Образуване на досъдебно производство

9
Данните могат да се съобщят лично или по телефона, като най-често техен пръв получател е дежурният на поделението на МВР или специализираният дежурен по КАТ.
При получаването на съобщението от посочените по-горе лица много важно е да се установи лицето в качеството на какъв се е намирало на местопроизшествието, колко време го е наблюдавал, какви са познанията му по въпросите за безопасността на движение, по управлението на МПС и т.н.
При установяване на посочените от закона последици от автотранспортното престъпление органът на разследването е длъжен да образува досъдебно производство.
5. Неотложни и първоначални действия по разследването
Образуването на досъдебното производство при наличие на законен повод и достатъчно данни е изключение при транспортните престъпления.
Най-често поради опасност от нарушаване на обстановката, невъзможност за събиране на доказателства на по-късен етап и пр. се налага извършването на неотложни действия по разследването, на основание чл. 212, ал. 2 от
НПК.
5.1. Оглед на местопроизшествието. Това е най-често срещаното неотложно или първоначално-неотложно действие по разследването.
Изследването на обстановката и обектите на огледа се съпътства с измерване и фотографска фиксация. Много е важно да се установи функционалното състояние на обектите в момента на автопроизшествието.
Ефективността на огледа зависи до голяма степен от подготовката му преди това – осигуряване на съдебномедицински експерт и на други експерти и специалисти–технически помощници; на необходимите технически средства за откриване, фиксиране и изземване на следите и другите веществени доказателства и др.
От качественото извършване на огледа зависи в голяма степен успеха в разследването на транспортните дела, тъй като чрез него се откриват, фиксират, изземват и запазват материалните следи от престъплението, които, ако не бъдат своевременно събрани и приложени към делото, могат да бъдат повредени или унищожени и по този начин разследването да бъде

10 лишено от възможността да изясни някои важни фактически обстоятелства по делото.
Огледът на пътнотранспортното произшествие понякога е доста трудно и сложно процесуално действие. Това е така, защото се прави на открито, за сравнително кратко време и малко след това обстановката, при която е станало ПТП-то е коренно променена и не подлежи на възстановяване. Поради това следва да се знаят основните правила за намирането и фиксирането на онези следи, които имат отношение към самото произшествие.
На първо място, след като се отиде на такова местопроизшествие разследващия орган най-общо следва да се запознае с пътната обстановка и да намери постоянен ориентир. Той трябва да е лесно разпознаем, обозначен достатъчно точно и да не е възможно неговото преместване. За такъв ориентир е редно да се избере канализационна шахта, водосточна решетка от оттичащи се води, електрически или телеграфен стълб, които обикновено имат номера или ъгъл на сграда. Ако произшествието е на извън населено място за ориентир да се избере километричен камък, жере от високо напрежение, ако е в близост до пътя, дебело крайпътно дърво, като за него следва да се отбележи кое е по ред по пътя от примерно разклон или друга забележителност. Ориентирът много често се налага да бъде
„виртуален”, т.е. мислена точка, фиксирана спрямо физическия ориентир.
Пример за това е, когато единственият подходящ физически ориентир отстои на значително разстояние от пътното платно. Високите изисквания, относно определянето на постоянен ориентир са свързани с нуждата в по- късен етап от разследването да се извършва допълнителен оглед, следствен експеримент и пр.
На второ място следва да ориентираме посоката на извършвания оглед спрямо забележителност в населено място или посоката на движение на МПС към друго населено място.
На трето място се избира начинът на оразмеряване от разследващият орган, който извършва огледа. Един от начините е Декартовата координатна система – при нея всички размери са взаимно перпендикулярно измерени и фиксирани спрямо избрания ориентир и определят точно намерените находки на пътното платно или извън него. Препоръчително е размерите веднага да се нанасят на работна скица, която да е основа на бъдещата

11 мащабна такава. Декартовата координатна система е най-подходяща при обследването на прави участъци на пътното платно. Друг начин за фиксиране е определяне на два ориентира, като всеки обект се фиксира, посредством разстоянието до ориентирите. Често срещата грешка е да не се измери разстоянието между самите ориентири, което прави невъзможно решаването на определени задачи от автотехническия експерт
На четвърто място се пристъпва към написването на огледния протокол. Това обаче следва да стане след като разследващия орган се е ориентирал в пътната обстановка и състоянието на моторните превозни средства. Следва да се фиксира времето на започването на огледа и условията, при които се прави. Описват се метеорологичните условия, като съществен момент тук има видимостта. Тя се определя от кабината на МПС в метри до мястото, където може да се вижда човешка фигура, каруца или друго МПС. Видимостта може да бъде ограничена от крайпътни насаждения, ъгъл на сграда, наличие на завой. Тези разстояния следва да бъдат измерени и фиксирани в протокола за оглед. Изписват се изкуствените осветления, наличие на вятър и неговата посока, пътната настилка дали е заснежена, заледена или мокра. Фиксира се какво се ползва по време на огледа като помощно съоръжение (кран, агрегат за осветление, фарове,
фенери и др.). След това се пристъпва към видовете огледи:

Изтегляне 493.23 Kb.

Сподели с приятели: