Възникване на Дунавска България
През есента на 680г. – Византийския император Константин IV организира голям поход по суша и море с/у Аспарух. Прабългарите му нанасят тежък удар в делтата на р. Дунав. Прехвърлят се на юг от реката и влизат в контакт с вождовете на Седемте племена. Сключен е съюз м/у прабългари и славяни, като славяните признават върховната власт на Аспарух.
Той установява своята столица в Плиска и заедно със славяните започва нападения с/у византийските владения в Тракия. Византия не е в състояние да се противопостави.
През лятото на 681г. византия сключва мирен договор с Аспарух, като се задължава да му плаща ежегоден данък Този договор бележи раждането на Дунавска България
В новата дъжава – повечето ръководни длъжности са поверени на прабългарската аристокрация.
Славянските племена – запазват своето самоуправление, но признават върховната власт на хана. Възложено им е да бранят старопланинските проходи от византийците.
Ранна история на Дунавска България – наследниците на Аспарух имат амбиция да разширят границите на България и да обединят славяните на Балканския полуостров.
705г. Хан Тервел – помага на сваления византийски император Юстиниан II да си върне престола. За благодарност той му отстъпва областта Загоре ( м/у Средна гора на север и Родопите, Сакар и странджа на юг)
Зимата 717-718 – войските на тервел участват в разгрома на арабската армия, обсадила Константинопол. Така България изиграва важна роля за спасяването на Европа от арабското нашествие.
Сподели с приятели: |
