Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| 13.2. Разработване с прототипиране
Смисълът на понятието прототип е първи от даден тип". Създаването на прототипи е обичайна практика в материалното производство, когато се разра- ботва опитен образец и след успешни приемни изпитания започва серийното му производство. Прототипният модел на жизнения цикъл е представен в частта 2.3.7. на учебника и показва последователността на извършваните дейности. Тук ще раз- гледаме начина на осъществяване на прототипирането с отчитане на особенос- тите на софтуерното производство, като се придържаме към приетата в [3] тер- минология. В началото на софтуерен проект потребителят понякога не може да фор- мулира какво точно иска и от какво се нуждае. Разработчиците невинаги могат да преценят дали изискванията са изчерпателни, реалистични и дали някои проб- леми имат приемливо решение. Създаването на прототип зависи от много фактори, например от прилож- ната област, от сложността на приложението, от характеристиките на потреби- телите и на проекта. Прототипирането е съвкупност от дейности, осигуряващи ранно демон- стриране на някои свойства на софтуера, който трябва да бъде създаден. Основна цел на прототипирането е да се определят изискванията към раз- работваната софтуерна система. Прототипирането се осъществява в четири последователни стъпки: а) проектиране на прототипа, т. е. избор на функциите и свойствата, които прототипът ще изяви Прототипирането може да бъде вертикално, като се реализират само ня- кои функции, но в техния предполагаем окончателен вид. При хоризонтално- то прототипиране всички функции присъстват, но не са са реализирани с пъл- ните си възможности. б) създаване на прототипа Обикновено усилията за създаване на прототип са по-малки от тези за съз- даване на целевата система. Това се постига с избора на функции и на подходя- щи техники и средства за разработване. Някои характеристики на качеството могат да се игнорират, като в прототипа се изберат само свойства, важни за конкретното приложение — например време на отговор в системи за управле- ние на процеси в реално време, надеждно функциониране и защита на данните в банкови системи и др. в) оценяване на прототипа Тази стъпка е важна, защото осигурява обратна връзка. Оценяването се извършва на основата на документ, описващ явно критериите за оценяване и определящ кой, кога, къде и как го извършва. В зависимост от функциите на прототипа оценката се прави от експерти, от отделен потребител, който ще pa- 165 боти със системата, или от групи потребители с регламентирани комуникации между тях. г) използване Прототипът или се отхвърля, или се използва като база за разработването на целевата система. Той трябва да се създава достатъчно рано, като се реализи- ра цикълът представяне на прототипа — оценяване — модифициране. Затова прототипът трябва да може лесно да се променя, като се модифицират същест- вуващи или се добавят нови функции. Одобреният прототип може да се използва като учебна среда за евентуал- ни потребители на реалната система. Демонстрираното от прототипа и одобре- но при оценяването трябва задължително да се възпроизведе в крайния про- дукт. Обикновено прототипът не се вгражда директно в целевата система поради следните причини: за да се разработи бързо, може да е избрана неподходяща за целевата система операционна или хардуерна среда; някои съществени за системата характеристики могат да бъдат игнори- рани в прототипа, но да са задължителни за крайния продукт; поради многократното модифициране на прототипа той може да е с ниска съпровождаемост. В зависимост от поставените цели разграничаваме три вида прототипиране. Целта на изследователското прототипиране е да се изяснят изисквания- та към целевата система чрез представяне на няколко алтернативни решения. То е подходящо за ранните фази от жизнения цикъл — изследване и анализ на осъществимостта. Препоръчва се само ако има техники и инструментални сред- ства, позволяващи бързо създаване на прототипа, и то с минимални усилия. Целта на експерименталното прототипиране е да провери дали избрано решение на даден проблем е подходящо. Експерименталният прототип се разг- лежда като междинна стъпка между специфицирането и реализацията. Еволюционното прототипиране е с най-големи възможности, но е най- отдалечено от оригиналното разбиране за прототипиране. Основната му идея е, че разработването се осъществява в динамична среда и непрекъснато проме- нящи се изисквания. Затова крайният продукт се създава като последовател- ност от инкременти, всеки от които е прототип за следващия. Инкременталното (постепенно разрастващо се) разработване се осъществява чрез многократно повтаряне на цикъла проектиране — реализация — оценяване. За да бъде прототипирането ефективно, прототипът трябва да се разработ- ва бързо, за да може потребителят да оцени резултатите и да препоръча измене- ния. Най-често използваните методи и средства могат да се разделят в три гру- пи: — езици от четвърто поколение Езиците от четвърто поколение са например езици на заявките и генерира- не на отчети в базите от данни, генератори на програми и приложения и други непроцедурни езици от високо ниво. Те дават възможност на разработчика бър- зо да генерира изпълним код и затова са подходящи за създаване на прототипи. — използване на готови софтуерни компоненти В този случай някои от частите на прототипа могат да се изберат от същес- твуващи библиотеки от елементи за повторно използване. 166 — среди за формално специфициране и прототипиране Съществуват среди [4], които дават възможност след определяне на изиск- ванията, да се създават формални спецификации за системата и чрез инстру- ментално средство те да се превръщат в изпълним код. Потребителят може да използва така създадения прототип за подобряване на формалните изисквания и чрез повтаряне на гореописаната последователност прототипът да еволюира до исканата целева система. Основно предимство на прототипирането е, че позволява изясняване и уточ- няване на функционалните и нефункционални изисквания към целевата систе- ма достатъчно рано. Недостатък е, че прототипирането изисква допълнително време и средства. В някои случаи може да се окаже, че икономически е по- изгодно да се променя завършената система, вместо да се създават прототипи за нея. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|