Способи за разследване на пътнотранспортно произшествие

20
Съгласно чл. 342, ал. 1 и чл. 343 от НК субекти на престъпленията по транспорта са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина, допускат нарушение на правилата за движение и с това виновно причиняват съставомерни последици. Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им.
Когато водачите на специални или самоходни машини управляват същите при извършване на работа, за която са преназначени и пригодени, те са субекти на престъпления по чл. 123 или чл. 134 от НК.
Субекти на престъплението по чл. 342, ал. 2, респективно по чл. 343 от НК са работниците или служителите по транспорта, на които по надлежния ред е възложена дейност в държавния или обществения сектор по експлоатацията или ремонта на подвижния състав на пътя или изискванията за добри качества на ремонта и с това причиняват съставомерни последици. В тази група субекти се очертават две категории:
Първата, на която е възложена дейност по експлоатацията на транспортните средства или съоръжения. Има се предвид, както техническата, така и стопанската експлоатация на същите. Втората категория от тази група субекти са работници и служители, осъществяващи ремонт на подвижния състав на пътищата или на транспортните съоръжения. Обемът на тези дейности включва права и задължения по ръководене, контрол или извършване на конкретна работа, както по експлоатацията, така и по ремонта, които се определят в самия акт за възлагане на дейността, в друг акт или произтичат от характера на работата. Възлагането на дейността следва да се основава на заповед, трудов договор или други нормативно предвидени способи.
В така очертаните две групи субекти не се включват лицата, работещи по транспортните средства и съоръженията по постройката на пътя, тъй като това е промишлена дейност извън обсега на чл. 342 от НК.
Обективната страна на престъпленията по чл. 342 и чл. 343 от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на

21 посочените превозни средства и машини, правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав на пътя или съоръженията, което нарушение да е в причинна връзка с настъпилите обществено опасни последици, предвидени в чл. 342, респективно в чл. 343 от НК.
В понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Под „добро” качество на ремонта следва да се разбира такъв ремонт, който отговаря на техническите изисквания и при причиняване на съставомерни последици. „Значителни” имуществени вреди, причинени на държавата, кооперациите, обществените организации или гражданите са тези, които са на стойност не по-малка от 14 минимални работни заплати. В размера на значителните имуществени вреди се включват всички необходими разходи за пълно възстановяване на повреденото имущество, изчислени по държавни цени на дребно или по пазарната стойност към момента на извършване на деянието, а когато се касае за повреда на моторно превозно средство – по цени за ремонт, извършени в държавен или лицензиран сервиз. При определяне на вредата се приспадат овехтяването и стойността на годните части. Когато моторното превозно средство е унищожено и не може да се възстанови, се оценява от съответния застрахователен орган или вещо лице.
Формата на вината при престъпленията по чл. 342, ал. 1 и ал. 2 от НК е евентуален умисъл, а по ал. 3 – пряк или евентуален умисъл. За разлика от чл. 342 от НК формата на вината при престъпленията по чл. 343 от НК се осъществява по непредпазливост, несъзнавана (небрежност) или съзнавана
(самонадеяност). Умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта не се отразява върху формата на вината, а влияе върху степента на същата и размера на наказанието. Съзнаваната непредпазливост е налице тогава, когато деецът има категорична увереност, че общественоопасните последици няма да настъпят, а мерките, които е взел за предотвратяването им са ефикасни, макар че впоследствие са се оказали недостатъчни.
Увереност, която е в разрез с всички налични отрицателни фактори за

22 безопасността на движението представлява допускане на общественоопасните последици – евентуален умисъл. При същия деецът не разчита на каквито и да е обстоятелства (обективни или субективни), които да създадат у него увереността, че ще избегне настъпването на общественоопасните последици. Тоест деецът разчита единствено на своя шанс. Често безразличието на дееца към настъпването на последиците се дължи на неговото пияно състояние, което до такава степен го довежда до неспособност да управлява МПС-то, че единствено шансът е причината за избягването на общественоопасните последици. Когато обаче деецът съзнава, че наред с целения резултат – нарушаване на правилата за управление, с положителност ще настъпи и смъртта на пострадалия, но въпреки това извърши деянието, следва да носи отговорност за убийство с пряк умисъл, а не за транспортно престъпление. В този случай общественоопасният резултат е настъпил не защото той е изгубил възможността да управлява автомобила, а вследствие на умишлено нарушаване на правилата, насочено към пряко причиняване на смъртта на пострадалия.

Изтегляне 493.23 Kb.

Сподели с приятели: