Софтуерни технологии
Фнг. 2.1. Схема на моделиране
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
- Навигация на страницата:
- 13. СЪВРЕМЕННИ ТЕХНИКИ ЗА ПРОГРАМИРАНЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА СОФТУЕР
- 13.1. Програмиране, осигуряващо надеждно функциониране на програмните системи
| Фнг. 2.1. Схема на моделиране
Изследването на адекватността между модела и реалната система определя приложността на модела. Изследването на вътрешните характеристики на мо- дела и способността му да дава адекватна информация определят валидността на модела. Що се отнася до потребителя, той оценява модела от гледна точка на неговата полезност. 2.1.3. Какви могат ga бъдат следствията от един успешен модел Ако изграждането на модела е успешно, това има немалко положителни следствия: Методологически — моделът дава отговори на общи въпроси от рода на това, следва ли съпровождането да бъде разглеждано като изцяло отделна дейност или не, какъв тип специалисти следва да го извършват, възможно ли управлението на мерките по осигуряване на качеството да се разглеждат отделно от цялостния производствен процес, следва ли за отделните извършвани функции да се правят отделни планове и кой да ги прави, кой да ги обсъжда и кой да ги одобрява и т. н. Организационни — как да се комплектова и ръководи екипът разработ- чик, какъв тип йерархия да се възприеме (ако въобще се приеме йерархична 19 13. СЪВРЕМЕННИ ТЕХНИКИ ЗА ПРОГРАМИРАНЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА СОФТУЕР В зависимост от приложната област и конкретните изисквания към създа- вания програмен продукт могат да се избират различни програмистки техники или подходи на разработване. Ще разгледаме някои от тях. 13.1. Програмиране, осигуряващо надеждно функциониране на програмните системи Надеждността на функциониране е динамична характеристика, която е свързана с честотата на сривове в системата. Под срив на системата се разбира ситуация по време на работа на соф- туера, при която той започва да се държи по необичаен и неочакван начин. Дефект е наличие в програмата на една или няколко грешки, водещи до срив при изпълнение на програмата с определени входни данни и попадане в определен програмен сегмент. 13.1.1. Разработване на софтуер с минимизиране на дефектите в него Създаването на програмни системи без грешки (fault-free software) e свър- зано с големи разходи и може да се приложи само за системи, функциониране- то на които е свързано с животоопасни или изключително скъпо струващи дей- ности (управление на вредни производства и атомни електроцентрали, косми- чески изследвания и др.). Затова обичайната практика е след тестване до опре- делено ниво системата да се разпространява и да се отстраняват грешките, отк- ривани по време на използването и. Избягване на дефекти (fault avoidance) e подход на разработване, целта на който е да се намали възможността за внасяне на грешки в програмите. Избягването на дефекти и разработването на софтуер с минимален брой грешки се основава на следните принципи: а) създаване на прецизни, по възможност формални спецификации; 162 б) използване на проектиране, което позволява капсулация (скриване) на информацията; в) използване на механизмите за осигуряване на качеството със система- тична верификация и валидация на системата (вж. глава 8.) в определени конт- ролни точки; г) планиране и осъществяване на тестването на системата така, че да се откриват и грешките, останали след верифицирането и валидирането. Обобщавайки натрупания практически опит, в [1] са формулирани следни- те препоръки: да се избягват, доколкото е възможно, конструкции на езиците за прог- рамиране, които са потенциални източници на грешки. Например: използване на числа с плаваща точка (има проблеми при сравняването им); използване на указатели — директното обръщение към паметта крие опасности; паралелели- зъм (трупно се прогнозира ефектът от динамичното взаимодействие между па- ралелни процеси, трудно се тества, доколкото взаимодействията зависят от кон- кретните обстоятелства); рекурсия (изисква висока програмистка квалифика- ция); използване на системни прекъсвания (предава се управлението независи- мо от изпълнявания код). да се използва принципът на скриване на информацията, който е заимс- тван от военните организации (need to know — необходимост да знае — достъп до тази информация има само онзи, който се нуждае от нея, за да изпълнява задълженията си). Прилагането на този принцип при разработването на софту- ер означава, че всяка програмна компонента има достъп само до данните, необ- ходими за реализираните от нея функции. Тази препоръка се улеснява от въве- дената в съвременните езици за програмиране система от типове данни. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|