Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| География. Определени типове софтуер се влияят от това, дали са за мес-
тно или международно ползване. Най-типични в това отношение са програмни- те продукти, свързани с естествения език. Доскоро текстовите редактори силно зависеха от този признак, но като че ли напоследък най-разпространените от тях започват да стават все по-независими благодарение на това, че допускат различни азбуки, съдържат средства за проверка на правописа за всеки език, за спазване на специфичните правила на пренасяне на нов ред т. н. Корсуерът (софтуер за нуждите на обучението) обаче продължава силно да зависи от мес- тния език. От една страна, в много случаи той е предназначен за подрастващите и трябва изцяло да бъде на съответния език, от друга — езиково универсализи- ране както в случая на текстовите редактори не е възможно, тъй като за всеки предмет и за всяка тема се създава отделен обучаващ софтуер. Това впрочем е една от силните възможности на местните фирми за намиране на свой целеви пазар. Тип организация. Това е сегментиране, което може да достигне до значи- телна дълбочина. Обикновено не е достатъчно да се определи типът организа- ция потребител на най-високо ниво на общност — военна, научна, банкова, търговска. Интересите в областта на науката например са най-разнообразни и ако за някои типове програмни продукти дори такова генерално сегментиране е достатъчно (почти всяка научна организация се нуждае от софтуер за статис- тически пресмятания, широка е общността на тези, които използват софтуер за различни видове симулации), то има и специфични нужди на отделните науки, което налага по-дълбоко сегментиране на пазара по тях. Любопитно е, че сами- те производители на софтуер се нуждаят от твърде разнообразни програмни продукти. Във връзка с това има класически пример за несъобразяване с особе- ностите на пазара, респективно за това, че производителят е пропуснал да ана- лизира сегментите и да определи своя целеви пазар. Става въпрос за разпрост- ранения навремето език за програмиране PL/1. Той е бил замислен и реализи- ран през 60-те години като език за всякакви нужди на всякакви потребители 143 (програмисти и проектанти). Скоро обаче се оказало, че политика, основана на такава философия, е невъзможна и само мощта, допълнителните лостове, амби- циите и усилията на фирмата производителка успяват да задържат този софтуе- рен продукт на пазара относително по-дълго. Като изключим обаче един прова- лен опит в средата на 80-те години за създаване на компилатор за PL/1 за персо- нални компютри, никой вече не говори за този език — единствено някои потре- бители на по-стари разработки, за които преходът към нещо по-модерно остава голям и скъп проблем. В противовес на това може да се посочи езикът Фортран, чийто пазарен сегмент е много по-ясно определен и това продължава да го дър- жи на пазара. Към последния пример впрочем ще се върнем в друг аспект малко по-късно. Примерът с PL/1 e поучителен в още едно отношение — щом за една орга- низация от световен мащаб е необходимо съобразяване със сегментирането на пазара, толкова по-необходимо и направо задължително е за малка или нова организация да се насочи към точно определен сегмент от пазара. Още две са важните понятия, свързани с целевия пазар. Първото е пазарен прозорец и означава пренебрегнати от производителите и търговците сегменти от пазара. Второто е пазарна ниша. Това е такъв сегмент, на който подхожда в най-голяма степен конкретният продукт или опит. Първият компонент на мар- кетинговата стратегия е определянето на целевия пазар. За конкретната фирма е толкова по-добре, ако някой от определените за даден програмен продукт сегменти от фиксирания целеви пазар се окаже пазарна ниша. 11.4.2. Маркетингов микс Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|