Според А. Люблинска готовността за училище се определя от следните показатели



страница5/5
Дата21.11.2023
Размер95.43 Kb.
#119363
1   2   3   4   5
12. Подгот. и готовност
Свързани:
LEKCII - MOBEL 17354581750 4, Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване

Емоционална готовност - тя е пряко свързана с мотивационната готовност и дава възможност детето да регулира чувствата и поведението си в определени ситуации. Проявата на нравствени, интелектуални и естетически чувства в този период е важен показател за емоционалната готовност на детето.

Нравствено-волева готовност - Тя се изразява в достигане на детето на ниво на развитие на нравствено поведение и нравствени чувства, които от своя страна му позволяват да приеме нова социална позиция на ученик и да изгради взаимоотношения както с възрастните си така и със съучениците си на нравствена основа.

Специалната подготовка в детската градина според Й. Факирска се изразява в „овладяването на нови знания по различни дялове, които да облекчат ограмотяването и смятането, както и овладяването на системни знания по отделните научни дисциплини в начален етап на образование“.

Личностната готовност за училище се изразява в интереса на детето към училището, в желанието да стане ученик, да се промени статусът му в обществото,в стремежа му да се включи в учебна дейност, в отношението му към учителите, към децата и към себе си. Важни конструкти са също достатъчно високото ниво на познавателно, социално и волево развитие.

Социалната готовност на личността- в предучилищната възраст се заражда самосъзнанието на детето. По отношение на социалното поведение (идентитет и емпатия)

Идентитет- детето е в състояние да изгради представа за себе си, опознава собственото си тяло и потребността да се грижи за него-знае цвят на очи , коса, собствено, бащино име , на кого е кръстено, близки роднински връзки и т.н.

При много от децата се създава високо или ниско самочувствие.. При децата с много високо самочувствие , често се наблюдава, че те могат всичко, че не се вслушват в съветите на възрастните и поради това често грешат и не достигат до желания резултат. При децата със ниско самочувствие се наблюдава – че те смятат, че не са в състояние да извършат сами каквато и да е дейност и да я доведат до успешен резултат. Готови са да се откажат от действията си и поради това не могат да достигнат самостоятелно до определен резултат. Целта на детската градина е да се развие във всяко дете реално чувство за собствената му личност и да бъде научено как да постига желаните резултати


Съществен момент за подготовката на децата е развитието на едно от личностните качества на детето, а именно познавателният интерес – черта от характера на детето, която се проявява в любознателност, любопитство и активност. Според Ю. Дончева Интересът обикновено е избирателен по отношение на различните дейности
Предпоставка за интелектуалното развитие са и познавателните потребности. Важно при работата с децата е у тях да се предизвикват въпроси, любопитство, любознателност, познавателна активност. Важно е интелектуалната, волевата и емоционалната страна на познавателния интерес да се разглежда като едно цяло. Те са подбудители на познавателната активност на детето.
Специалистите в предучилищната педагогика обръщат внимание на необходимостта за развитие на творчеството у децата.
Условия за творчество са – апликации, моделиране, рисуване, словесни задачи, игра, творчески разказ, продуктивна дейност и правилно поставени въпроси. Творчеството се развива в условията на продуктивната дейност, когато на всяко дете се поставят въпроси или задачи за самостоятелно изпълнение.
При постъпването на детето в първи клас е необходимо, то да има готовност за обучение, да придобие съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, и да се създадат условия за цялостно развитие на детската личност. Всичко това са предпоставки необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.
Преход между детската градина и началното училище
За да бъде този преход по-щадящ за детето, той трябва да се планира и организирано много внимателно и целенасочено. Опитът на началните учители показва, че затруднения в адаптацията настъпват по-рядко при деца, които са посещавали детска градина. Те проявяват по-голяма самостоятелност и увереност в себе си, по-лесно контактуват и се сприятеляват с връстници, имат по-непосредствена връзка с учителя и по-често са склонни да търсят помощ от него. Поради всичко това те по-бързо се ориентират в новите условия и приспособяването им към училищния живот е по-безболезнено. Очевидно в този случай е от значение социалният опит, придобит в детската градина. Но той е само помощен фактор, тъй като в основата си успешната адаптация на първокласниците зависи от обстановката в семейството и училището, а също и от индивидуалните особености на детето. Преходът се осъществява в няколко насоки:
  • Овладяване на подходящо образователно съдържание;
  • Промяна на формите и методите за реализиране на образователния процес;
  • Промяна в режима на децата с удължаване на времето за обучение;
  • Промяна на обстановката в детската градина, която да наподобява училищната;
  • Промени в нагласите и очакванията на децата и родителите им;
  • Предварително запознаване на децата с обстановката в училище, среща с учителя, посещение на класната стая.


Преходът между градината и училището е сложен и продължителен процес, които е свързан с:
  • Изменение на мястото на детето в обществото;
  • Нарастване на отговорностите му;
  • Лична отговорност;
  • По- голяма самостоятелност и независимост;
  • Отлична подготовка и развитие на умствени способности на детето
  • Психическа готовност.

  • Трябва да се има предвид, че реалната възраст на детето не винаги съответства на биологичната: едно дете ,по отношение на физическото си развитие може да е готов за училищно образование, а за друго дете, дори на седемгодишна възраст, ежедневните образователни задачи ще създадат значителни затруднения.
    Дете, което е готово за училище, иска да се учи, защото се стреми да заеме определена позиция в обществото, което дава възможност да се присъедини към света на възрастните, а също и защото има развита познавателна потребност, която не може да бъде удовлетворена у дома
    В. С. Мухина твърди, че готовността за училище е желание и осъзнаване на необходимостта от учене, в резултат на социално съзряване на детето, поява на вътрешни противоречия в него, задаване на мотивация за учебни дейности.

Според Л. Виготски, да бъдем готови за училищно образование означава, на първо място, да обобщим и разграничим в съответните категории обектите и явленията от околния свят.
Основните задачи на подготовката за обучение са:
- защита и насърчаване на здравето;
- развитие на психични функции и личностни черти;
  • осигуряване на приемственост между подготовката за учене и преподаването в училище.

  • Най-пълното понятие „готовност за училище“ е дадено в определението на Л. А. Венгер, под който той разбира определен набор от знания и умения, в които всички други елементи трябва да присъстват, въпреки че тяхното ниво развитието може да бъде различно. Компонентите на този набор са преди всичко е мотивация, лична готовност, която включва „вътрешна позиция на ученика “, волева и интелектуална готовност. Най-важната задача на системата за предучилищно образование е всестранното развитие на личността на детето и подготовката му за училище. Независимо от възрастта, на която детето ходи на училище, е необходимо предварително да се подготвите за учене.

Въпроси за самоподготовка:
1. Посочете дефиниция за готовност на детето за училище.
2. Посочете аспектите, в които може да се разглежда готовността за училище.
 3. Кои компоненти съдържа общата готовност?
 4. Дайте дефиниция за всеки компонент от общата готовност.
 5. В какво се изразява специалната готовност на децата за училище?
 6. В какво се изразява личностната готовност за училище?
 7. Какво отчита готовността на детето за училище според наредба №5 от 2016г.?

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница