Една вечер се смири пред Бога: “Пас­торе, моли се за мен!”

42 годишен. Некро­логът от роднините от­­хвър­лящо гласеше: “Душа­та ти се лута, ридае без­утешно. Ти се про­ва­ли. Дано Бог ти прости...” Но, умит в кръвта на Христа, Бог го беше пр­иел! На небесната трапеза, на почетно място!

ВОДОПАДЪТ

На всяка тухла имаше надпис и когато за­почнах да чета установих, че беше името на опре­делен грях. Надписът на една от тях гла­­се­ше “Клю­­кар”, а на друга “Похотлив”.

Под всеки грях фигурираше и нечие име, например “Лъжец”, а под него “Джон Доу”.

Имаше много тухли с еднакъв надпис, а име­ната на много хора бяха записани върху повече от една тухла.

Погледнах назад към множеството от мръс­ни, треперещи хора. Почти всички стояха пра­ви, но от време на време някой коленичеше или падаше по лице и започваше да плаче, ка­то изповядваше греха си и молеше Бог да го очисти. Когато той направеше това, тухла от бента падаше от мястото си, поради силата на водата зад нея. След като биваше изхвър­лена, тухлата се превръщаше в ситен прах и изчезваше. Тогава водата, която избликваше през дупката, се изливаше като поток във въз­ду­ха върху коленичилия човек, като го уми­ва­ше от мръсотията. От време на време по ня­колко (или дори много) тухли се откъсваха от бента, или едновременно, или през опреде­лен интервал от време, докато човекът про­дъл­жаваше да се моли на колене...

В тези случаи потоците, които се изливаха през дуп­ките на бента, се събираха и падаха заедно върху коленичилия човек, като про­мя­ната в не­говата външност беше доста драма­тич­на. Някои от най-мръсните станаха най-чисти за кратък период от време.

Видях също, че водата, ко­я­то се изливаше от дупките в бента, беше много топла. Ко­гато падаше върху тези, които бяха коленичили, тя не само ги измиваше, но ги стопляше от­вътре. Те се смееха с насла­да и пееха от радост.

Реакцията на онези, които стояха и гледаха коленичилите, беше смесена. Мно­зина от сто­­­я­щите наблизо се отдръп­ваха от тези, които бяха на ко­ле­не, да не се на­мокрят. В ня­кои слу­чаи цялата група оти­ваше толкова надале­че, че чо­векът на коле­не оста­ва­ше сам под своя топъл водо­пад. Оба­че чес­то някои съ­що колени­чеха и изповядваха гре­ховете си. Тогава тухли падаха от бен­та и из­бликваше вода, като уми­ваше и стопля­ше и тях.

В ня­кои случаи голямо мно­­же­ство от хора в някоя гру­па един след друг колени­че­ха или се покланяха, като за­почваха да пла­чат за своите грехове. Силата на многото пото­ци вода, които се сли­ваха в едно и падаха вър­ху тях, беше велика и донасяше огромно благо­словение, мощно по­ма­зание и много дарби. В нито един от слу­чаи­те не видях гру­па, в коя­то всички да ко­ле­­ничат. Често тези, които сто­яха изпра­вени в групи, където имаше много коленичили хора, напускаха и се присъединя­ваха към дру­га група, в която по­вечето бяха изправени. Съ­що понякога виждах човек, който коленичеше само защото толкова много други коленичеха. Когато той правеше това обаче никоя тухла не се отделяше от стената, нито се изливаше вода и човекът си оставаше мръсен и зъзнещ.

Докато наблюдавах тълпите от хора станах свидетел на две други неща. От време на вре­ме някой от стоящите поглеждаше нагоре към бента и виждаше тухла с неговото име. От сму­­щение той се покатерваше по стената на бента до тази тухла и се опитваше да я извади от мястото й със собствените си ръце. Нито един от тези, които опитаха да направят това, не успя, защото беше невъзможно.

Понякога виждах коленичил човек отново да се изправя. Когато направеше това, той вед­­нага започваше да се за­мърсява и силата на водо­па­да върху него намаляваше. Ако за­почнеше да сочи с пръст тези, които не бяха ко­леничили, критикувайки ги гор­до със своята собствена уста, водопадът му спираше и той отново ставаше много мръсен. Обаче повечето от тези, ко­и­то бяха коленичили, гово­реха нежно, с любов на тези, които стояха около тях, като казваха: “О, чудесно е под то­зи топъл, очистващ поток! Ти можеш да бъдеш измит от мръ­­сотията си! Моля те, няма ли да се при­съединиш към мен?”

Върху една от тухлите бе­ше напи­са­но мое­то име и гре­ха “Страхлив от чове­ци”. Кога­то я видях, веднага приз­нах вината си пред Бога и помо­лих за Неговата прошка и бла­годат, за да не се боя от нико­го другиго, освен от Него.

Имаше много тухли с над­пи­си на един и същи грях. Ня­кои казваха: “При­ятел със света”, а много дру­ги: “Хладък”. Дру­ги гласяха: “Осъ­ди­телен”, “Идолопоклонник”, което значи, че в живота ти за теб има по-важ­ни неща от Бог. Много хора от църквата се въл­­ну­­­ват повече от своите хобита и удовол­ствия, отколкото от Бог.

Имаше надписи: “Неморалност”, което включ­­ва не само прелюбодейството, но и за­дър­­жа­не­то на неморални мисли. Някои каз­ваха: “За­бав­лява се, като гледа хора да вър­шат немо­рални неща по телевизията”, “Гледа порнография по Интернет”, други: “Мисли си за хомосексу­ал­ни действия” и “Сексуално ак­тивен тийней­джър”.

На някои тухли беше написано: “Огорчение срещу друг”, “Отнася се зле с жена си” и “Гово­ри срещу братята и сестрите”, “Обича парите”, “Обича удоволствията” и “Грижи се единствено за себе си”.

Имаше още: “Приема за­плащане под ма­сата, за да из­бег­не данъци”, “Раз­точителен на­­стойник”, “Използва Божите па­ри за под­кре­па на това, което Бог мрази” и “Не се гри­жи за бедните”. Много казва­ха: “Дори не дава де­ся­тъка си” и около тези тухли се на­мираха мно­го други с надпис, означаващ оправдания за грях. Имаше: “Безочлив”, “Ви­на­­­­­­­ги убеден в пра­вотата си” и “Не се покоря­ва на съ­пруга си”. Видях съ­що много, които казваха: “Не го е гри­жа за оне­зи, които ни­ко­га не са чули Еван­ге­лието”... Имаше надписи: “Клюкар”, “Клевет­ник”, “На­ми­ра грешки”, “Използва оби­ден език” и “Без­­­полезна ре­ли­гия – не въз­държа езика си”. Една каз­­ва­ше: “Не под­крепя фи­нан­сово малки деца от пре­дишен брак”, а друга: “Не почита ро­ди­телите си”, “Рядко спаз­ва обещанията си” и “Слуша музика, изди­га­ща това, което Бог мрази”. Имаше: “Пълен с не­ве­рие”, “Не­чисти нави­ци и пристра­стявания” и “Себе­угаж­дане”, както и “Не се мо­ли”, “Из­ос­та­вя събранията на цър­ква­та” и “Не желае да че­те Бо­жието Слово”. Много тух­ли каз­ваха: “Не обучава деца­та си във въз­пи­та­нието и съвета на Господа”.

Има много други, за които не споменавам, но се намират в Библията, в която всички пре­тен­дираме да вярваме, че е Божието Слово. На някои тухли дори пишеше: “Изкри­вява Писа­нието, за да му придаде значение, ка­кво­то то няма” и “Предефинира заповедите, за да ги нагоди към собствения си начин на живот”.

Върху хоросана, който държеше тухлите на местото им, също имаше написани думи, сим­воли­зиращи четири гряха, които държаха всички останали грехове на местата им. Те бяха: “Гордост”, “Лицемерие”, “Малка или ни­как­ва любов към Бога” и “Грехове на служи­те­ли”. Преди да бъдат откъртени другите гре­хове, първо тези трябва да бъдат отслабени. Гордостта ни държи да не признаем греховете си. Лицемерието, да се държиш по един начин в църква и по друг на другите места, трябва да бъде изповядано. Всички грехове са след­ствие на един по-голям грях: Ако оби­чах­ме Бога с цялото си сърце, ум, душа и с всич­ките си сили, щяхме да Му служим рев­ност­но. Исус каза: “Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми” (Йоан 14:15). И последно, ако водачите на църквата дават лош пример то тези, които ги след­ват, намират извинение да се държат за своите грехове.

С времето все повече от стоящите коле­ни­чеха, изповядваха греховете си и се покайваха. Тухли експлодираха от го­лемия бент като пу­кан­ки и все повече вода се из­ливаше с мо­щен грохот, до­ка­то сцената за­прилича на Ниагарския во­до­пад в много по-голям мащаб.

Коленичилите издигаха ръ­цете си, смееха се, пееха и се молеха в нещо, приличащо на огромна река, която потече към много сухи места по земя­та. В крайна сметка тя стана такъв порой, че много от коле­ни­­чили­те бяха понесени, до­като се рад­ваха и пееха хва­ление на своя Бог.

