9.3. Управление на софтуерни проекти 9.3.1. Методология на управлението на проектц Управлението на софтуерните проекти може да се декомпозира на управле-
ние на четири основни обекта (т. нар. four P's: people, product, process and project).
Управлението на човешките ресурси е преди всичко признаване на роля-
та на човешкия фактор в разработването и използването на софтуера (вж. глава
14.). С развитието на софтуерната психология в последните години стандартна-
та за софтуерните системи двойка „хардуер-софтуер" се разшири с трети еле-
мент, наречен peopleware. От гледна точка на мениджмънта това са дейностите
по подновяване и подбор на кадрите, повишаване на квалификацията, атести-
ране и професионално развитие, организация на работата и на работното мяс-
то, обучение за работа в екип и т. н.
Управлението на продукта е преди всичко определяне на предназначение-
то, основните функции и изисквания към новия продукт още в началото на про-
екта, за да се оценят предварително необходимите ресурси за реализацията му.
Управлението на процеса на разработване включва планиране и ефек-
тивно осъществяване на всички дейности. В зависимост от предназначението,
обхвата и начина на организирането им дейностите могат да бъдат основни
(проектиране, програмиране, тестване) или допълнителни (осигуряване на ка-
чеството, управление на софтуерните конфигурации и измерване). Избраният
в софтуерната организация модел на жизнения цикъл определя осъществява-
нето на основните дейности, общите характеристики на които се настройват за
отразяване на специфичните особености на всеки проект. Глобалните дейности
112
са едни и същи за всички проекти и за организирането им могат да се прилагат
общоприети стандартни методики.
Основната цел на управлението на проекта е да се държат нещата под кон-
трол. Всеки проект има определена начална и крайна дата, цел и обхват, опреде-
лено и документирано съотношение цени-ползи, добре дефиниран краен резул-
тат, ясни и точни критерии за завършване. Управлението на проекти е в съответ-
ствие с избрана методология — съвкупност от принципи, подходи, методи, про-
цедури, правила и указания, изясняващи как се осъществява определен проект и
какви са взаимоотношенията му с други обекти и субекти. Методологията е фор-
мална, ако е представена в писмен вид и се прилага систематично в дадена орга-
низация. Преимуществата на прилагане на формална методология са, че тя:
управлява проекта чрез дефиниране на контролни точки;
улеснява комуникациите между участниците чрез стандартизирани про-
цедури и терминология;
подпомага счетоводно-финансовите дейности;
осигурява създаване на необходимата документация по време на проек-
та, а не след завършването му;
подобрява качеството на създавания ПП чрез специфициране на про-
верки и задължително спазване на определени стандарти;
намалява разходите за разработване чрез стандартизиране на основни-
те процедури;
улеснява натрупването на статистическа информация, която да се из-
ползва за прогнозиране на разходите и усъвършенстване на някои процедури
при реализация на следващи проекти;
дава възможност за сравнителен анализ на различни проекти;
осигурява систематичност и управляемост на проектите.
9.3.2. Управленска структура Традиционната управленска структура е йерархична, като нивата на йе-
рархията, видът и броят на ръководителите на всяко ниво зависят от големината
на софтуерната фирма и размаха на дейностите в нея. В общия случай се разг-
раничават две нива: ръководители на фирмата (senior managers) и ръководите-
ли на проекти {project managers). Ръководителите на фирмата отговарят за:
определяне на дългосрочните и краткосрочни бизнеспрограми, т. е. кои
проекти ще се осъществяват и при какви условия;
сключване на договори за разработване;
назначаване на ръководители на проекти;
ръководство на основни фирмени дейности, като фирмено планиране,
маркетинг, научноизследователска и развойна дейност, подбор и развитие на
кадрите и др.
оценка на стойността и продължителността на проекта и необходимите
за осъществяването му ресурси;
113
сформиране на екип(и) за проекта и оценяване на работещите;
съставяне на планове (бюджет, индивидуални планове) и графици за
проекта;
— текущо управление на проекта (проследяване, отчитане в контролни
точки);
— представяне на проекта и развитието му пред външни или горестоящи
инстанции.
Практиката показва, че успехът на проекта зависи в голяма степен от ка-
чествата на ръководителя му. Затова са разработени и специални процедури за
подбор на ръководителите на проекти. Обикновено се предпочитат лица с ин-
форматично или бизнесобразование с допълнителна специализация в областта
на софтуерните технологии. Практическият опит в разработването на софтуер
е съществено предимство. Професионалните изисквания се допълват от изиск-
вания за лидерски качества, комуникационни умения и индивидуални характе-
ристики, като сговорчивост, способност за оценяване на нови идеи и създаване
на подходящ микроклимат в екипа и т. н. Личната мотивация за превръщане на
разработчик в ръководител на проект е освен по-високото заплащане приема-
нето на предизвикателствата и отговорностите на нов проект, издигане в йерар-
хията на софтуерната организация, чувството на удовлетворение от вземане на
решения, водещи до успешно завършване на проекта, и не на последно място
— упражняване на власт.