Деинституционализацията, която се въведе през последните години, е процес на извеждане на децата от институциите и разкриване на алтернативни социални услуги,
които са по-ефективни, съобразени с нуждите на всеки потребител и даващи възможност за по-бързо интегриране в обществото.
В края на 2010 година е приет План за действие за изпълнение на
Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в
Република България”, в който по-подробно са
представени дейностите,
задачите, отговорностите и финансовите и човешки ресурси за постигане на поставените цели.
Основни характеристики на дейностите на социалния работник при деца с увреждания: •
естественост и неподправеност;
•
безусловно приемане на детето с
неговите особености и проблеми;
•
емпатийност, съпреживяване и емоционален контакт;
Принципите на социалната работа с деца с увреждания •
Уважаване правата на
детето и неговия интерес;
•
Цели, насочени към развитие на детето;
•
Проучване потребности и мнението на детето;
•
Възможност да се обучава и да
ползва различни видове услуги, съобразени с възрастта и увреждането му;
•
да се развива в среда с други деца, за
да се социализира по-лесно;
•
при необходимост и по преценка на социалния работник да се търси помощ от отдел „Закрила на детето“.
•
Социалните услуги, от които може да се възползва детето с увреждания, трябва да включват разнообразни форми (дневна грижа, консултативна грижа, грижа за настаняване и др.), да имат игрови
или рехабилитационен характер, да подпомагат родителите, да бъдат в група или като индивидуално консултиране, да се предоставят
почасово или целодневно, да са дългосрочни и добре планирани