Въпреки критичното отношение на обществеността към трудовата активност на част от лицата с увреждане, резултатите от анкетното проучване потвърждават хипотезата, че к
Въпреки критичното отношение на обществеността към трудовата активност на част от лицата с увреждане, резултатите от анкетното проучване потвърждават хипотезата, че координираните усилия на административни и образователни институции, правителствени и неправителствени организации и медиите допринасят за позитивна промяна в обществените нагласи за подкрепа на трудовата интеграция на лицата с трайно намалена работоспособност чрез заетост, съответстваща на тяхното образование и трудов потенциал. От друга страна изследването показва, че правителствените политики, насочени към социалното включване на лицата с увреждане, вкл. чрез участието им на трудовия пазар, се нуждаят от активно популяризиране не само сред широката общественост, но сред самите лица с увреждания, поради недостатъчната им трудова инициативност и поради факта, че те все още са обект на дисктриминация при кандидатстване за работа. Втората част от емпиричното проучване на отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания изследвавръзката и влиянието на социодемографските показатели ВЪЗРАСТ, ПОЛ, СЕМЕЕН СТАТУС, ОБРАЗОВАНИЕ И НАСЕЛЕНО МЯСТО на представители на широката общественост върху социалното включване на лица с трайно намалена работоспособност чрез трудова заетост, установени и с помощта на 𝜒2 – анализ.Номерацията на таблиците от тази част на емпиричното проучване е независима от хронологията в номерирането на таблиците, обобщаващи данните от емпиричното изследване чрез метода на 𝜒2 – анализа, приложен в другите анктети.
Анализът на връзката между социодемографските показатели и отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания показва следните резултати (Таблица 6):
Не съществува статистически значима връзка между мнението на респондентите относно причините хората с увреждания да се чувстват изолирани от активния живот на обществото и всички изследвани социодемографски показатели (p > 0.05), т.е. те не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер (Cramer’s V) варират в границите от 0.098 до 0.135 < 0.33, което доказва слабата корелативна връзка между всички изследвани социодемографски показатели и мнението на респондентите относно причините хората с увреждания да се чувстват изолирани от активния живот на обществото.
