Социално включване на лица с трайно намалена
Табл.12 Връзка между някои социодемографски показатели и отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Показател Възраст Пол
- Табл. 12 (Продължение) Връзка между някои социодемографски показатели и отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания
- Резултати и анализи от емпиричното проучване на тенденциите в нагласата на работодателите да наемат хора с увреждания
- НАГЛАСА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА НАЗНАЧАВАТ НА РАБОТА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
- Раздел I
Табл.12 Връзка между някои социодемографски показатели и отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания
отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания
Подобни са резултатите, показващи връзката между мнението на респондентите относно термина, който е по – подходящ от термина „хора с увреждания“ и социодемографските показатели. Не се наблюдават статистически значими връзки за всички показатели с изключение на образованието (p = 0.038 < 0.05). Въпреки че, коефициентът на Крамер за този показател показва слаба корелативна връзка (Cramer’s V = 0.170 < 0.33), той оказва статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. По отношение на отговорите на респондентите дали са общували с хора с увреждания не е отчетено статистически значимо влияние на нито един от изследваните социодемографски показатели (p > 0.05). Коефициентите на Крамер (Cramer’s V) варират от 0.042 до 0.153 < 0.33 т.е. корелационното отношение е много слабо. По отношение на връзката между мнението на респондентите относно вида чувства, които изпитват, когато срещнат човек с увреждане и изследваните социодемографски показатели се наблюдава статистически значимо влияние само на показателите възраст и образование (p < 0.05). Коефициентите на Крамер за тези показатели са съответно (Cramer’s V = 0.235 и 0.221 < 0.33), т.е. установена е слаба корелативна връзка между тях и отговорите на респондентите относно вида чувства, които изпитват, когато срещнат човек с увреждане. За останалите показатели коефициентите на Крамер варират в границите от 0.145 до 0.218 < 0.33, т.е. корелацията е слаба, а тези показатели не влияят статистически значимо на отговорите на респондентите (p > 0.05). Връзката между отговорите на респондентите дали се притесняват от общуването с хора с увреждане и социодемографските показатели възраст и семеен статус е статистически значима (p < 0.05). Всички останали показатели не влияят статистически значимо върху отговорите им (p > 0.05). На база коефициентите на Крамер за всички социодемографски показатели (от 0.110 до 0.182 < 0.33) отново се наблюдава слаба корелативна връзка. Показателите възраст и семеен статус също влияят статистически значимо (p < 0.05) върху мнението на респондентите дали срещат често хора с увреждане на улицата, в обществения транспорт, в образователните и културните институции, въпреки че коефициентите на Крамер (Cramer’s V = 0.165 и 0.195 < 0.33) показват слабо корелативно отношение. Коефициентите на Крамер (Cramer’s V = 0.050; 0.054 и 0.109 < 0.33) показват слаба корелативна връзка между социодемографските показатели пол, образование и населено място и мнението на респондентите дали срещат често хора с увреждане на улицата, в обществения транспорт, в образователните и културните институции, т.е. тези показатели не влияят статистически значимо на отговорите на респондентите (p > 0.05). Връзката между мнението на респондентите относно вида проблеми, с които се сблъскват най – често хората с увреждане и социодемографските показатели семеен статус и населено място (p < 0.05) е статистически значима. Коефициентите на Крамер са съответно (Cramer’s V = 0.415 и 0.436 < 0.66) т.е. наблюдава се умерена корелация между тези показатели и отговорите на респондентите. Корелационното отношение между останалите показатели и мнението на респондентите относно вида проблеми, с които се сблъскват най – често хората с увреждане също е умерено (Cramer’s V = 0.378; 0.358 и 0.369 < 0.66), въпреки че влиянието им върху отговорите на респондентите е статистически незначимо (p > 0.05). Връзката между мнението на респондентите дали биха помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не може сам да се справи и всички социодемографски показатели е статистически незначима (p > 0.05), т.е. никой от показателите не влияе върху отговорите на респондентите. Доказателство за това е слабата корелативна връзка (коефициентите на Крамер варират от 0.142 до 0.178 < 0.33). По отношение на мнението на респондентите относно вида помощ, от която се нуждаят хората с увреждания всички социодемографски показатели с изключение на показателя населено място (p = 0.047 < 0.05) не оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер за всички показатели варират в границите от 0.213 до 0.287 < 0.33 и показват слаби корелативни зависимости. От всички изследвани показатели само показателят образование (p = 0.048 < 0.05) оказва статистически значимо влияние върху мнението на респондентите кои фактори са важни за определяне на вида помощ на хората с увреждане. Останалите социодемографски показатели не влияят статистически значимо върху мнението на респондентите (p > 0.05). Коефициентите на Крамер варират в границите от 0.129 до 0.162 < 0.33 и доказват слабата корелация между мнението на респондентите и всички изследвани показатели. Във връзка с мнението на респондентите кои са компетентните органи, които трябва да преценяват вида и обема на помощта за хората с увреждане не е установено статистически значимо влияние на никой от изследваните социодемографски показатели (p > 0.05). Това се потвърждава и от слабата корелативна връзка между зависимостите (стойностите на коефициента на Крамер са от 0.172 до 0.195 < 0.33). От всички изследвани показатели само показателят населено място (p = 0.000 < 0.05) оказва статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите къде живеят хората с увреждане. Останалите социодемографски показатели не влияят статистически значимо върху отговорите им (p > 0.05). Коефициентите на Крамер варират в границите от 0.124 до 0.292 < 0.33 и доказват слабата корелация между мнението на респондентите и всички изследвани показатели. По отношение на мнението на респондентите къде трябва да живеят хората с увреждане показателите образование и населено място (p < 0.05) оказват статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите. Останалите показатели не влияят статистически значимо върху отговорите им. Коефициентите на Крамер за всички показатели варират в границите от 0.062 до 0.263 < 0.33, т.е. отново се наблюдават слаби корелативни зависимости между мнението на респондентите и изследваните показатели. Връзката между мнението на респондентите къде трябва да учат и работят пълнолетните лица с увреждане и всички социодемографски показатели (p < 0.05) с изключение на показателя възраст (p = 0.319 > 0.05) е статистически значима, т.е. всички показатели без показателя възраст влияят върху отговорите на респондентите. Коефициентите на Крамер за всички показатели варират в границите от 0.188 до 0.313 < 0.33 и доказват слабата корелация между зависимостите. От всички изследвани показатели само показателят семеен статус (p < 0.05) оказва статистически значимо влияние върху отговорите на респондентите дали се интересуват от промените в законодателството, свързани с хората с увреждане. Останалите социодемографски показатели не влияят статистически значимо върху отговорите им (p > 0.05). Коефициентите на Крамер варират в границите от 0.148 до 0.189 < 0.33 и доказват слабата корелация между мнението на респондентите и всички изследвани показатели. Отговорите на респондентите дали одобряват промените в Закона за хората с увреждания се влияят статистически значимо само от показателя населено място (p = 0.013 < 0.05), въпреки че коефициента на Крамер показва слаба корелативна връзка (Cramer’s V = 0.159 < 0.33). Останалите социодемографски показатели не влияят статистически значимо върху отговорите на респондентите (p > 0.05). На база коефициентите на Крамер (от 0.010 до 0.156 < 0.33) за тях е установена слаба корелативна връзка. Отговорите на респондентите дали одобряват промените в Наредбата за медицинската експертиза не се влияят статистически значимо от нито един социодемографски показател (p > 0.05). На база коефициентите на Крамер (от 0.074 до 0.156 < 0.33) тук също е установена слаба корелативна връзка. Връзката между отговорите на респондентите дали са забелязали промяна в отношението на обществото към хората с увреждане и показателя пол (p = 0.402 > 0.05) е статистически незначима. Този показател е с най-нисък коефициент на Крамер (Cramer’s V = 0.085 < 0.33) сравнено с всички останали показатели и потвърждава слабото влияние на пола върху отговорите на респондентите. Всички останали показатели влияят статистически значимо върху отговорите на респондентите (p < 0.05), въпреки че отново се забелязва слаба корелативна връзка (коефициентите на Крамер варират от 0.154 до 0.209 < 0.33). По отношение на мнението на респондентите как би се отразило включването на лицата с увреждане върху образователния и производствения процес само показателя образование оказва статистически значимо влияние (p < 0.05). Коефициентът на Крамер за този показател е Cramer’s V = 0.506 < 0.66, т.е. налице е умерена корелативна връзка между него и отговорите на респондентите. За останалите показатели коефициентите на Крамер варират в границите от 0.181 до 0.203, т.е. статистическата незначимост на влиянието им се потвърждава от слабото корелационно отношение между зависимостите. Връзката между мнението на респондентите дали се е променила нагласата на работодателите да наемат на работа хора с увреждания и всички изследвани социодемографски показатели е статистически незначима (p > 0.05), т.е. те не влияят върху отговорите на респондентите. Потвърждение за това са стойностите на коефициентите на Крамер (от 0.015 до 0.133 < 0.33), които отново показват, че корелацията е слаба. По отношение на мнението на респондентите дали се е променила нагласата на хората с увреждане да търсят работа се наблюдава статистически значимо влияние на показателите пол и населено място (p < 0.05), въпреки че коефициентите на Крамер за тези показатели показват слаба корелативна връзка (Cramer’s V = 0.197 и 0.195 < 0.33). Всички останали показатели не влияят статистически значимо върху отговорите на респондентите, което отново се потвърждава от коефициентите на Крамер. Те варират в границите от 0.081 до 0.173, т.