Според Общите разпоредби на нционлните стандарт за финансовите отчети за малки и средни предприятия (СС) разходите са „
Изтегляне 374.5 Kb.
|
Свързани:
analiz-na-razhodite-na-firma, organizaciya-i-otchitane-na-razhodite-v-nefinansovite-predpriyatiya, 1
| 1.2. Класифинация на разходите
Разходите са присъщи за дейността на всяко предприятие. Те са съвкупност от създадени и пренесени стойности. 4 Разходите възникват още със създаването на предприятието, а то поражда структури и дейности, които за да функционират извършват разходи. Разходите се разглеждат в различни аспекти с оглед определяне вида и обема на отчетните данни и показателите за тях, влизащи в различни класификационни модели. По отношение на разходите счетоводството няма за предмет изучаването техниката, организацията и други аспекти от счетоводството, а само ––––––––––––––––––––––––––––– ³ БОЖКОВ,В., Симеонова,Р., Крумова,Д. и др. Финансово счетоводство. АИ Ценов, 2009,стр. 265 4РАНГЕЛОВ, Е. Счетоводство на строителното предприятие. СЕК, 2008, стр. 135 осигуряване на количествена и качествена характеристика на отчитане на разходите, свързани с дейността. На тази основа по – нататък се определя себестойността. Отчитането на разходите за дейността е един от най – важните елементи на счетоводството – от пълната информация за разходите се обуславят показателите за ефективност на стопанската дейност на предприятието. В състава на разходите за дейността се включват всички онези разходи, които формират себестойността на продукта на труда. Класификацията на разходите е една от важните и начални стъпки за тяхното ефективно управление, тъй като по този начин може да се обхване и систематизира огромното многообразие от разходи във фирмите, а по този начин ще може да се въздейства върху тях чрез различни механизми. Правилното изнасяне на въпросите по отчитането на разнообразните разходи в предприятието, предполага тяхната научна класификация. За тази цел в литературата се прилагат като основа различни критерии (признаци, белези). От гледна точка на финансово – счетоводния анализ всеки признак определя характера на съответния разход и неговото значение при формирането на финансовия резултат. В зависимост от техния състав и икономическа еднородност разходите се групират на едноелементни (прости) и комплексни (многоелементни). Първите са еднородни по своето икономическо съдържание, тъй като представляват един и същ вид блага (напр.: разходи за материали, разходи за заплати (възнаграждения) и др.) За разлика от тях комплексните разходи са разнородни по своя състав. Те заемат сравнително голям дял в общата маса разходи и играят особено важна роля за ефективното функциониране на организацията. Те биват два вида: Първият вид са разходите, които участват или подпомагат осъществяването на процесите на организацията, но не може да се отнесат към дадено изделие, услуга, транспортен процес и др. Такива са: материали за технологични и общопроизводствени нужди, които не могат да се отнесат пряко към определен вид производство, тъй като се изразходват за няколко производства; горивата за технологични нужди, които се изразходват в технологичния процес, разходите за поддържане на машините и съоръженията и др. Вторият вид са административните разходи, които включват всички разходи, свързани с организацията и управлението на предприятието. (напр.: разходи от брак в производството, административни разходи и др.). Според начина, по който се включват в себестойността на продукцията, т.е. в зависимост от тяхното калкулативно-техническо третиране, разходите се подразделят на преки и непреки (косвени). Преки са всички разходи, които са непосредствено свързани с произвеждането на конкретен вид продукт (обект, дейност, услуга) и се отнасят директно в себестойността им въз основа на съответни първични документи. Например в индустрията към преките разходи се числят материалите, суровините, работната заплата, социалните осигуровки на основните работници, енергията, горивото и други за производството на определено изделие. В търговията преки са онези разходи, които се отнасят за дадена дейност, свързана с определен отрасъл, търговско звено (магазин, ресторант, склад и др.) определена стокова група или стока. Според Трифон Трифонов „При пряко съществуваща връзка между разходите и обектите на групиране разходите могат да бъдат логически и практически свързани като цяло с отделните обекти, при което те се дефинират като преки разходи”. 5 Косвени са онези разходи, които не могат да се причислят към даден продукт, процес, услуга и пр. Непреките разходи са свързани с произвеждането на няколко или всички видове изделия, респ. обекти, дейности, услуги. Включването им в себестойността на отделните продукти става по косвен път – чрез разпределение на предварително определена и възприета от предприятието база (основа). От гледище на значението и ролята на разходите в производствения процес те се подразделят на основни (основни производствени) и допълнителни. Основните производствени разходи са непосредствено свързани с произвеждането на продукцията и оказването на услуги, като именно те формират т.н. съкратена (производствена) себестойност. От своя страна те биват: преки разходи за материали; преки разходи за труд и режийни разходи. Допълнителните разходи са свързани главно с организацията, обслужването и управлението на предприятието (напр.: административни разходи, разходи за продажба на продукция и др.). Тези допълнителни разходи прибавени към съкратената себестойност формират т.н. пълна (търговска) себестойност. В зависимост от отношението им към обема на дейността (производството) разходите се делят на: постоянни (условно-постоянни) и променливи. Величината на първите остава относително постоянна, независимо от обема на производството (напр.: амортизацията на производствените сгради, възнагражденията на обслужващия персонал, наеми на сгради и помещения, застраховки и др.), а размерът на вторите се променя пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството (напр.: енергия за технологични нужди, заплати за производствените работници, разходи за суровини и материали и др.) От гледна точка на периода, за който се отнасят, разходите се групират на: предварителни, текущи(оперативни) и разходи, които засягат бъдещи отчетни периоди. ––––––––––––––––––––––––––––– 5 ТРИФОНОВ, Тр. „Управленско счетоводство”, изд. Сиела 1998 г. Предварителни разходи са тези, които се извършват в предходен отчетен период, но се отнасят за дейности и продукти за текущия отчетен период; Текущите (оперативните) разходи са непосредствено свързани с формирането на себестойностт на продукцията и услугите , която съпоставена с признатите приходи определя финансовия резултат за текущия отчетен период – печалба или загуба. Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия отчетен период, но са свързани с получаването на приходи или изгоди през следващ отчетен период. Разходите за бъдещи периоди, от своя страна, се подразделят на: разсрочени разходи за основна дейност (нефинансови разходи за бъдещи периоди) и разсрочени финансови разходи. Като разсрочен финансов разход за бъдещи периоди се отразява и разликата между определената според изискванията на СС 17 – Лизинг стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемните плащания по финансов лизингов договор. От 01.01.2008 год. разходите за бъдещи периоди се представят в актива баланса раздел Г: Разходи за бъдещи периоди с една сума, а в приложението към годишния финансов отчет се оповестява каква част от тях са дългосрочни и каква част краткосрочни, в зависимост от срока за признаването им като текущи разходи. В МСС – 1 не се предвиждат пера за разходи за бъдещи периоди, тъй като те не отговарят на определението за активи. Според конкретните случаи част от тези разходи се признават за текущи разходи в момента на заплащането им. 6 Групировката7 на класифициране на разходите може да има и друг вид. Важно е предприятието да има ясна концепция и на тази основа, да организира отчитането на разходите, с цел получаване на необходимата информация, която им позволява да оценят значението на отделните групи разходи за ефективността на предприятието. Предприятията могат да прилагат и други класификации на разходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт или е необходимо за управлението. Например: предприятията, чиито капиталови или дългови ценни книжа се търгуват публично, отчитат разходите от оперативните дейности по сектори (бизнессектори и географски сектори)8; за целите на данъчното облагане разходите могат да се групират на данъчно признати и данъчно непризнати разходи 9 и други. ––––––––––––––––––––––––––––– 6 БОЖКОВ,В., Симеонова,Р., Крумова,Д. и др. Финансово счетоводство. АИ Ценов, 2009,стр. 267 7 Вж. ДАМЯНОВ, Д. Финансово счетоводство. Свищов, АИ Ценов, 2007, с.266-270. 8 Вж. НСС 14 Отчитане по сектори. 9 Вж. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), глава втора Изтегляне 374.5 Kb. Сподели с приятели:
|