Сребърната нишка
ПЛАЩА ТОЗИ, КОЙТО ПОРЪЧВА
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ПЛАЩА ТОЗИ, КОЙТО ПОРЪЧВА Моя приятелка, психолог и сензитив, ми разказа следния интригуващ случай. Към нея се обърнал за помощ млад мъж, страдащ от тежка форма на мускулна дистрофия. Била засегната дясната ръка, рамото, плешката. Потърсил помощ при нея след дълги митарства по лекари, доценти и професори. Всичките им опити да го излекуват се оказали безуспешни. Приятелката ми имала искреното желание да му помогне, но в съзнанието й настойчиво звучала думата карма. И нищо повече. Опитала се, разговаряйки с младежа, да получи повече информация не само за неговия живот, но и за този на родителите му, както и на техните родители. За предците си той не могъл да си спомни нищо впечатляващо. Разказал обаче за себе си. За това как, като дете обичал да убива птички с прашка, и че това занимание му доставяло удоволствие. Как в юношеските си години често ходел на „лов“ за жаби — заради бутчетата им. Отрязвал им ги, както са живи. След това ги пускал обратно във водата, за да наблюдава как ще плуват само с предните си крака. Изслушвайки го, тя отново получавала същата информация — карма. Тогава го посъветвала да отиде в църква и там да се помоли за прошка, за каквото е съгрешил. Човекът категорично отказал, заявявайки, че не е религиозен и не вярва на „бабини деветини“. Тогава тя решила да направи това вместо него. Но какво се случило. В момента, в който запалила свещ за този човек, цялата й ръка изтръпнала и се схванала. Пронизала я непоносима болка. Стресната от този знак, приятелката ми не се осмелила да остави свещта пред никоя от иконите в църквата. Поставила я на пясъчника, където палим свещи за покойниците, помолила да й се прости за това и побързала да напусне църквата. Болката в ръката й отзвучала след около час. Докато слушах нейния разказ, тъпа болка пропълзя по дясната част на тила ми, изкачи се нагоре и се стовари като нажежен шлем върху главата ми. Когато свърши, тя ме помоли да се опитам да 114 разбера за какво става дума и ако мога да помогна на този човек. Категорично отказах. Разказвам ви тази история не от любов към „филмите на ужасите“. Смятам, че тя е изключително красноречив пример за кармично страдание. За тези, които все още не разбират защо го описвам толкова подробно, ще поясня няколко неща. В повечето случаи, когато физическото страдание е засегнало дясната половина на тялото ни, това е знак, че ние сме засегнали някого. И няма никакво значение дали става дума за човек, животно или растение. Цялата ни прекрасна планета, както и нейните обитатели са творение на Вселената (или на Бог, ако ви звучи по-приемливо). Посягайки дори върху най-дребната тревичка, ние посягаме върху целостта на Вселената. И как според вас би трябвало да ни отговори тя? Вярно е, че за всяка грешка има и прошка (иначе досега целия ни човешки род да го няма, както сме я подкарали). Но за тази прошка трябва да помолим лично. А преди това трябва да сме осъзнали какво сме направили и да сме се разкаяли. Никой друг, освен самите ние, не би могъл да го направи вместо нас. В противен случай рискува да привлече силите на справедливото възмездие върху собствената си глава. Има една легенда за прочут лекар, когото сполетяла тежка и неизлечима болест. В отчаянието си той се обърнал към Бог с въпрос, за какво му е изпратено това страдание. „Защото ти се опитваш да лекуваш хората, които аз наказвам“ — бил отговорът. В конкретния случай, за който ви разказвам, тъй като искреното намерение на приятелката ми е било да помогне, тя получила само леко предупреждение от рода на „Не се намесвай! Не е твоя работа!“. Но какво би се случило, ако тя беше продължила да упорства? Само можем да гадаем. Ако искрено, с цялото си сърце желаем да помогнем на такива хора като младежа, за когото ви разказах, единственото, което можем да направим, е да се молим за тях. Да се молим да им се даде просветление, за да могат да осъзнаят причините, довели до техните физически и душевни страдания. А за прошката? За нея те трябва да се помолят сами. Когато са готови (или принудени от страданието) да отворят сърцето си и да я поискат. Изцелението им ще бъде отговорът на молбата им. 115 А историята с младежа, която ви разказах има свое продължение и оптимистичен завършек. Месеци по-късно, когато тази книга беше готова в първоначалния си вариант, узнах за него от приятелката си. С течение на времето, благодарение на нейното сътрудничество, но най- вече на личните усилия на младия човек, болката и обездвижването на ръката му постепенно отзвучали. Надявам се трудният и болезнен урок, който му донесъл толкова страдание, да е положил в душата му положителните си плодове. Кой знае… Това само времето ще покаже. * * * Смятам, че тук му е мястото накратко да спра вниманието ви и върху още една, особено актуална в последните години, тема. Темата за магията. По този въпрос може да се напише цяла книга, а и на нея вече са посветени доста публикации. Така че в следващите редове няма да се впускам в описание на методите, посредством които доста наши „събратя“ се намесват в енергийното поле, а оттам — и в живота на нищо неподозиращи, съвсем непознати им хора. Самата дума магия придоби негативен смисъл и произнасянето й предизвиква страх, дори ужас — особено у хората, които са абсолютно невежи и непосветени в духовните науки. Казано накратко — боравенето с фините космически енергии — с една или друга цел, Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|