е. корелациите са слаби. Отговорите на респондентите дали познават хора с увреждане, които са започнали свой собствен бизнес не се влияят статистически значимо от нито един изследван социодемографски показател (p > 0.05). На база коефициентите на Крамер (от 0.056 до 0.157 < 0.33) тук също е установена слаба корелативна връзка. По отношение на отговорите на респондентите дали познават работодатели с увреждане, които са наели на работа други хора с увреждане се наблюдава статистически значимо влияние на показателите образование и населено място (p < 0.05), въпреки че коефициентите на Крамер за тези показатели показват слаба корелативна връзка (Cramer’s V = 0.178 и 0.170 < 0.33). Всички останали показатели не влияят статистически значимо върху отговорите на респондентите, което се потвърждава от коефициентите на Крамер. Те варират в границите от 0.064 до 0.178, т.е. корелациите са слаби. В заключение може да се обобщи, че на различните отговори на респондентите се забелязва влияние на различни социодемографски показатели. Не е установена тенденция конкретен показател да оказва влияние на по-голяма група въпроси. Съществуват и такива въпроси, на които не влияе нито един от изследваните социодемографски показатели. Слабите до умерени корелативни връзки между показателите и отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания най-вероятно се дължат на големите вариации в данните от анкетното проучване. Резултати и анализи от емпиричното проучване на тенденциите в нагласата на работодателите да наемат хора с увреждания Първата част от анкетното проучване изследва и анализира ролята на работодателите като един от факторите, от който зависи трудовата интеграция на лицата с трайно намалена работоспособност. При структурирането на анкетата авторът изхожда от следните съображения: 1. Актуалните промени в нормативната уредба, финансовите и данъчните стимули, тенденциите към позитивна промяна в отношението на широките обществени слоеве и на самите лица с дефицити към интегрирането им на трудовия пазар са фактори, които влияят върху нагласата на предствителите на бизнеса да предлага заетост на лицата в неравностойно положение; 2. Липсата на общоприета дефиниция на ключови понятия като „увреждане“ и „хора с увреждания“ затрудняват работодателите в стремежа им да съдействат на процесите за трудова интеграция на увредените лица; 3. Мнението на някои работодатели, че лицата с увреждания са „неработоспособни” и „неможещи”, неблагоприятни фактори на социална среда и зависимостта от институциите оказват демотивиращо влияние върху нагласите на някои лица с увреждания да полагат труд; 4. Спецификата на трудовия пазар, който от една страна се регулира от правни норми при използването на работната сила, а в икономически аспект балансира интересите на търсещите и осигуряващите работа. Работникът предлага срещу заплащане своите знания и трудови умения. За работодателя са от значение както интелектуалния и трудов капацитет на работника към момента на наемането му, така и перспективата за неговото развитие с цел повишаване на производствената ефективност и на приходите на фирмата. От бизнеса се очаква да създаде благоприятни условия за труд и да инвестира в професионалното обучение на своите служители. Процесите на дигитализация и глобализация благоприятстват възможностите и на двата субекта да създават или намират работни места. Целта на настоящото изследване е да се проследят тенденциите в нагласите на български и чуждестранни работодатели, осъществяващи своята дейност на територията на Р. България, да съдействат за трудовата интеграция на икономически активни лица с различна степен на увреждане, които са в и над трудоспособна възраст. Емпиричното проучване за НАГЛАСА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА НАЗНАЧАВАТ НА РАБОТА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ, което включва 11 въпроса, групирани в три раздела, обхваща периода 2019 г. – началото на 2020 г. Допитването е реализирано чрез доброволни и анонимни анкети на хартиен и електронен носител и има за цел да констатира личното мнение на респондентите към момента на изследването. На чуждестранните работодатели двата варианта на анкетите са предложени на английски език. Част от въпросите предполагат повече от един отговор, поради което общият сбор проценти от отговорите на тези въпроси надвишава 100%. Изследвано и анализирано е мнението на 120 участници, от които 54 души са попълнили хартиения вариант на анкетата. Останалите 66 участници са посочили отговорите си в електронната форма на анкетата. Изборът на целевата група респонденти се дължи на факта, че политиките, касаеща трудовата интеграция на хората с увреждане, засягат не само лицата от тази уязвима група, но и представителите на бизнеса, от които се очаква да предлагат работни места и да създават условия за професионална реализация на хора в неравностойно положение. В редица случаи едни и същи работодатели, участници в анкетното проучване, развиват своята дейност в различни сфери и географски области на страната, респ. един и същ български и чуждестранен бизнесмен оперира не само у нас, но и извън границите на нашата страна. Въпроси 1 – 5 от Раздел I от анкетното проучване касаят социо – демографския профил на респондентите.(Табл. 13)
Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||