Справка за научните приноси



Дата22.07.2016
Размер46.42 Kb.
Справка за научните приноси
доц. д-р Румен Станимиров Бачев
Институт по Астрономия с НАО, БАН

Основната част на моята научна работа е посветена на изследването на активните галактични ядра и подобни акретиращи обекти. Изследванията имат както наблюдателен, така и теоретичен аспект. Съсредоточени са в следните основни направления:




1. Изследване на Активни Галактични Ядра
1.1 Променливост
Оптическата променливост на избрани активни галактични ядра (квазари) се изследва повече от 15 години, основно на 60см телескоп на АО Белоградчик, като част от резултатите вече са публикувани [1, 2, 3, 6, 8, 45, 46, 48 и др.], докато други са все още в процес на обработка. Докато на дълговременни скали всички обекти показват някаква променливост (но вж. [54]), на кратковременни скали (в рамките на няколко часа) такива промени като правило не се наблюдават при т. нар. радио-слаби обекти, противно на твърденията на някои изследователи. Този извод се прави на базата на систематични търсения, проведени от нас [6], както във видимата, така и в UV (в координатната система на обекта!) област.
Най-детайлно беше изследвана оптическата променливост на Mkn 279, където беше показано вероятното съществуване на различни режими на работа на акреционния диск, необходими за обяснението на цветовите изменения на този обект [8]. На тази тема беше основно посветена и дисертацията ми, успешно защитена през 2003г. За някои от обектите бяха калибрирани вторични стандарти в полетата им [9], с цел да се облекчи един бъдещ мониторинг.
На базата на данни от литературата беше проведено търсене на закъснение, една спрямо друга, на кривите на блясъка в различни цветове [4] и беше показано, че такова закъснение съществува и е близко до очакваното, ако измененията в оптиката се дължат на променливо високоенергетично лъчение от центъра, което се поглъща и преизлъчва от по-външните части на акреционния диск. Тезата се потвърждава и от мониторинг на квазара PG 1211+143, извършен както от наземни отпически телескопи, така в рентгеновата област от орбиталната обсерватория Swift [3].
Участвам активно и в международната програма за мониторинг на блазари, WEBT, като получените резултати от няколко кампании за мониторинг на избрани обекти вече са публикувани [1, 2, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 19 и др.].
1.2 Спектрални изследвания
На базата на архивни спектри от космическия телескоп Хъбъл, заедно с колеги от САЩ, Италия, Мексико и др. беше анализиран профила на ултравиолетовата линия CIV 1549 за ок. 150 обекта [7, 21, 28, 34, 74 и др.]. Беше показано, че измененията на профила (основно изместване към синята област) до голяма степен се обуславят от изменението на темпа на акреция. При увеличаване на темпа на акреция вероятно възникват условия за образуването на вятър от повърхността на диска към периферията, който именно допринася за синьото отместване на тази линия.
На базата на различни спектрални измервания на над 200 обекта [36, 37, 38, 39], чрез прилагането на корелационен анализ бяха получени солидни индикации, че измененията на цяла съвкупност от наблюдаеми параметри се обуславят от малък брой фактори (собствени вектори в пространството от параметри). Макар, че подобни изледвания са правени и преди, ние за първи път демонстрирахме и значението на линията CIV в такъв анализ, показвайки, че вероятно основният собствен вектор е свързан най-вече с темпа на акреция (в Едингтонови единици), т.е., че темпа на акреция основно обуславя различията в набюдателните характеристики на квазарите. Като част от тази работа бяха получени индикации, че момента на въртене на черната дупка трябва да е основният движещ фактор за това дали едно ядро ще е радио-мощно или радио-слабо, т.е. дали ще се генерира релативистична струя или не [7].
Чрез наши наблюдения (от обсерваториите Рожен и Скинакас, Гърция), бяха получени и анализирани спектри на ярки, но не добре изследвани квазари, вероятно в следствие на голямото вътрешно поглъщане в част от тях [5, 84]. Беше изследвана възможността част от поглъщащото вещество да е разположено между централния източник и областта на широките линии, т.е. по близо до центъра от очакваното. На базата на измервания на профилите на широките линии бяха определени приблизително масите на централните им черни дупки и темповете на акреция.
На базата на моделиране на повърхността на един акреционен диск, изкривена в следствие на евентуален наклон на централната и бързо въртяща се черна дупка, бяха получени вероятните профили на широките емисионни линии, ако те се формират на повърхността на акреционния диск в следствие на йонизиращото централно лъчение от центъра [10]. Тъй като профили като получените рядко се наблюдават, бяха изказани интересни предположения за геометрията и еволюцията на централните области на квазарите.

Освен гореизброеното, съм се включвал активно в изследвания, касаещи различни аспекти на физиката на активните галактични ядра [31, 49, 82, 83, 85 и др.].



2. Изследване на Галактични акретиращи системи
При Галактичните тесни двойни с компактен компонент се наблюдават процеси на акреция, аналогични на тези при квазарите, но на много различни мащаби и времеви скали, поради което изучаването им е важно за разбирането на самия процес на акреция. Наблюдавали сме активно променливостта основно на катаклизмични променливи (KR Aur, RS Oph и др., [16, 22, 29, 47, 53, 68]) на различни времеви скали, от минути до години. За някои от обектите са получени дългосрочни криви на блясъка, уточнени са разтояния, и пр.
Чрез статистически анализ на данни от литературата беше изследвана възможността за синхронизация между околоосното и орбиталното въртене на звездите-донор за избрана извадка от акретиращи системи [33].

3. Бърза променливост на звезди от различни спектрални класове
По тази тематика са провеждани основно електрофотометрични наблюдения за търсене на бързи промени при някои звезди (EV Lac, V 390 Aur и др.). Резултатите са систематизирани, статистически обработени и публикувани [35, 40, 41, 42, 43, 76].

4. Тестове на апаратура и софтуер
Изследвали сме характеристиките на съществуващата на АО Белоградчик светоприемна апаратура - CCD ST8 и FLI PL9000, както на самите камери (шумове, температурни зависимости, линейност и пр.), така и на цялостната BVRcIc фотометричната система чрез фотометрия на стандартни полета. Работите са публикувани [58, 70].
За различни задачи е изготвян софтуер под MS Windows, предназначен основно за различни видове статистически анализи на криви на блясъка, част от който е достъпен за свободно ползване. Изготвена е и се ползва и програма за апертурна фотометрия на изображения (FITS Imager), вкл. и на патрули, където програмата сама намира и центрира апертурата върху звездите от интерес.

Забележка. В кв. скоби са номерата на съответните публикации, съгл. списъка с публикации.


София, 31.10.2014
Подпис:

доц. д-р Румен Ст. Бачев


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница