105
да знаем, че колкото по-често се повтаря един и същи проблем,
конфликт, ситуация, колкото по-затруднени сме в намирането на правилното решение и верния отговор, толкова по-важен и ценен е урокът, който ни се поднася и опитът, който той ни носи.
Сигурният знак, че сме решили задачата и сме усвоили урока е,
че каквото и да прави оттук нататък, както и да се държи към нас,
човекът, който ни е ядосвал или ни е причинявал болка, вече няма власт над нашите емоции и мисли. Тогава наистина и той е свободен,
а и ние — също. Цветето на любовта, на което сме дали живот чрез скромната си визуализация, вече е разцъфнало и разпръсква в душите и на двама ни нежното си благоухание.
* * *
Веднъж потърси помощта ми непознат за
мен възрастен човек— дядо Слав. Проблемът, който той смяташе, че го тормози, касаеше сърдечно-съдовата му система. Само че, навлизайки в полето му, аз открих и нещо друго. Дълбоко заровена в подсъзнанието му и забравена от него, там се беше спотаила огромна обида, нанесена му
(по негово мнение) от покойната му вече съпруга. Тази обида той носеше от години в душата си, без да си дава сметка какво причинява на себе си и на покойницата. Защото невидимите нишки, изтъкани от огорчението и душевната му болка продължаваха да свързват тези двама души и дори смъртта не беше успяла да ги помири и раздели.
Случайната ми на пръв поглед среща с този 85-годишен старец породи и у двама ни дълбока симпатия, която по-късно прерасна в искрено и сърдечно приятелство. Аз бях изпълнена с дълбоко възхищение от неговата борбеност и силата на духа му.
Преди 25 години, след тежко заболяване, се наложило да отстранят лявата половина на белия му дроб. Лекарите го изписали —
и го отписали. Само че бай Слав бил на друго мнение. Започнал да чете книги за йога, както и такива на духовна тематика. Прилагал различни видове гимнастика, техники за релаксация и медитация,
научил се да използва силата на собствената си жизнена енергия и да я впрегне в лечебния процес. И така — до наши
дни той все още е жив и здрав, противно на лекарските прогнози. И не само се чувства добре
106
за своите години, но и все още е в състояние да изпълнява упражнения, включени в източните бойни изкуства, които биха затруднили хора, много по-млади от него. Аз направо се слисах,
когато
той ми заяви, че всяка сутрин, освен редовната си гимнастика прави и челна стойка. На неговите години! Представяте ли си!
Когато при първата ни среща му казах какво съм открила в полето му, той ме изгледа удивено. Това беше негова дълбока тайна,
която не беше си позволил да сподели с никого. И затова още повече му тежеше. Предложих му да се опита да прости и да се освободи от болката чрез метода на писането. За моя приятна изненада след няколко седмици той дойде у дома и донесе няколко изписани със ситния му почерк страници. Прочете ми ги развълнуван, след което доволен ги скъса пред очите ми.
Разказвам ви толкова подробно този случай, защото той би ви помогнал в много направления. На първо място, за
да разберете, че човек може да удължи престоя си тук, стига да има воля и желание за това. А на второ място — че никога не е късно да простите за нанесената обида. Дори и тогава, когато човекът, който ви е наранил вече е преминал в Отвъдното.
Предпоследният стих от молитвата
„Отче наш“ гласи:
„И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашитедлъжници“.След което Спасителя добавя:
_„… Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им,
то и небесният Отец ще прости на вас.“
Матей, 6:12,14