Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| 11.5. Пазарен жизнен цикъл
Въпросът за жизнения цикъл може да се разглежда в два аспекта — жизнен цикъл на разработването [4] и жизнен цикъл на готовия продукт. Макар тези аспекти да са свързани, удобно е с цел съсредоточаване върху определени ха- рактеристики те да бъдат разделени. 11.5.1. Пазарен жизнен цикъл на разработването на продукта Доколкото общият предмет на разглеждането ни е софтуерът, интерес пред- ставлява едно успоредно разглеждане на пазарния жизнен цикъл на разработ- ване и някой от популярните модели на жизнения цикъл на програмния продукт [5] — например този на Гънтър. Сравнението ще бъде по-лесно и по-обозримо, защото така избраният модел на Гънтър може да бъде разглеждан в хронологич- ната му част, а пазарният жизнен цикъл е от същия тип. Припомняме, че Гънтър отличава във времето шест фази: изследване, анализ за осъществимост, npo- 146 ектиране, програмиране, оценка използване. В пазарния жизнен цикъл пър- вите две фази са силно разтегнати, разчленени и конкретизирани за сметка на същинското разработване. Всички фази на пазарния жизнен цикъл са следните: — Възникване на идеята. Най-същественото от маркетингова гледна точ- ка е, че всяка идея за нов програмен продукт трябва да е предизвикана от потре- бителски нужди, а не от интереси на проектанти или програмисти. —Анализ за осъществимост. Може да се приеме, че има пълно съвпаде- ние на пазарния и на производствения модел в тази фаза. Тя се занимава с ико- номическата и технологичната осъществимост на програмния продукт. Развитие и тестване на идеята. От производствения модел се знае, че т. нар. външен проект (който донякъде съвпада с приетото у нас задание за разработка) се прави с участието на потребителя. От пазарна гледна точка осо- бено се набляга на задълбоченото изучаване на отношението на потенциалните потребители към начина и степента на задоволяване на техните нужди от пла- нирания програмен продукт, към цената му, към аналогични, достъпни на паза- ра програмни продукти. Анализът на така получените данни силно подпомага изграждането на маркетинговата стратегия. Търговски анализ. Това е съвсем специфична фаза, която по време се разпростира върху няколко други фази. Нейната задача е възможно най-точно- то определяне на абсолютните стойности на разходите и приходите. Разработване. В тази фаза са съчетани всички дейности по същинското разработване на програмния продукт, т. е. останалата след фазата по развитие и тестване на идеята част от проектирането, програмирането и оценката, съг- ласно производствения модел. Фиксиране на маркетинговата стратегия. То се извършва при го- тов програмен продукт и по-точно определят се целевият пазар и маркетинго- вият комплекс. Тестване на пазара. Това е също специфична фаза. В известен смисъл тя прилича на прототипирането на програмния продукт в производствените мо- дели. Става въпрос за проверка на маркетинговата стратегия чрез ограничено лансиране на новия програмен продукт на подбрани представителни части от пазара. В тази фаза изпробването на варианти все още е много по-евтино, от- колкото в следващата фаза. Комерсиализация. Това е завършващата фаза на пазарния жизнен ци- къл. Чрез нея програмният продукт навлиза напълно в целевия пазар при осъ- ществяване на всички компоненти на маркетинговия комплекс. 11.5.2. Пазарен жизнен цикъл на готовия продукт Отличават се четири фази в жизнения цикъл на готовия продукт (в скоби даваме оригиналните английски названия). въвеждане (introduction) растеж (growth) зрелост (maturity) спад (decline) Удобен пример за илюстрация е програмният продукт компилаторът от Фор- тран. Макар и донякъде условно, във времето нещата изглеждат така: 147 въвеждане — 1956 година растеж — докъм края на 60-те години зрелост — 70-те и 80-те години спад — може би 90-те години, макар да не се наемаме да твърдим това с абсолютна сигурност, доколкото все още остават немалък брой потребители на Фортран, разработването на нови версии на езика продължава и съответни ком- пилатори се пускат периодично на пазара. В днешно време жизненият цикъл на софтуерните продукти се съкращава поради бързия технологичен напредък. Стремежът на всяка фирма е да удължи по възможност живота на своите продукти поради очевидни финансови причи- ни. За целта съществуват различни възможности. Една от тях е да се обявят нови свойства на съществуващ продукт. Класически пример са езиците за сим- волни преобразувания или за симулиране, създадени като такива. По-късно, когато терминът изкуствен интелект се изпълни със съдържание и най-важното стана модерен и търсен, същите тези езици бяха обявени за езици на изкустве- ния интелект. Има и други начини, но те изискват значителни усилия при проек- тирането и програмирането на софтуерния продукт с оглед осигуряването на по-голяма от обичайната гъвкавост. Така например един от езиците в популяр- ната система за управление на бази данни за персонални компютри ACCESS e BASIC ACCESS. В първоначалния си вариант, т. е. във версия 1.0 и 1.1 на ACCESS той се отличаваше малко от добре известния BASIC и само се загатва- ше за възможности за обектна ориентираност. Постепенно, минавайки през вер- сиите 2.0, 7.0, 97, 2000, BASIC ACCESS започна да придобива далеч по развити обектно ориентирани свойства. Това просто се оказа отдалече разработена гъв- кава концепция за паралелно развитие на няколко от базовите езици на „Майк- рософт". Разбира се, тук стои и другият въпрос — доколко част от потребите- лите биха се съгласили с така обявяваните и въвеждани нови свойства на про- дукта, с който вече са свикнали да работят. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|