три общоприети и оперативно приложими постулата (аксиоми) 113 : ▪ Социалната действителност се изучава като система. ▪ Процесите в социалната система се разглеждат изключително от гледната точка на взаимосвързаността не нейните части. ▪ Подобно на организма, социалната система се смята за ограничена — в нея действат определени процеси, насочени към съхраняването на нейната цялост и нейните граници. На базата на тези три постулата, постепенно се изработват принципите, чрез които обществото се описва вече не просто като механичен аналог на живия организъм, а като социален феномен от по-висш като сложност и функциониране порядък. Най-важните от тези принципи са следните 114 : ▪ Обществото като ограничена система се саморегулира и развива тенденция към хомеостаза и равновесие. ▪ Като самообезпечаваща се система, аналогична на организъма, обществото има определени базисни потребности и нужди, удовлетворяването на които е необходимо за неговото оцеляване, за запазването на хомеостазата или равновесието му. ▪ Социологическият анализ на такава самообезпечаваща се система с потребности и нужди трябва да бъде насочен към изследване на функциите на нейните части, изразяващи се в удовлетворяване на потребностите на системата и по този начин — в съхраняване на равновесието и хомеостазата. ▪ В системите с потребности трябва да съществуват определени структури, обезпечаващи тяхното оцеляване, хомеостаза и равновесие. Видният френски социолог Емил Дюркейм (Émile Durkheim, 1858—1917) отива още няколко стъпки по-напред в теорията на социалните системи, като формулира следните няколко принципа, върху които се базират неговите изследвания за общностите и обществата 115 : ▪ Обществото се разглежда като същност, различна от нейните съставни части, но не може да се сведе до тяхната сума. ▪ Съставните части на системата удовлетворяват основните функции, потребности и реквизити на цялото. ▪ Системата може да преминава през два типа състояния — „нормални” и „патологични”, а това означава, че тя има потребности, удовлетворяването на които е необходимо, за да се избягват „ненормалните”, т.е. „патологичните” й състояния. ▪ Системата има точка на равновесие, около която се осъществява нейното нормално функциониране. Британският културен антрополог Алфред Радклиф-Браун (Alfred Radcliffe-Brown, 1881 — 1955) смята, че функционалният (структурният) анализ на социалните системи може да се базира върху следните главни