Според А. Люблинска готовността за училище се определя от следните показатели

Емоционална готовност - тя е пряко свързана с мотивационната готовност и дава възможност детето да регулира чувствата и поведението си в определени ситуации. Проявата на нравствени, интелектуални и естетически чувства в този период е важен показател за емоционалната готовност на детето.

Нравствено-волева готовност - Тя се изразява в достигане на детето на ниво на развитие на нравствено поведение и нравствени чувства, които от своя страна му позволяват да приеме нова социална позиция на ученик и да изгради взаимоотношения както с възрастните си така и със съучениците си на нравствена основа.

Специалната подготовка в детската градина според Й. Факирска се изразява в „овладяването на нови знания по различни дялове, които да облекчат ограмотяването и смятането, както и овладяването на системни знания по отделните научни дисциплини в начален етап на образование“.

Личностната готовност за училище се изразява в интереса на детето към училището, в желанието да стане ученик, да се промени статусът му в обществото,в стремежа му да се включи в учебна дейност, в отношението му към учителите, към децата и към себе си. Важни конструкти са също достатъчно високото ниво на познавателно, социално и волево развитие.

Социалната готовност на личността- в предучилищната възраст се заражда самосъзнанието на детето. По отношение на социалното поведение (идентитет и емпатия)

Идентитет- детето е в състояние да изгради представа за себе си, опознава собственото си тяло и потребността да се грижи за него-знае цвят на очи , коса, собствено, бащино име , на кого е кръстено, близки роднински връзки и т.н.

При много от децата се създава високо или ниско самочувствие.. При децата с много високо самочувствие , често се наблюдава, че те могат всичко, че не се вслушват в съветите на възрастните и поради това често грешат и не достигат до желания резултат. При децата със ниско самочувствие се наблюдава – че те смятат, че не са в състояние да извършат сами каквато и да е дейност и да я доведат до успешен резултат. Готови са да се откажат от действията си и поради това не могат да достигнат самостоятелно до определен резултат. Целта на детската градина е да се развие във всяко дете реално чувство за собствената му личност и да бъде научено как да постига желаните резултати

• Овладяване на подходящо образователно съдържание;
• Промяна на формите и методите за реализиране на образователния процес;
• Промяна в режима на децата с удължаване на времето за обучение;
• Промяна на обстановката в детската градина, която да наподобява училищната;
• Промени в нагласите и очакванията на децата и родителите им;
• Предварително запознаване на децата с обстановката в училище, среща с учителя, посещение на класната стая.

• Изменение на мястото на детето в обществото;
• Нарастване на отговорностите му;
• Лична отговорност;
• По- голяма самостоятелност и независимост;
• Отлична подготовка и развитие на умствени способности на детето
• Психическа готовност.

Трябва да се има предвид, че реалната възраст на детето не винаги съответства на биологичната: едно дете ,по отношение на физическото си развитие може да е готов за училищно образование, а за друго дете, дори на седемгодишна възраст, ежедневните образователни задачи ще създадат значителни затруднения.
Дете, което е готово за училище, иска да се учи, защото се стреми да заеме определена позиция в обществото, което дава възможност да се присъедини към света на възрастните, а също и защото има развита познавателна потребност, която не може да бъде удовлетворена у дома
В. С. Мухина твърди, че готовността за училище е желание и осъзнаване на необходимостта от учене, в резултат на социално съзряване на детето, поява на вътрешни противоречия в него, задаване на мотивация за учебни дейности.

• осигуряване на приемственост между подготовката за учене и преподаването в училище.

Най-пълното понятие „готовност за училище“ е дадено в определението на Л. А. Венгер, под който той разбира определен набор от знания и умения, в които всички други елементи трябва да присъстват, въпреки че тяхното ниво развитието може да бъде различно. Компонентите на този набор са преди всичко е мотивация, лична готовност, която включва „вътрешна позиция на ученика “, волева и интелектуална готовност. Най-важната задача на системата за предучилищно образование е всестранното развитие на личността на детето и подготовката му за училище. Независимо от възрастта, на която детето ходи на училище, е необходимо предварително да се подготвите за учене.