Софтуерни технологии
Разработване на софтуер с участието на потребителя
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| 13.4. Разработване на софтуер с участието на потребителя
Този подход започва да се използва в началото на 90-те години и е вклю- чен в списъка на единадесетте най-перспективни решения на софтуерната кри- за, съставен от Йордън. Въпреки сравнително краткия период на реалното му използване вече има публикации за положителни резултати от прилагането му [6]. Ще представим накратко същността и особеностите на реализацията му. В зависимост от инициализацията си софтуерните проекти могат да се разделят на две групи. Автономни са проектите без конкретен възложител. Обикновено до идея- та за създаването им се достига след маркетингово проучване на състоянието и тенденциите на софтуерния пазар. Тези проекти се самофинансират от фирми- те разработчици, като функционалните им възможности и изискванията, които трябва да удовлетворяват, се определят чрез изследване на съществуващи ана- лози (действащи или описани в литературата) и обобщаване мнението на по- тенциалните потребители. Поръчани (възложени) са проектите с конкретен възложител, който фи- нансира разработката и след завършването й става неин собственик. Класичес- ките подходи на разработване в този случай предвиждат участие на възложите- ля в началните фази (изследване, анализ на осъществяване) до дефиниране на изискванията и отново чак след окончателното му завършване — за оценка и приемане на готовия програмен продукт. Основна идея на подхода на разработване с участието на потребителя е да се повиши активността и съответно отговорността на потребителя за качество- то на програмния продукт, като той се включи активно и в някои междинни фази. Ще дадем следната дефиниция: Разработване с участието на потребителя е съвкупност от методи, техники и целенасочени действия, осигуряващи активното участие на потребителя в проектирането и създаването на софтуерната система, която той ще използва. Под потребител се разбира лице или лица, които ще използват софтуерна- та система за решаване на проблеми в ежедневната си работа. Идеята за разра- ботване може да бъде на мениджъра или на друг представител в управленската йерархия, но партньор в обсъжданията и съвместната работа трябва да бъде непосредствен потребител. 170 Подходът се избира в началото на възложен проект и се следва систематич- но и планирано. Предполага се активно участие на потребителя. Осъществява се не само регистриране на реакциите му при работа с междинни версии на програмния продукт, а включването му в процеса на вземане на решения в кри- тични за проекта ситуации. Реализацията на подхода изисква специални техники на разработване. Една възможна и проверена в практиката техника е еволюционното прототипиране, при което разработването на ПП се разглежда като създаване на последовател- ност от междинни ПП, всеки от които е разширение на предишния. След завър- шване на един прототип се извършва едновременно тестване на готовия прото- тип в реални условия (от потребителя) и създаване на следващия прототип (от разработчика). Освен ранно откриване на грешки използването на прототип в реална потребителска среда позволява формулирането на допълнителни изиск- вания. Съществени за успеха на подхода са: а) правилното декомпозиране на програмния продукт на прототипи, всеки от които да може да се използва самостоятелно и да е с максимална гъвкавост — лесно да се добавят нови или да се модифицират съществуващи програмни части. От значение е и реализацията на „защитно програмиране", позволяващо възстановяване на системата след аварийни ситуации, предизвикани от неотк- рити програмни грешки или неправилни потребителски действия. Потребите- лят трябва да има свободата да експериментира. Чувството, че нищо непопра- вимо не може да се случи, осигурява безстресова работа с прототипа и поощ- рява инициативността му. б) регламентиране на комуникациите с потребителя — честота на обсъж- данията, вземане на решения с консенсус на основата на разумни компромиси и от двете страни, поощряване на активността на потребителя и поддържане на самочувствието му на пълноценен партньор, така че практическият му опит и познаване на приложната област да доведат до избор на решения, непостижими по умозрителен път или чрез проучване на литературата. Основното преимущество на подхода за разработване с участието на пот- ребителя е, че се създава ПП, който не се нуждае от поправяне на грешки или доработване поради пропуснати или погрешно разбрани потребителски изиск- вания. Недостатък на подхода е необходимостта от овладяване на специални техники за разработване. Литература 1. Sommerville I. Software Engineering, Addison-WesIey Publ.Company, Fourth Edition, 1992. 2.Sebesta R. Concepts of Programming Languages. Benjamin/Cummings Publishing Company, Inc., 1993. 3. Boar, B. Application Prototyping. Wiley-biterscience, 1984. 4.Rzepka, W., and Y.Ohno (eds.) Requirements Engineering Environments. IEEE Computer (special issue), vol.22, No 5, May 1989. 5.Proceeding of the Symposium on Software Reusability, Seatle, Washington, April 28—30,1995. 6.Communication of the ACM. Special Issue on the Participatory Design, vol. 36, No 4, June 1993. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|