Накрая водата спря да тече, тъй като ре­зер­воарът пре­­съх­на. Тези, които все още стояха, се гле­даха един друг със самодоволно одо­брение. Тухлите, върху които бяха написани техните имена, бяха все още на местата си, висящи във въздуха само чрез човешката гордост. Тогава изведнъж, без ни най-малко пре­дупреждение, всички оста­нали тухли в бен­та започнаха да падат, сли­вайки се с други тухли, върху които беше напи­сано същото име. В ужас стоящите гледаха как купчините от тух­ли [техните собствени гре­хове] падаха със смъртоносна точност, пова­ляйки ги на земя­та… Всичко, което можеше да се види накрая бяха само камари от тухли.

“Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси” казва Исус в Евангелието на Лука 18:14. Ти от кои си?

По средата на църквата стоеше цялото семейство Хин: майка ми, моите братя и сестри, лели, чичовци, всич­ките братовчеди и някои близки приятели.

Пред нас беше ковчегът на баща ми, Костанди.

Едва на 58-годишна възраст той беше починал от рак на белите дробове. Татко беше пушач още от моите тийнейджърски години и даже след като предаде жи­во­та си на Исус Христос, няколко години преди да почине, пушенето беше навик, с който той се бореше.

Тъй като моите родители бяха възпитани в гръцка ортодоксална църква, майка ми настоя церемонията по погребението да се проведе точно в такава традиция.

Но уреждайки всичко, тя каза на свещеника:

- Имам само една молба. Искам моят син, Бени, да води службата.

Свещеникът беше изключително разстроен.

- Не – каза той, - това не може да стане.

Тя го погледна и каза студено:

- Това е наше погребение и Вие ще правите това, което ви кажем.

Изненадан от тази твърдост, той неохотно се съгласи.

- Добре, мисис Хин, какво искате да правя аз?

- Започнете службата – му каза тя. – Извършете това, което трябва и след това оставете сина ми.

Когато службата започна, аз се огледах наоколо и осъзнах, че църквата е пълна с хо­ра, които познаваха нашето семейство, но никога не бяха преживяли личната връзка с Господ Исус.

Свещеникът се разхождаше от едно място на друго, разпръсквайки тамян от кадил­ницата – декоративен съд, окачен на малки верижки.

Ковчегът, който първо беше отворен, сега беше затворен.

Атмосферата беше изпълнена с огромна тъга. Хората открито плачеха за загубата на техния приятел и роднина. След като направи някои церемониални неща свеще­ни­кът отиде до своето специално място и ми помаха да дойда отпред.

Аз отидох до ковчега и за миг останах безмълвен. Тогава погледнах свещеника. Не­го­вата глава беше наведена надолу. Не мога да кажа дали беше в дълбока молитва или се опитваше да не гледа това, че някой друг води погребалната служба в неговата църква.

В ума ми проблясна Писанието, което казва: “И не желая, братя, да бъдете в не­известност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.” (1 Солунци 4:13) и пред слисаната аудитория аз започнах да повдигам капака на ковчега с пръсти.

Тогава аз го сграбчих и буквално го разтресох.

- Той не е вътре – произнесох аз.

– Моят татко не е тук!

Когато повдигнах капака на ковчега за миг погледнах свещеника. Сега очите му бя­­ха широко отворени. Той беше на ръба на стола си, напълно объркан. Цялата ау­ди­­то­рия се съживи, когато продължих.

- Той не е там. Моят баща беше ново­ро­ден и Библията казва, че когато не си в тя­­­­ло­то си, ти си с Господа – и аз започнах да проповядвам Евангелието.

Вместо да говоря за ба­ща си, аз говорех за Гос­под Исус, как Той дойде, ум­ря и въз­­­кръсна от мър­твите и как тези, които вяр­­ват в Него, ще живеят с Него завинаги чрез мощ­та на Святия Дух. Павел каза:

Нямаше музиканти. Единственият звук в сградата беше от здравото семейство, ко­е­то познава Исус Христос. Ние стояхме там със затворени очи, хвалейки Господа.

Няколко минути по-късно, докато ние про­дължавахме да пеем, аз се огледах и забе­лязах, че някои хора плачеха. Незабав­но поканих хо­ра­та да приемат Хрис­тос за техен Спасител.

Първият човек, кой­то пристъпи напред, беше един от моите братов­чеди. Той взе ръката ми и каза:

- Искам да имам същото, което и вие.

В резултат на тази служба много души бяха новородени за Царството на Бога.

Това е като че ли ръката е била извадена от ръкавицата. Ние не можем да кажем:

Моят баща не беше в този ковчег. Но един ден Бог, чрез Свя­тия Дух, ще възкреси черупката. Мъртвите в Христос ще въз­кръснат! Смъртните ще се превърнат в безсмъртни!

1. ДА ГОВОРИШ НА БОГА! Това става с молитва.

2. ДА ТИ ГОВОРИ БОГ! Като изследваш Божието Слово.

3. ДА СВИДЕТЕЛСТВАШ НА ДРУГИТЕ ХОРА ЗА ЧУДЕСНИТЕ