НЗОК спря скандален конкурс, нямало кандидати

Борисов отменя приватизацията на болниците

Това обяви премиерът Бойко Борисов след въпрос на лидера на БСП Михаил Миков по време на парламентарния блицконтрол. Решението било взето на консултации в кабинета на председателя на НС Цецка Цанева с ръководствата на всички парламентарни групи в сряда сутринта. В тях участваха премиерът и министрите Петър Москов и Ивайло Калфин.

Борисов се зарече миналата седмица да отиде лично на председателския съвет в НС, за да подкрепи реформата на Москов и да поиска от опозицията подкрепа за нея и за пенсионната на Калфин. БСП обаче вече обяви, че дава поправките в закона за здравното осигуряване на Конституционния съд и атакува остро отпадането на забраната за приватизация на болници.

Управляващите няма да вадят от забранителния списък за продажба 67 лечебни заведения, сред които "Пирогов", "Александровска", Майчин дом, ИСУЛ и "Св. Екатерина". Но в замяна на очаквана подкрепа по останалите важни здравни закони, даде да се разбере Борисов. От трибуната той напомни, че годишно бюджетът отпуска 4,5 млрд. лева за болниците, а с доплащането от пациентите в тях влизат към 8 млрд. лв. В същото време хората не са доволни от услугата, която получават, обобщи Борисов и припомни заглавия по вестниците - че са свършили парите за лекарства на онкоболните и на пациентите с други тежки диагнози. "Течовете в касата и пътеките в частните болници са предмет на реформата и в следващите дни ние ще дебатираме", зададе диалогичен тон премиерът.

Миков обеща конструктивно участие с конкретни предложения при приемането на останалите закони по пътя на реформата. От мнозинството очакват да получат гласове за сливането на болници и въвеждането на задължителната здравна карта.
Ген. проф. Николай Петров, началник на ВМА:

Ако си пил и караш, плащаш лечението при катастрофа

- На практика - свиване на оборотите и падане на коефициента на полезно действие. Означава налични екипи, които не могат да изпълнят със съдържание работния ден. Но основната загуба е за пациентите, които бяха пренасочени за след време. Естествено, всеки престой води до загуба на форма, синхрон, рутина на медицинските екипи.

- Във ВМА не спирахме 3 месеца, но след като надлимитната дейност стигна близо 500 000 лв., започнах да се притеснявам. Ако не бяхме ограничили приема сега, може би щяхме да минем 1 млн. лв. - как да обясня после защо съм го направил, след като

Преди за изработеното над лимита идваше проверка на здравната каса и ако всичко е наред, плащаше сумата. Имаше гаранция, че ако си работил коректно, ще ти се плати. Сега няма. Затова подкрепям лимитите. Мярката е дисциплинираща и затова е добра, но в тези лимити трябва да се направи преглед на болниците според тяхната значимост, ниво на компетентност и мястото им като желание на пациентите. След това трябва да се направи преструктуриране в рамките на определения общ лимит. Някои болници се нуждаят обективно от по-голям лимит като ВМА, при други той може би трябва да се намали. Едно е да лекуваш леки случаи, които могат да бъдат отложени 1 или 3 месеца, друго е да лекуваш най-тежките. Имаме пациент с тумор на панкреаса, който обхваща стомаха и тънките черва и той кърви. Това ще бъде много голяма операция, случаят е спешен и не може да бъде върнат, а човекът е обиколил 8 болници преди ВМА. Значи има болници, които са особено важни и трябва да им се осигурят условия за работа.

- Да. И се надявам на преразглеждане на дяловото разпределение на лимитите, за да получим глътка въздух. ВМА е на 3-о място по предпочитания на пациентите. На първите места са университетските "Св. Георги" в Пловдив и "Св. Марина" във Варна, които са добри и без алтернатива за 2 огромни региона. Сред всички останали ВМА е първа. Защо обаче не сме в челната тройка и по лимит?

Същият принцип важи и за разпределението на бюджетите по районни здравни каси. Район със 70 000 души разполага с бюджет като район с 500 000 души. Шаблонен подход е бюджетът за юни 2015 г. да се формира на база юни 2014 г. "с малко намаление". Той доведе до това, че структури, които тази година работят по-малко, получават повече, а други спират приема по принуда.

- Какъв лимит има ВМА?

- За софийската болница са 2 млн. лв. на месец, а за цялата ВМА - 3,9 млн. лв. За да работим добре, без постоянна задушаваща хватка, ни

на месец. Никога не сме правили документални гимнастики, за да отчитаме пациенти. Това се прави там, където няма работа, а където си смазан от работа, нямаш време, нито сили и мотиви да го правиш. Ето, реанимацията пак е пълна и казахме в "Спешна помощ" да не карат пациенти, няма къде да ги сложим. Ако обаче 15 легла в дадена реанимация са празни, какво пречи да се прекарат през тях всички коремни операции за болницата и да се отчетат като интензивни пациенти? Това се прави на много места. При нас дори големи операции като чернодробните резекции и операциите на панкреас изобщо не стигат до реанимация, защото няма места заради много по-тежки пациенти. Въпрос на критерии е - тук в реанимация лежат мозъчни операции, и то не всички, големи ортопедични като счупен таз, белодробни заради проблема с дишането и много усложнени коремни операции. В други болници с разширени вени лежат в реанимация.

