Подборът на въпросите, включени в настоящото изследване, до голяма степен е повлиян от утвърдените два подхода към проблемите на хората с увреждания – медицинския и социалния (47, 155). Ако медицинският подход се фокусира върху биологичните и функционалните дефицити, които възпрепятстват хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот, то социалният подход акцентира върху физическия и интелектуалния капацитет на увреденото лице. Наред с морално – етичните аргументи в условията на демографска криза и недостиг на работна ръка в европейски и национален мащаб особена актуалност придобиват и икономическите фактори. Социалните системи намират за по – рационално да се инвестира в насърчаване на трудовата активност и качеството на човешкия капитал сред лицата с увреждане, отколкото да се прилагат различни механизми за компенсация на техните дефицити. Друг аспект на настоящото проучване e влиянието на житейския опит на участниците (65, 66). Отношението на широката общественост към лицата с увреждане нерядко е резултат от негативни стереотипни нагласи, от влиянието на медиите, от контакта с такива лица в случаите, когато се полагат ежедневни грижи за тях в семейството или от служители в социална или здравна институция, дори от клишираната графична визуализация, наложена в медиите и на публични места за „обозначаване“ на хората с увреждания. Така, ако едни представители на обществото демонстрират емпатия и толерантност към идеята за социално приобщаване на увредените, то лицата, които имат непосредствен опит от ежедневните грижи, които полагат за хората от този контингент в семейството или в специализирани институции, нерядко изразяват различно мнение по някои от поставените в проучването въпроси. (171); (Murchison C., 1967) Динамиката в нагласите на самите хора с увреждания за интеграция в социума чрез труд в контекста на актуалните законодателни инициативи също не е достатъчно изследвана. Една от целите на анкетното проучване е да бъдат идентифицирани обществените настроения по темата, които от една страна биха могли да съдействат за изясняване на нагласите към хората с увреждания по отношение социалното им включване чрез заетост, и от друга страна – да допринесат за стимулиране на интеграционните процеси по отношение на трудовата реализация на лицата с увреждания. Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||