Справочник Център за световно наследство на юнеско мисията
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Как един обект се превръща в световно наследство Процес и критерии – След вписването
- Комитетът за световно наследство
- Непрекъснатият ангажимент
- Глобалната стратегия Към един балансиран и представителен Списък на световното наследство – Цели – Анализи – Изпълнение
- Целите на Глобалната стратегия
- СПИСЪК НА ЗАСТРАШЕНОТО СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО Насока и цели – Някои показателни примери – Как да помогнем
- Някои показателни случая за обекти, вписани в Списъка на застрашено световно наследство
- Успешни примери Намиране на решения – Успешни реставрации – Международни защитни кампании
Формуляри за предаване на молби за международна помощ могат да бъдат взети от Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО или на неговата уебстраница. ПРОЦЕСЪТ НА НОМИНАЦИЯ Как един обект се превръща в световно наследство? Процес и критерии – След вписването Само страни, които са подписали Конвенцията за световното наследство, поемайки задължението да опазват своето културно и природно наследство, могат да предават предложения за номиниране на обекти, които се намират на тяхна територия за разглеждане за вписване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Първата стъпка, която една страна трябва да направи, е да изготви опис на важните обекти на културното и природното наследство, които се намират в нейните граници. Този “опис” е известен като Индикативен списък и предоставя една прогноза относно обектите, които тази страна може да представи за вписване през следващите от пет до десет години, като този списък може да бъде обновяван по всяко време. Това е важна стъпка, тъй като Комитетът за световно наследство не може да разглежда номинация за вписване в Списъка на световното наследство, ако обектът не е предварително включен в Индикативния списък на държавата-страна по Конвенцията.
Чрез изготвяне на Индикативен списък и подбиране на обектите в него държавата-страна по Конвенцията може да планира кога да представи папка за номинация. Центърът за световно наследство предлага помощ и съвети на държавата-страна при изготвянето на тази папка, която следва да бъде възможно най-изчерпателна и да съдържа цялата необходима документация, както и карти. Номинацията се предава на Центъра за световно наследство за разглеждане и проверка на пълнотата й. В случай че папката за номинация е пълна, Центърът за световно наследство я изпраща на съответните консултативни органи за оценка.
Номинираният обект се оценява отделно и независимо от два консултативни органа, които са получили мандат от Конвенцията за световното наследство: Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS) и Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), които предоставят на Комитета за световно наследство своите оценки за номинираните културни и природни ценности. Третият консултативен орган е Международният изследователски център за изследвания по консервацията и реставрацията на културните (ICCROM), междуправителствена организация, която осигурява на Комитета както експертни съвети по съхраняването на културните обекти, така и относно дейности за обучение.
След като даден обект е номиниран и оценен, Междуправителственият комитет за световно наследство се произнася окончателно за вписването му. Комитетът се събира веднъж годишно, за да реши кои обекти ще бъдат вписани в Списъка на световното наследство. Неговото решение може да бъде също така отложено, да бъде изискана допълнителна информация за обектите от държавите-страни по Конвенцията или вписването да бъде отхвърлено.
За да бъдат вписани в Списъка на световното наследство, обектите трябва да притежават изключителна универсална стойност и да отговарят на поне един от десетте критерия за подбор. Тези критерии са разяснени в Ръководството за прилагане на Конвенцията за световното наследство, което, наред с текста на Конвенцията, представляват основно работно средство за въпросите на световното наследство. Критериите са периодично преглеждани от Комитета, за да могат те своевременно да отразят развитието на концепцията за световното наследство. До края на 2004 година обектите на световното наследство бяха избирани съобразно шест културни и четири природни критерия. След приемането на измененото Ръководство за прилагане на Конвенцията за световното наследство съществува един-единствен пакет от десет критерия. Критерии за подбор:
Опазването, управлението, автентичността и интегритетът на обектите също са важни съображения. От 1992 година значимите взаимодействия между хората и естествената природна среда се третират като културни пейзажи.
Вписването на обект в Списъка на световното наследство не е завършек на усилията. Управителите на обекта и местните власти непрекъснато работят за управлението, мониторинга и опазването на обектите на световното наследство. Държавите-страни по Конвенцията имат задължението периодично да изготвят доклади за степента на съхранение и на разнообразните защитни мерки, въведени в техните обекти. Тези доклади позволяват на Комитета за световно наследство да направи оценка на условията в обектите и съобразно това - да прецени необходимостта от приемане на конкретни мерки за разрешаването на рецидивни проблеми. Една от тези мерки може да бъде включването на обекта в Списъка на застрашените обекти от световното наследство. Периодичните доклади дават оценка на прилагането на Конвенцията за световното наследство от държавите-страни по нея. Освен това тази практика предлага обновена информация за обектите, с оглед отбелязването на възможни промени в степента на съхраняването им. Периодичните доклади - предадени от самите държави-страни по Конвенцията, се изготвят на регионална база се преглеждат от Комитета за световно наследство по предварително установена схема, който се основава на шестгодишен цикъл. Резултатите се включват в доклада на Комитета до Генералната конференция на ЮНЕСКО. Глобалната стратегия Към един балансиран и представителен Списък на световното наследство – Цели – Анализи – Изпълнение През 1994 година Комитетът за световно наследство даде началото на Глобалната стратегия за балансиран, представителен и надежден Списък на световното наследство. Двадесет и две години след приемането на Конвенцията за защита на световното наследство през 1972 година, в Списъка на световното наследство липсваше равновесие по отношение на вписаните обекти и на представените географски райони на света. Действително, от 410 вписани обекта, 304 са обекти на културното наследство, 90 - на природното и 16 са смесени, като по-голямата част от тях са разположени развитите райони на света, предимно в Европа.
Приемайки Глобалната стратегия, Комитетът за световно наследство цели да разшири понятието за световно наследство, за да отразява по-добре пълния спектър на нашите световни културни и природни съкровища, както и да очертае ясни рамки и да предостави оперативна методология за изпълнението на Конвенцията за световното наследство. Новата идея надраства тесните дефиниции за наследството и се стреми да приеме и защитава обекти, които представляват изключителна проява на съвместното съществуване на човека със земята, както и на човешките взаимодействия, съжителство на култури, духовност и градивна изява. От изключителна важност за Глобалната стратегия са усилията за насърчаване на държавите да се присъединят към Конвенцията за световното наследство, да изготвят индикативни списъци и да подготвят номинации за обекти от категории и региони, които понастоящем не са добре представени в Списъка на световното наследство.
Световно проучване, проведено от ICOMOS в периода от 1987 до 1993 година, показва, че Европа, историческите градове и религиозните паметници, християнството, историческите периоди и “елитарната” архитектура (в сравнение с вернакулярната) са свръхпредставени в Списъка на световното наследство; в същото време всички живи култури и особено “традиционните култури” са недостатъчно представени. По време на 28-ата си сесия през 2004 година Комитетът за световно наследство разгледа по-скорошни анализи на Списъка на световното наследство и на индикативните списъци, изготвени от ICOMOS и IUCN. И двата анализа се провеждат по регионален, хронологичен, географски и тематичен признак, с оглед оценката на напредъка на Глобалната стратегия. Изследването на ICOMOS установи, че причините за пропуските в Списъка на световното наследство се разделят на две основни категории: структурни – отнасят се до процеса на номинация за вписване в световното наследство, както и до управление и защита на културните обекти; и качествени – отнасят се до начина, по който обектите са идентифицирани, оценявани и по който се развиват. Изследването на IUCN изтъкна, че природните и смесените обекти, понастоящем вписани в Списъка на световното наследство, покриват почти всички региони и места за обитаване по света с относително равномерно разпределение. Въпреки това, обаче, все още съществуват сериозни пропуски в Списъка на световното наследство за природни области, като например: тропически/ умерени тревисти земи, савани, езерни системи, тундра и полярни системи, както и студени зимни пустини.
След стартирането на Глобалната стратегия 40 нови държави ратифицираха Конвенцията за световното наследство, много от тях са малки тихоокеански островни държави, държави от Източна Европа, Африка, както и арабски държави. Броят на държавите по земята, подписали Конвенцията за световното наследство, нарасна от 139 на 179 през последните десет години. Броят на държавите-страни по Конвенцията, предали своите индикативни списъци в съответствие с формáта, подаден от Комитета за световно наследство, е нараснал от 33 на 132. Поощрява се развитието на нови категории за обекти на световното наследство като например категории за културни пейзажи, маршрути, индустриално наследство, пустини, крайморски обекти и малки острови. Важни конференции и тематични изследвания, целящи изпълнението на Глобалната стратегия, са проведени в Африка, подрегионите на Тихия океан и Андите, Арабския и Карибския регион, Централна Азия и Югоизточна Азия. Изследванията са добре насочени и проведени и се превръщат в ръководства с изключително значение за изпълнението на Конвенцията за световното наследство в тези региони. Във връзка с усилията да разшири малко представените категории обекти и да подобри географското покритие, неотдавна Комитетът за световно наследство взе решение да се ограничи броят на номинациите, които могат да бъдат представени от всяка държава-страна по Конвенцията, както и броят номинации, които ще бъдат разглеждани по време на сесиите на Комитета. Комитетът за световно наследство си сътрудничи с всяка държава-страна по Конвенцията за световното наследство, както и трите съветнически органа: ICOMOS, IUCN и ICCROM, с оглед изготвянето на по-добри изследвания при разнообразяването на Списъка на световното наследство и превръщането му в добре балансиран и представителен за наследството на света. СПИСЪК НА ЗАСТРАШЕНОТО СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО Насока и цели – Някои показателни примери – Как да помогнем Въоръжените конфликти и войната, земетресенията и други природни бедствия, замърсяванията, бракониерството, неконтролираната урбанизация и несъгласуваното развитие на туризма поставят огромни проблеми пред обектите на световното наследство. Тези действия могат да застрашат характеристиките, причина за вписването на един обект в Списъка на световното наследство. Опасността може да бъде “сигурно установена” - при наличието на конкретни и предстоящи заплахи, или “потенциална” - когато даден обект е изправен пред заплахи, които могат да имат отрицателен ефект върху неговите качества на обект на световното наследство. По силата на Конвенцията за световното наследство от 1972 година Комитетът за световно наследство може да вписва в Списъка на застрашеното световно наследство обекти, чието опазване изисква “сериозни действия (...) и за които е била поискана помощ”. През 2004 година тридесет и пет от общо 788 обекта на световното наследство са вписани в Списъка на застрашеното световно наследство. Вписването на обект в Списъка на застрашеното световно наследство дава възможност на Комитета за световно наследство да разпредели незабавна финансова помощ от Фонда за световно наследство към застрашения обект. Заедно с това международната общественост е предупредена с надеждата, че могат да бъдат насочени съвместни усилия за спасяването на застрашения обект. Вписването на обект на световното наследство като застрашен позволява на общността за съхраняване на обектите да отговори ефективно на специфичните нужди за опазването му. В действителност самата перспектива даден обект да бъде вписан в този Списък често е доста ефективна и може да инициира бързи действия по неговото съхраняване. Вписването на обект в Списъка на застрашеното световно наследство изисква Комитетът за световно наследство да разработи и приеме, след консултации със засегнатата държава-страна по Конвенцията, програма за възстановителните мерки и впоследствие да извърши мониторинг на положението на обекта. Трябва да бъдат положени всички усилия за възстановяването на качествата на обекта, за да бъде възможно най-бързо той заличен от Списъка на застрашеното световно наследство. Държавите приемат по различен начин вписването на обект в Списъка на застрашеното световно наследство. Някои от страните кандидатстват за вписването на свой обект, за да привлекат международното внимание върху неговите проблеми и да получат експертна помощ за тяхното решаване. Други страни, обаче, предпочитат да избегнат вписването, тъй като го възприемат за недостойно. При всички случаи вписването на обект в Списъка на застрашеното световно наследство не бива да се възприема като наказателна санкция, а като система, организирана за ефективно отговаряне на специфичните нужди по съхраняването на обектите. В случай че даден обект загуби характеристиките, довели до неговото вписване в Списъка на световното наследство, Комитетът за световно наследство може да вземе решение за неговото заличаване както от Списъка на застрашеното световно наследство, така и от Списъка на световното наследство. Досега не се е налагало това условие на Ръководството за прилагане на Конвенцията за световното наследство да бъде използвано.
Град Бам в Ислямска Република Иран. Древната Цитадела и заобикалящият я културен пейзаж на иранския град Бам, където 26 000 души загубиха живота си в земетресението през декември 2003 година, бяха вписани едновременно в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и в Списъка на застрашено световно наследство през 2004 година. Значителните усилия на международната общност бяха насочени за спасяването на културното наследство на този разрушен град. Бамиянската долина в Афганистан. Културният пейзаж беше вписан в Списъка на застрашеното световно наследство през 2003 година, едновременно с вписването му в Списъка на световното наследство. Състоянието на обекта е изключително крехко, с оглед на факта, че е преминал през изоставяне, военни действия и динамитни експлозии. Части от обекта не могат да бъдат достигнати поради наличието на противопехотни мини. По молба на правителството на Афганистан ЮНЕСКО координира всички международни усилия за опазването и разширяването на афганистанското културно наследство, особено в Бамиян. Долината Катманду в Непал. Изключителното градско и архитектурно наследство на Катманду, Патан и Бактапур претърпя сериозни вреди от неконтролираното развитие на градовете. Обектът се състои от седем монументални зони, които, от момента на вписването си през 1979 година, за съжаление са значително променени, вследствие на което са загубили автентичността, а също и интегритета на обекта. Поради тези причини обектът бе вписан в Списъка на застрашеното световно наследство през 2003 година. ЮНЕСКО работи съвместно с непалските власти, за да се изгради дългосрочен план на управление за съхраняване на останалите качества на обекта като част от световното наследство, както и да се приемат корективни мерки по отношение на нелегалната строителна дейност. Ограденият град Баку в Азербайджан. Пример за изключителна и рядка средновековна архитектура на кръстопътя на много и различни култури в региона, Ограденият град Баку в Азербайджан понесе сериозни щети след земетресението през ноември 2000 година и търпи нарастващото отрицателно влияние на натиска на градското развитие, на липсата на политика на съхраняване и на съмнителни реставрационни усилия. Поради тези причини обектът бе вписан в Списъка на застрашеното световно наследство през 2003 година. Оттогава ЮНЕСКО заедно с държавата-страна по Конвенцията и съветническите органи работят по изграждането на план за действие по отношение на въпросите на съхраняването, а също и със заинтересованите страни за координиране на изпълнението на мерките за защита на обекта. Историческият град Забид в Йемен. Изключителното археологическо и историческо наследство на Забия е сериозно разрушено през последните няколко години. 40 % от оригиналните градски къщи са заменени от бетонни сгради. През 2000 година по молба на държавата-страна по Конвенцията, историческият град Забид в Йемен бе вписан в Списъка на застрашеното световно наследство. ЮНЕСКО помага на местните власти в разработката на план за съхранение на града и за приемането на стратегически подход за запазването на този обект на световното наследство. Биосферен резерват Рио Платано в Хондурас. Намесата на търговски и земеделски интереси застрашават качествата на обекта като част от световното наследство, довели до неговото вписване през 1982 година. Напредващата граница със земеделски земи от западната страна на резервата, изтиквана от дребни земеделски стопани и ферми за добитък, вече намалява горската зона на резервата. Южната и западната зона на резервата са подложени на масова сеч на ценна дървесина, като каоба, например. По тези причини през 1996 година обектът бе вписан в Списъка на застрашеното световно наследство. Изработен бе план на действие от единадесет точки, като планът за управление на Рио Платано се изпълнява с финансовото съдействие на Фонда за световно наследство. Национални паркове на Гарамба, Кахузи-Биега, Салонга, Вирунга и Резервата за диви животни Окапи в Демократична република Конго От 1994 година насам всичките тези пет обекта на световното наследство в Демократична република Конго бяха вписани в Списъка на застрашеното световно наследство като резултат от вредното влияние на войната и гражданските конфликти в района на Големите езера. През 1999 година бе открита международна защитна кампания от ЮНЕСКО, заедно с голям брой международни защитни НПО за опазването на естествената среда на застрашени видове - като планинската горила, северния бял носорог и окапи. Резултатът от тази кампания бе четиригодишна програма за спешни действия на стойност 3.5 милиона щатски долара за спасяването на петте обекта, финансирана от Фондацията на Обединените нации и белгийското правителство. През 2004 година международни спонсори, неправителствени организации, както и правителствата на Белгия и Япония обещаха допълнително 50 милиона щатски долара в помощ на Демократична република Конго да възстанови тези пет парка на световното наследство.
Държавите-страни по Конвенцията следва да уведомят Комитета възможно най-бързо за заплахи за техните обекти. От друга страна, частни лица, неправителствени организации или други групи също могат да привлекат вниманието на Комитета за съществуващи опасности. Ако сигналът за тревога се окаже основателен и проблемът е достатъчно сериозен, Комитетът може да обмисли включването на обекта в Списъка на застрашеното световно наследство. За да уведомите Комитета за световно наследство за застрашени обекти, може да се обърнете към Секретариата на Комитета: Център за световно наследство на ЮНЕСКО Площад Фонтеной №7 75352 Париж 07 SP, Франция тел. 33 (0) 1 45 68 15 71 Факс: 33 (0) 1 45 68 55 70 Е-mail: wh-info@unesko.org Успешни примери Намиране на решения – Успешни реставрации – Международни защитни кампании Конвенцията за световното наследство не е само “думи върху хартия”, а преди всичко е полезен инструмент за конкретни действия в опазването на застрашени обекти и видове в опасност. Признавайки изключителната универсална стойност на даден обект, държавите-страни по Конвенцията поемат ангажимента за неговото опазване и се стремят да открият решения за съхраняването му. В случай че даден обект е вписан в Списъка на застрашеното световно наследство, Комитетът за световно наследство може да предприеме незабавни действия за справяне със ситуацията, като това е довело до множество успешни реставрации. Конвенцията за световното наследство също така е много мощен инструмент за привличане на международно внимание и за съответни действия чрез международни кампании за защита.
Често Комитетът за световно наследство и държавите-страни по Конвенцията, с помощта на експертите на ЮНЕСКО и други партньори намират решения по дадена ситуация, преди тя да се развие в степен, която би застрашила обекта на световното наследство. Пирамидите в Гиза, Египет. Пирамидите бяха застрашени през 1995 година от проект за магистрала близо до Кайро, който е увредил сериозно ценния археологически обект. Преговори с египетското правителство доведоха до няколко алтернативни решения, заменили спорния проект. Кралски национален парк Читуан в Непал. Паркът представлява убежище за около 400 еднороги носорога - особеност на Южна Азия. Комитетът за световно наследство в началото на деветдесетте години постави под съмнения откритията на оценката на въздействието върху околната среда на предложения Проект за отклоняване на река Рапти. Азиатската банка за развитие и правителството на Непал преразгледаха оценката и откриха, че Проектът за отклоняване на реката ще застраши крайречните местообитания, които са от изключителна важност за носорозите в Кралския парк Читуан. По тази причина проектът бе изоставен и обектът на световното наследство бе спасен за бъдещите поколения. Археологически обект Делфи в Гърция. По времето, когато обектът беше номиниран през 1987 г., съществуваха планове за изграждане на фабрика за алуминий близо до него. Гръцкото правителство бе призовано да намери друго местоположение за фабриката, което и направи, а Делфи получи заслужено място в Списъка на световното наследство Резерват на китовете в Ел Визкено, Мексико През 1999 година Общността на световното наследство проведе кампания срещу плана за разширяване на съществуваща фабрика за сол в лагуната Сан Игнасио в залива Ел Визкено - последната чиста и естествена размножителна лагуна за тихоокеанския сив кит. Комитетът за световно наследство предупреди мексиканското правителство за опасностите, пред които са изправени морските и земните екосистеми, сивите китове като основен вид, както и целият интегритет на този обект на световното наследство от разполагането на фабрика за сол в Резервата. В резултат на всичко това мексиканското правителство отказа разрешение за фабриката през март 2000 година. Национален парк планина Кения / Естествена гора в Кения. Номинацията на този обект беше първоначално върната на държавата-страна по Конвенцията, тъй като по време на оценката са направени открития, които предполагат сериозна заплаха за обекта, на първо място - нелегален дърводобив и отглеждане на марихуана във вътрешността на парка. Държавата-страна по Конвенцията реагира с план за действие, който включва предоставянето на допълнителни превозни средства, повишено патрулиране, проекти за обществено осведомяване, обучение на горски пазачи и преразглеждане на политиката, засягаща прилежащия горски резерват. Основавайки се на тези уверения, Комитетът вписа обекта през 1997 година. Днес някои от заплахите още съществуват, но е отбелязан и значителен прогрес в управлението на обекта.
|