Според Общите разпоредби на нционлните стандарт за финансовите отчети за малки и средни предприятия (СС) разходите са „
ГЛАВА ВТОРА ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБИЧАЙНА ДЕЙНОСТ
Изтегляне 374.5 Kb.
|
Свързани:
analiz-na-razhodite-na-firma, organizaciya-i-otchitane-na-razhodite-v-nefinansovite-predpriyatiya, 1
| ГЛАВА ВТОРА
ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБИЧАЙНА ДЕЙНОСТ 2.1. Характеристика на сметките за отчитане на разходите Счетоводното отчитане на разходите следва да се организира в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и по-конкретно СС 2 – Отчитане на стоково-материалните запаси. Организацията на синтетичното и аналитичното отчитане трябва да осигурява пълно обхващане на разходите и да позволява получаването на систематизирана информация за анализ и контрол на отделните стадии на възпроизводствения процес в предприятието. Тя трябва да е съобразена също и с възприетата форма и структура за представяне на разходите в отчета за приходите и разходите – по видове (по икономически елементи) и по функционален признак. Съгласно действащите нормативни актове по счетоводство (Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти като база за изготвяне и предстабяне на финансовите отчети – МСС или НСФОМСП), при групирането на разходите са възприети два основни критерия: 1. Според тяхното икономическо съдържание 2. Според вида на дейността, за която се отнасят. Следва да се има предвид ,че чл. 17 от Закона за счетоводството гласи: “Разходите и приходите се класифцират и представят във финансовите отчети при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти”. 14 Според първото направление по тяхното икономическо съдържание разходите се отчитат като разходи по икономически елементи (материали, външни услуги, амортизации, заплати (възнаграждения), социални надбавки осигуровки и други разходи)15, финансови разходи, които се отчитат чрез гр.62. Обособяването на финансовите разходи в отделна група сметки и особено на разходите за лихви се обяснява с това, че те не са елемент нито на т.нар. съкратена себестойност, нито на пълната себестойност на продукцията и услугите и на разходите за стоковото обръщение. Второто направление на отчитането на разходите е според тяхното технико-икономическо предназначение. Нормативно, това е уредено в чл. 13, ал. 1от Закона за счетоводството, съгласно който разходите се записват при тяхното възникване по историческата им цена, а ал.2 определя, че историческата цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена. 16 За продукцията като вид актив това е тяхната ––––––––––––––––––––––––––––– 14 Цит. Закон за счетоводство, чл.17. 15 Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Пловдив, 2005, с.18. 16 Пак там, чл.13, ал.1 и ал.2. себестойност. Съгласно Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, т. 4 се уточнява, че „Себестойност” е оценката на произведените (създадените) в предприятието активи, в която не се вкючват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи”.17 Това подразделение стои в основата на организацията на счетоводното отчитане на разходите. При отчитане на разходите в тези две направления като основен принцип в счетоводното законодателсто е възприет принципът определен в чл.4, ал.1 т. 1 от Закона за счетоводството «текущо начисляване»18, т.е. приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финасовите отчети за периода, за който се отнасят. Съгласно общите положения на МСС съществуват две основни счетоводни предположения, които у нас са заложени като принципи в Закона за счетоводството – това са: «действащо предприятие» и « текущо начисляване». Те са от изключителна същественост в съвременното счетоводство, която ако не се спазва означава не формално нарушение на определен счетоводен принцип, а излизане от общата рамка за финансово счетоводство. Тези две счетоводни предположения имат първостепенно значение относно изготвянето на финансовите отчети. По отношение на разходите, да се наруши принципа за «текущо начисляване» от дадено предприятие означава, че финансовия отчет е съставен на алтернативата «на принципа на парични потоци», а по този начин се излиза от общата рамка на финансовото счетоводство приложимо към бизнеса. Съгласно изискванията на нормативната уредба по счетоводство разходите, свързани с дейността на предприятието най-напред се отчитат по икономически елементи (сметки от гр.60), а след това по функционално предназначение (по видове дейности, чрез използване на сметки от гр.61). За всички разходи, свързани с дейността на предприятието, се осигурява информация за техния състав по икономиески елементи. При тази групировка се имат предвид видът и икономическото съдържание на разходите, независимо от мястото на извършването им. Тя се използува за установяване на разходите за цялата дейност на предприятието. ––––––––––––––––––––––––––––– 17 Вж.:Закон за счетоводството. Последно изменение ДВ, бр. 108/2006. 18 Вж. чл.4, ал.1, т.1от Закон за счетоводството. Изтегляне 374.5 Kb. Сподели с приятели:
|