- Контрол. Преди години дружеството по анестезиология предложихме експертна помощ на касата за проверки, после и други дружества го направиха. Просто видяхме, че ако недобросъвестни колеги някъде дърпат ресурс, а той е лимитиран за цялата специалност, страдаме всички. Като се оберат луфтовете, ще се даде въздух на сериозните болници.

- Намирам го разумно. В болница трябва да лежи само този, който наистина има нужда. Не бива да лежи пациент, на когото сутрин дават хапчетата, преглежда го докторът, после излиза да се разходи, обядва, дават му хапчета, после чете вестник, вечеря и ляга.

- Много са, не искам да влизам в детайли, за да не засегна някого. Човек и сам си знае кога се чувства зле и има нужда да лежи например при грип. После, ако има и бактериална инфекция, пие антибиотик, но ходи и на работа или пък не ходи. Не може ли тая пневмония да се контролира веднъж дневно от лекаря - болничен или извънболничен, а болният да си седи у дома? Трябва да има гъвкавост, за да се освободят средства и да се насочат към големите нужди. В обратната посока също продължава една и съща грешка: хората с инсулт например се изписват едва след 7 дни, робувайки на пътеката, а са зле.

Голям проблем са и бежанците. Приемаме ги, даже приоритетно, стабилизираме ги, на другия ден бягат. Първо са недолекувани, после са без документи, явно мнозина са нелегални, накрая е стойността на лечението.

- Стана ли по-адекватно финансирането на тежките случаи, от които губят големите болници?

- Не. Те се увеличават, най-често в реанимация се влиза по повод травматизъм - катастрофи, битови инциденти, опити за самоубийство. Лечението е дълго и струва много. По този повод с колеги реаниматори от страната стигаме до извода, че е време да се помисли за по-гъвкав модел на финансиране на лечението. Каква е например ролята на застраховката "Гражданска отговорност" за лечението на пострадалите в катастрофи? Тя засяга точно риска от инциденти за шофьора и пътниците в колата и може би има резерви в тази посока.

- Да. И да се помисли, ако причинител или пострадал в пътно-транспортно произшествие е доказано употребил алкохол, дали трябва да получава безплатно лечение? Той трябва да участва солидарно в лечението - чрез допълнителна застраховка или в брой. Не може да се напиеш и да скочиш от 5ия етаж, целейки басейна, а после държавата да плаща. Как така постоянно идват адвокати да търсят пострадали от катастрофи, които имат застраховки, за да ги защитават, а болниците не търсим застрахователя, че ги лекуваме? Искам да повдигна темата за обществено обсъждане: гражданската отговорност и другите застраховки какъв дял имат в лечението на пострадалите при катастрофи и ако нямат, трябва ли да имат. Уместно е да се постави и въпросът за мястото на здравните застрахователни фондове, които по света участват по-сериозно в лечението от солидарния фонд. Трябва да има ясни критерии, по които нарушителят да няма съмнение колко ще му струва дяволъкът да пие и да шофира. Дисциплинираща мярка би било българинът да знае, че ако пие и кара кола, ще трябва да плати лечението - своето или на пострадали по негова вина при катастрофа.

- Има си ценоразпис. Първото денонощие в реанимация струва около 3500 лв., до 5-ия ден пада на 2000 лв., а след 10-ия ден става към 600 лв. Тогава обаче се вдигат разходите за гледачи, за рехабилитаторите, които изправят на крака след големи травми. Пак са същите пари, но се дават за друго. С тая мисъл ако свикнат нарушителите, ще има ефект и по-малък риск за останалите. Никога през живота си не съм си позволявал да пия и да карам, дори 1 бира. Няма малко или много - това за мен е догма. Трябва да издигнем правилата над нас - тогава няма да има грешки, нито субективизъм и компромиси. Ама не било добро това правило, трябва да се промени - за момента е правило и най-лошото правило е по-добро от никакво.

Поставям и въпроса за токсикохимичните анализи. В София няколко болници вземаха проби за алкохол и наркотици, но постепенно престанаха и остана само центърът на ВМА. Поддържаме апаратура, харчим за консумативи, правим всички пратени за изследвания от полицията и прокуратурата, без това да е наш ангажимент, а никой не плаща.
• Роден на 29 август 1959 г. в гр. Средец

• Завършва медицина във Варна през 1985 г. От 1992 г. работи във ВМА - София

• От 2004 г. е началник на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА. Зам.-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ - София, към ВМА от 2007 г.

• От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на здравеопазването в служебното 88-о правителство

• На 3 юни 2014 г. е назначен за началник на ВМА

• Женен, с 3 деца