Според Общите разпоредби на нционлните стандарт за финансовите отчети за малки и средни предприятия (СС) разходите са „
Изтегляне 374.5 Kb.
|
Свързани:
analiz-na-razhodite-na-firma, organizaciya-i-otchitane-na-razhodite-v-nefinansovite-predpriyatiya, 1
- Навигация на страницата:
- Основната теза
- ГЛАВА ПЪРВА СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБИЧАЙНА ДЕЙНОСТ 1.1. Същност на разходите
| Целта на дипломната работа е да се акцентира на същността ,както и на някои особености, свързани със счетоводното отчитане на разходите за обичаина дейност.
Обект на дипломната работа са разходите за обичайната дейност. Основната теза е, че правилното отчитане и управление на разходите за обичайна деиност е от първостепенно значение за правилно формиране на себестойността на готовия продкт и за постигане на положителен финансов резултат от дейността. В разработката се разглеждат основни въпроси на организацията и методологията на отчитане на разходите според тяхното икономическо съдържание в предприятията отговарящи на изискванията за малки и средни предприятия и изготвят и представят годишни финансови отчети на база на Националните стандарти за малки и средни предприятия и действаща нормативна уредба към 30.06.2011г. При разглеждане на темата са използвани общите правила за отчитане на разходите, като не са вземани предвид специфичните особености на различни видове дейности, за които има отделни стандарти, като например: строителство (СС 11), бюджетни предприятия, лизингови договори (СС 17), правителствени дарения (СС 20), ликвидация и несъстоятелност (СС 13), инвестиции (СС 28), предприятия с нестопанска дейност (СС 9), селско стопанство (СС 41) и др. В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството направените разходи в предприятието се отчитат в следните основни групи : 1.разходи за дейността 2.финансови разходи 3.извънредни разходи 4.разходи за данъци върху печалбата (дохода) Последните две групи разходи ( извънредни разходи и разходи за данъци върху печалбата) не попадат в обхвата и предназначението на настоящата разработка затова няма да бъдат разглеждани. ГЛАВА ПЪРВА СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБИЧАЙНА ДЕЙНОСТ 1.1. Същност на разходите Основната цел на всеки икономически субект при пазарната икономика е да черпи изгода от дейността си. Тази изгода не може да бъде постигната, ако не се влагат активи и не се трупат пасиви. Производственото предприятие наема работници и им начислява възнаграждения или натрупва към тях задължения, купува и влага в дейността материали, изплаща парични средства или трупа пасиви за оказани му външни услуги и т.н. В резултат на това то произвежда продукция, която продава на пазара. С получените средства възстановява вложените активи и погасява възникналите пасиви. Превишението на получените средства над издръжката на производството представлява неговата печалба. Казано накратко, за да получи приходи, предприятието трябва да извърши и определени разходи. Разходите на предприятието произтичат от закупуването, наемането и използването на ресурси и услуги на всички етапи на стопанската му дейност. Същността на разходите може да бъде изследвана от различни гледни точки, но тяхното възникване е свързано със създаването на конкретно предприятие и го съпътстват през всички етапи на жизнения му цикъл. В икономическата литература съществува огромно разнообразие от дефиниции на понятието разход. Някой автори го определят и като „алтернативна цена”, а именно „това е стойността на онова, което губим, похабяваме или харчим, когато правим избор да придобием или извършим нещо”¹. В икономиката и икономическия (стопанския) начин на мислене именно това е основният смисъл на термина “разход”. В тази връзка, икономиката може да се определи като наука за онова, което губим, когато печелим и за онова, което печелим, когато губим. Разходът може да бъде от най-различен характер, например пари, време, живот, труд, нерви, болка, дълг, и всичко останало, което човек цени и взима предвид при решението си в преследване на целта. Изборът на индивида отразява очакването му за това какво ще пропусне или какви усилия ще трябва да положи; т.е. разходът е величина, която отразява субективна преценка към момента на действието. Последната е винаги индивидуална и субективна и не подлежи на доказване или опровергаване; тя се проявява в последващото действие или решение. Взаимодействието на пазара е процес ––––––––––––––––––––––––––––– ¹Percy L. Greaves, Jr., Mises Made Easier, 1974, Free Market Books, Irvington-on-Hudson, NY, US на откриване на разходите (и на стойността) при срещането на субективните оценки на всички участници. В този смисъл, предприемачът извършва определена дейност, ако очакваните ползи от нея превишават очакваните разходи, след извършване на стопанската операция, можем да кажем, че той реализира печалба, а ако не – загуба. Една от основните цели на икономическата наука, която пряко рефлектира и върху управлението на разходите е дългосрочната минимизация на разходите. В съвременните предприятия за производството на определено количество продукция или предоставянето на определени услуги във връзка с намаляването на разходите съществуват две еквивалентни изражения: първо, с предварително определени брутни разходи да се произведе максимално възможното количество продукция или услуги; второ, предварително определено количество продукция или услуги да се произведе с минимално възможните брутни разходи. Използването на единият или другият подход е въпрос на възприета политика от стопанската организация и на избран метод за планиране на разходите. Търговското предприятие печели от разликата между цената, по която купува стоките, и цената, по която ги продава. За да ги купи, съхрани и продаде изгодно, търговецът трябва също да извърши разходи – за проучването на пазарите, за заплащане на посреднически услуги, за транспортиране, съхраниние, сортировка, дообработка, пакетиране и други. Всяка дейност е свързана с извършване на разходи. Именно поради това разходите са един от основните отчетни обекти във всяко предприятие. В общите разпоредби на националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия в сила от 01.01.2008 година, в точка 4.5 е дадено следното определение на понятието „разход”: „...намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала и преоценката, отразена в собствения капитал.” ² По конкретно разходите се формират от намалението на стойността на активи, начислението на трудовото възнаграждение, осигуровки и други в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното възникване. Формирането на счетоводната информация за разходите се осъществява по определена технология, съгласно Закона за счетоводството, Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, Международните стандарти за финансово отчитане, Международните счетоводни стандарти и Примерния Национален сметкоплан. ––––––––––––––––––––––––––––– ² ЗЛАТКОВ, Иван. Текущо счетоводно отчитане. София, 2004, с.218. Съгласно приложимите счетоводни стандарти разходите се признават тогава, когато възникне достоверно измеримо намаляване на икономическата изгода, свързана с намаляването на активи или с нарастването на пасиви. На практика това означава, че признаването на разходите става едновременно с признаване намаляването на активи или нарастването на пасиви.³ В съответствие с принципа за съпоставимост между приходите и разходите последните (разходите) извършени във връзка с определена сделка или дейност , следва да се признават и отразят във финансовия резултат за периода, през който предприятието получава икономическа изгода от тях, т.е. на базата на пряка връзка между реално извършените разходи и получените конкретни приходи. Целта е да не се допуска манипулиране на финансовия резултат посредством отчитане на повече разходи или по- малко приходи за отчтния период, който при нашите условия в преобладаващите случаи съвпада с календарната година. Когато се очаква икономическата изгода да бъде придобивана в продължение на няколко отчетни периоди, разходите се признават на базата на системни и рационални процедури на разсрочване, с което се цели признаването на разходите да става в онези отчетни периоди, през които се придобива икономическата изгода, свързана с тези пера. Разходите се признават незабавно в случай, че не се очаква бъдеща икономическа изгода или когато и доколкото такава изгода няма да се класифицира или ще престане да се класифицира и да бъде признавана като актив. Разходи се признават и в случаите, когато възниква пасив, без да е придобит актив (напр. при възникване на задължение за последващо гаранционно обслужване). Изтегляне 374.5 Kb. Сподели с приятели:
|