Списание „Прозорец”2

Във филма „Аватар” обаче тази планета символизира рая: там цари свобода, природата е нечувано красива, цветовете са по-ярки отвсякога, има дивен простор, растения, животни, хуманоиди – всички живеят в пълно разбирателство и хармония. В него не се вписват само „земните” хора – за тях, както казва полковникът: „Ако има ад, можете да отидете на почивка там след една обиколка на Пандора.” И обективно те не могат да живеят там без маска – атмосферата е силно токсична за техния организъм. Пандора ги отхвърля, а те не просто я възприемат като ад, но и превръщат в ад всяка част от нея, до която се докоснат. Има драстичен контраст между яркия, просторен свят на планетата за нейните обитатели и сивите, мрачни картини от онази нейна част, която е заета от земните хора с техните оръжия, военна техника, булдозери, лаборатории. Така адът и раят съжителстват, но се оказват несъвместими. На битката между тях е посветен филмът „Аватар”.

Основното внушение на неговите създатели е това преобръщане на ценностите. Във филмите за извънземни обикновено те са злите, агресивните, а хората търсят начин да спасят себе си и своята планета. В „Аватар“ за пръв път ролята на демони е присъдена на хората. Мотивът, че хората като цяло са непоправимо зли – дотолкова, че не забелязват как вредят на всичко около себе си, – определено не е нов в киното. Той е един от централните и в „Аватар“. В началото на филма главният герой се намира сред тълпа от хора с маски, фонът е мрачен, а единствено неговото лице е открито и се отличава от общата сивота. Още първите кадри предизвикват у зрителя усещане за безнадеждност и обреченост. Това чувство се подкрепя от конкретни реплики: „Искате честна игра? Намирате се на грешната планета“, „Силните изяждат слабите. И на никого не му пука.“ Тенденцията продължава с пристигането на главния герой Джейк Съли на планетата Пандора. Оказва се, че човекът е унищожил животните на Земята и дори трябва да ги клонира, за да ги възстанови, докато Пандора прелива от разнообразни животински видове, които живеят в хармония със света. Зрителят разбира, че във филма няма нито един човек - положителен герой с изключение на поддръжниците на проекта „Аватар“. Няма дори неутрални хора – всички са устремени единствено към печеленето на пари и няма значение колко живота и каква част от природата ще трябва да бъдат унищожени, за да постигнат целта си. Изводът е ясен – с времето хората са се развивали все повече в сферата на технологиите, но за сметка на това все по-сигурно са губели своята човечност, докато в крайна сметка процесът е станал необратим. Малкото все още неопетнени от злото и жаждата за пари, като Джейк Съли и д-р Грейс Аугустин с нейния екип, не успяват да променят безсъвестните си колеги. Единственият изход е да се борят срещу тях. Защото поведението на хората във филма наистина може да се сравни с това на демоните – след себе си те оставят безскрупулно само смърт и разруха.

Най-важното в цялото филмово действие е да се покаже окаяността, безнадеждността и безизходността на състоянието, в което са изпаднали земните хора. Те са превърнали живота си в ад, напълно са го обезценили. Техни божества са богатството, парите, надмощието над другите, военната сила. В репликите си неведнъж споменават името на Бога, на Иисус Христос, но само като част от някакви разговорни и нерядко гневни фрази, дори ругатни. В живота им не е останало нищо свято, нищо не ги свързва, те воюват помежду си и са готови всеки момент да се предадат един друг. В техния свят няма и капка любов. Затова изборът на Джейк Съли да се откаже от човешкото си естество и след като премине през образа на аватар, да избере живот на на`ви (т.е. хуманоидите на Пандора), изглежда съвсем логичен. Създателите на филма показват този преход при него много правдоподобно. Той е все по-разочарован от човешкото в себе си и все по-привлечен от всичко „пандорско” – оказва се, че точно за него е мечтал. Като се започне от осакатените му земни крака, които не му служат за нищо, докато като аватар тича, язди, лети, и се стигне до принизения, „смачкан” Бог на земята, заменен на Пандора от свещената богиня майка Ейва (не ви ли напомня на името на Бог Отец – Яхве?), обединила цялата природа, духовете на предците, цялата възможна енергия и участваща непрекъснато в живота на хората на`ви, които неизменно се отнасят със страхопочитание към нея.

Не можем да кажем доколко създателите на филма са си дали сметка, че са използвани от демоничния свят, но това не остава скрито при по-задълбочения анализ на неговото въздействие. Сатана иска с всички сили да отклони хората от спасителния план на живия Бог за тях. Той им внушава, че няма изход от ситуацията, в която все повече затъват. И за да не се обърнат към Бога с вяра, за да не приемат Иисус Христос като свой Спасител и Господ, за да не придобият благодатния дар на вечния живот, който само Творецът на вселената може да им даде и който те могат да приемат само като човешки същества, създадени от самия Него, дяволът е готов да им предложи безмерно привлекателна картина, която всъщност е огледален, изкривен образ на целия Божи промисъл за човека. Така Святата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух – се заменя с богинята майка Ейва, т.е. цялостната природа или самото творение. Земята, където Иисус Христос се е родил в човешки образ, се заменя с Пандора – въплъщението на злото. Църквата, която Бог е промислил като единствената човешка институция, срещу която портите на ада няма да надделеят (Мат. 16:18) и която остава на земята като Тяло на Христос до Неговото завръщане тук, се заменя с общността от хуманоиди, които много се обичат, но използват жречески практики, магии и заклинания. Самите хора се подменят с демони и са настойчиво призовани, логически и емоционално убедени да ги изберат като единствена положителна перспектива. И още едно, неимоверно издевателство - Господ Иисус Христос, Спасителят на света, Който е изцяло Бог и изцяло Човек, се оказва сравнен с аватар – човек, отказал се от омерзителната си човешка същност и приел образа на демон.

За това четем в книгата Откровение, с която завършва Библията. Демоничният свят непрекъснато се стреми да имитира, копира Божиите действия с обратен знак, за да не позволи на хората да се обърнат към Бога, а да ги повлече към смъртта. В такъв смисъл филмът „Аватар” е доста добро художествено изображение на тези стремежи. При това демоните действат с нагла откровеност, убедени в неустоимите си ходове. Ще дадем само няколко примера. За Пандора като въплъщение на злото вече говорихме – това е общокултурен символ в човешката история. Нека се вгледаме в образа на Хората с главно Х, както са наречени във филма.

На пръв поглед на`ви са много симпатични същества – по тяло и лице приличат на нас, усмихват се. В едно свое интервю режисьорът Джеймс Камерън казва, че при подготовката на филма колкото повече образът на на`ви се е доближавал до човешкия, толкова по-малко е бил харесван от аудиторията . Със сигурност се е търсело ярко разграничаване от злите земни хора. Първо, на`ви са високи около 3 м и така напълно превъзхождат земните жители физически и в битка. Втората съществена разлика е в опашката, ушите, напомнящи рога, големите жълти очи, животинския нос, подобен на муцуна. Близостта с образа на дявола е повече от очевидна. Този ефект се подсилва и от заострените като на вампир кучешки зъби. Ако в произволен момент от филма натиснете бутона „пауза“, ще видите, че на стоп-кадър иначе миловидните лица и фигури на сините „хора” изглеждат като същински демони. Но създателите на филма и зрителите, водени от тях, изцяло симпатизират на Хората на`ви. Внушението е, че няма смисъл човекът да остане човек, това е не само старомодно, а крие и опасности – в бъдеще той непременно ще придобие склонност към агресия, към материализъм... Затова за онзи, който се покаже достоен и смел, има изход от ситуацията – той може да се промени, като се превърне в добро духовно същество. А това се постига чрез обожествяване на природата, на духовете на предците и чрез вяра в самия себе си.

Филмът „Аватар“ ясно поддържа изключително актуалната в последно време феминистична тенденция в модерния свят. Освен разликата между безскрупулните хора и тръгналите по верния път на`ви на зрителя още от началото се демонстрират различията между мъжете и жените. Всички жени с главна роля (Нейтири, Грейс, Труди) са наясно със себе си, излъчват увереност и вътрешен мир, дори ако страдат за нещо, намират начин да го преодолеят. Те са решителни, силни същества, готови да рискуват собствения си живот. Мъжете са пълният им контраст – нечувствителни, нервни, агресивни, мотивирани само от материалните блага. Единствено Джейк Съли е по-различен, но и той, докато не стане ученик на Нейтири, е непохватен, несъобразителен и сам окачествява себе си като „поредния тъпак”. Неслучайно Нейтири няколко пъти спасява Джейк от сигурна смърт.

На този фон никак не е учудващо, че на`ви се покланят на богиня, а не на бог. В крайна сметка зрителят разбира ясно, че става въпрос за преклонение пред майката природа и всичко, свързано с нея. През целия филм е търсено едно, макар и скрито сравнение между Бога на хората (с Неговия Син Христос) и богинята на Хората – Ейва. Докато името на Иисус се споменава по-скоро като ругатня в моменти на изненада или яд, а присъствието Му не е показано по никакъв начин, Ейва е представена като величествена и заслужаваща цялото отдадено й поклонение. На`ви продължават твърдо да се надяват на нея, макар да нямат увереност в отговора й, нито право на личен контакт: „Нашата велика майка не взима страна, тя само пази баланса на живота“ – казва Нейтири на Джейк, когато го заварва да се моли на Ейва. А молитвата на самия Джейк е: „Вероятно просто говоря на едно дърво, но трябва да те предупредя за опасността. Ти знаеш, че аз ще се боря, но ми трябва малко помощ...“ Отношенията между богинята и Хората се градят на следната схема: човекът си е човек, той има собствени сили и достойнство, с които по принцип се справя сам, и се гордее с това. Но ако в даден момент ситуацията излезе извън контрол, той може да помоли за „малко помощ“ (която да не засенчи личните му качества) своята разтворена в природата богиня. Тя, от друга страна, избягва всякакъв пряк контакт със своите поданици. Освен това богинята се прелива в духовете на предците, които също чуват и отговарят на молитвите. Този пантеистичен и дълбоко окултен ритуал на вярата е залегнал в „Аватар“ и целият филм се гради на него.

Всъщност схемата обобщава представата на съвременния човек за себе си – модерно е да се виждаш като достойната и силна личност, която, търсейки себе си, изпитва какви ли не мистични (окултни) преживявания. А защо се внушава, че това е по-вълнуващо и интригуващо от общуването с живия личностен Бог Иисус, Който казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо... В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и така да бъдете Мои ученици“ (Йоан 15:5, 8)?

Така демоничният свят прави всичко възможно, за да изглежда привлекателен, и същевременно не крие отвратителната си същност. Хората без Бога обаче остават заслепени и избират да следват демоните, както в „Аватар”.

Неслучайно във филма са толкова многобройни препратките към християнството. Едно от най-големите чудеса на Пандора са летящите планини, наречени Алилуя. Те са отделени от повърхността на планетата и земните учени обясняват, че става дума за магнитна левитация. „Алилуя” е еврейски богослужебен възглас и буквално означава „Слава на Яхве”, т.е. на Бога. Хората на`ви казват за своята богиня: „Ейва ще се погрижи”, но на английски думите са: „Eywa will provide”, а това е знаков библейски израз, използван многократно за Бога: „Господ ще промисли” и наситен с дълбок смисъл в цялата история на човешките взаимоотношения с Бога.

В това отношение е много интересен образът на Джейк Съли, който е „избран” да се трансформира в аватар и после в Човек именно заради своята смиреност – той не е учен, не се смята за особено мъдър, свикнал е да губи, готов е да учи, да възприема важните уроци и да се променя. Това напомня образа на истинския Христов ученик, смирен и готов да следва своя Господ. 12-те ученици на Иисус също изминават своя дълъг път на ученичество. Към друг знаков паралел насочва събранието на Хората оматикая, където те се наричат един друг брат и сестра и, хванати за ръце, се молят на богинята Ейва и на духовете на предците си. Несъмнено това е тяхната «църква», при това изпълнена с много повече любов и единство, отколкото земните църкви изобщо могат да мечтаят, с повече преклонение пред свещеното на Пандора.

Може би най-кощунственият паралел с християнството е свързан с ритуала при преминаването от аватар в Човек от на`ви, т.е. истински жител на Пандора. Два пъти сме свидетели на такъв ритуал – при д-р Грейс Аугустин опитът за трансформация е неуспешен, докато при Джейк Съли процесът приключва с «победа» и той се събужда като на`ви, изоставил преходния си образ на аватар. Това е огледален и изкривен образ на твърде важното в Новия Завет новорождение, което човек преживява, когато се обърне с вяра към Иисус Христос и Го приеме като свой Господ и Спасител. Тогава вярващият се ражда за новия живот, подарен му от Бога, т.е. получава дара на вечния живот. Във филма «Аватар» обаче второто раждане означава да заслужиш мястото си сред Хората завинаги, т.е. да се откажеш от човешкия си образ, в който Бог те е създал, и да избереш ЗАВИНАГИ демоничния свят, който създателите на филма са положили всички усилия да ти стане не просто симпатичен, а желан, мечтан. Това всъщност винаги е било крайната цел на Сатана. Ето посланието на филма, което наивният зрител възприема като „хепи енд” и по такъв начин отваря широко вратата за подобно действие на злите сили в неговия собствен живот, а то за съжаление далеч няма да е толкова красиво, вдъхновяващо, окриляващо и ще го приближи към собствената му гибел.